Д-р Вяра Георгиева:
„В петък не съобщаваме положителен резултат“
интервю на Мирослава ИВАНОВА
юни, 2008 г.
Д-р Георгиева е вирусолог в Националната потвърдителна лаборатория по ХИВ. Работи тук от 1988 година, т.е. почти от нейното създаване. Казва, че често мимолетните и глупави връзки причиняват инфектирането с ХИВ.
В разговора, който ще прочетете, регистрирах девет повторения на думата „презерватив“. Нерегистираните в записа, който направих, са в пъти повече. Казвам ви го, в случай че не обърнете внимание колко е важно да използваме презервативи.
Инженери, учители, журналисти, строителни работници и хора, които не са ходили на училище, са регистрираните ХИВ позитивни в България.
– Д-р Георгиева, какви промени настъпват в организма на човек, инфектиран с ХИВ?
– През първите шест месеца след инфектирането количеството на вируса в кръвта, в телесните течности и половите секрети в това число, е много високо. По това време серопозитивните с много голяма вероятност могат да предадат инфекцията на сексуалния си партноьор. Лошото е, че на този етап обикновено те не знаят, че са инфектирани, защото може да имат симптоми, но в около 30% от случаите няма никаква симптоматика. Симптомите са: треска, висока температура, увеличаване на лимфни възли – все подобни на тези, характерни за едно банално остро вирусно заболяване. Тази клинична картина започва обикновено две седмици след заразяването. В този период вирусните копия в милилитър кръв могат да достигнат милиони. После следва един дълъг светъл период, който може да трае шест, осем и повече години. Симптомите отшумяват, човекът се чувства напълно здрав и не си мисли, че може да се е заразил със СПИН. През тази фаза човек е по-слабо инфекциозен. При всеки индивид вирусът се размножава с различна скорост. При някои се установява ниво от 40 хиляди вирусни копия в организма. При други товарът е много нисък – до хиляда копия. Когато вирусните копия са над 60 хиляди, се смята, че товарът е висок. С колкото по-висок товар е човекът, толкова по-голяма е вероятността той да предаде вируса на партньора си. След шестата година от инфектирането средно 6% от заразените започват да проявяват първите симптоми на СПИН. Всяка следваща година средно нови 6% развиват тази симптоматика. По литературни данни около 3% от хората и след 18-ата година от заразяването нямат такива симптоми. Това са т.нар. дългонепрогресиращи носители на инфекцията. Много често ХИВ позитивните се откриват чак когато развият СПИН. Ето защо човек в живота си трябва да си направи поне един тест за ХИВ.
– А когато се развие СПИН?
– Когато се развие СПИН, хората започват да страдат от тежки заболявания. Защото разболяването какво означава? Сриване на имунната система, което прави пациента податлив на всякакви инфекции.
– Административно какво се случва с хората, които дадат положителна проба на тест за ХИВ?
– Издава се документ, че лицето е ХИВ позитивно. С този документ може да се отиде в съответното инфекциозно отделение, което е специализирано за лечение на хора с ХИВ инфекция, където се предлага т. нар. ретровирусна терапия. Правят се изследвания и инфекционистите преценяват кога да бъде започната терапията. Всеки има право на безплатни терапия и на изследване, които се поемат от бюджета на МЗ. Антивирусната терапия забавя развиването на СПИН и ни помага да гледаме на СПИН като на „нормално“ хронично заболяване.
– Как се процедира, когато майката е ХИВ позитивна?
– В никакъв случай не я съветваме да прекъсва бременността си. Веднага я насочваме към инфекциозна болница, където се прилага антиретровирусна профилактика на плода. Благодарение на тази профилактика в 98% от случаите се ражда здраво дете. После следим децата, докато навършат година и половина. Когато се роди бебе от ХИВ позитивна жена, то носи майчините антитела. Ние изследваме и вирусен товар от кръвта на самото бебе. След раждането си то започва да взима антиретровирусен сироп и му се правят системни изследвания. На година и половина децата се изчистват от антителата на майката и тогава твърдо можем да кажем, че детето е с отрицателен статус. Но ХИВ позитивните майки не бива да кърмят.
– От колко полови контакта с позитивен партньор човек може да бъде заразен?
– О, много е относително и затова предупреждаваме, че винаги трябва да се използва презерватив. Зависи от количеството на вируса в телесните течности на инфектираното лице. Както казах, през първите месеци след заразяването пациентът е най-инфектиран и съответно най-заразен.
Понякога може само от един контакт да се зарази човек. Имаме такива случаи с пътуващи зад граница моряци. Спомням си и случай, когато в семейство се ражда дете, детето е вече на 2–3 години и майката е с оплаквания за СПИН, но на никого от родителите не му минава през ума да си пусне тест за СПИН. Оказва се, че майката е ХИВ позитивна, у детето, което не беше заразено, намерихме следи от антитела, а бащата беше с отрицателен статус.
Една новобрачна двойка, която пък не се беше изследвала преди брака, замина за чужбина. Там двамата се изследват и се оказва, че тя е положителна, той – отрицателен. Той казва: „А, не, аз без нея не искам да живея и няма да използвам презервативи.“ И така вече няколко години, но той не е заразен.
Това обаче не бива да се казва на широката публика, защото е много опасно. Някой може да реши, че не може да се зарази. Относителният риск се дава в много широк диапазон – от 200 до 3500 контакта може да имаш и пак да не се заразиш. Но има и нелепи ситуации, при които се заразяваш и само от един контакт. Така че във всички случаи трябва да се ползва презерватив.
– Само презервативът ли може да ни предпази?
– Другото е партньорите да са си верни един на друг и да са сигурни, че участват в моногамна връзка, но на това много ми се подиграват, когато го казвам. Ако не си вярваме един на друг, няма да можем да живеем един с друг. Мнителността е също много лошо качество, но трябва да помним, че когато решим да имаме сексуален акт, невинаги можем да имаме пълно доверие на партньора. За хората в полово активна възраст презервативът трябва да е нещо като четката за зъби, като хигиенно средство, което е абсолютно задължителна част от хигиенните ни навици. Защото полово предаваните инфенкции са много. СПИН е само върхът на пирамидата на тези инфекциии. Срещам доста опоненти и когато препоръчвам отлагане на първия сексуален контакт. Възрастта, на която младите имат сексуален контакт за първи път, вече е 7–15 години.
– Кога хората ще се научат, че наистина без презерватив не може?
– Вече се оформя едно поколение, което неотменно използва презерватив. Но като че ли това е повече в по-големите градове. В по-малките градове и по селата не е така. Категорията хора, които са над 40-годишна възраст изобщо пък отказват да употребяват презервативи. Но в ерата на ХИВ и СПИН не може иначе.
– Вярно ли е, че нелекувани полови инфекции при жената и мъжа усилват възприемчивостта към ХИВ вируса?
– Всички полово предавани инфекции, които водят до нарушаване целостта на лигавицата, увеличават неколкократно (от 3 до 10 пъти) вероятността за зараза. Разранената лигавица е входна врата за вируса, въпреки че ХИВ може да преминава и през здрава лигавица.
– Вярно ли е, че когато се получи отрицателен резултат при тест за ХИВ, той е отрицателен, но положителният не е непременно положителен?
– Ако се вземе кръв където и да било в страната и излезе положителен резултат, той идва при нас (в Националната потвърдителна лаборатория по ХИВ), за бъде потвърден или отхвърлен.
Бързите тестове са първични или скриниращи тестове. Те се правят на много места в страната и за това има толкова кабинети, за да бъде изследването широко достъпно. Бързите тестове са проектирани така, че да дадат по-скоро фалшиво положителен, а не фалшиво отрицателен резултат. Те са с висока чувствителност и улавят дори най-малкото съмнение, което ние наричаме сива зона. Това е особено важно за кръводаряването.
Потвърдителните тестове са по-специфични – т.е. като кажем ХИВ, значи е ХИВ и нищо друго. Ако инфекцията е в прозоречен период, този тест може да остане отрицателен, защото нямаме достатъчно натрупване на антитела. Ето защо изследването трябва да се направи най-малко три месеца след рисков котакт.
Положителен резултат никога не бива да се съобщава, преди да бъде потвърден, защото той отключва мъчително безпокойство. Ние се стараем да не бавим резултатите, когато получим позитивна проба за потвърждение. В рамките на пет работни дни максимум резултатите са готови. Понякога хората сами идват тук (при положение че са дали кръв на друго място) и ние им съобщаваме положителния резултат. Винаги оставяме вратата отворена, казваме им, че винаги могат да дойдат при нашия психолог. ХИВ позитивните водят тук свои партньори, които също се изследват или разговарят с нас. Всеки шести развива суицидни мисли, когато научи резултата си. Имаме си правило – в петък не съобщаваме положителен резултат. Защото не се знае има ли с кого да говори човекът през почивните дни, които на него със сигурност биха му се сторили прекалено дълги.
– Задължително ли е изследването за ХИВ?
– Не, с препоръчителен характер е. Задължително, но с информирано съгласие, е изследването при кръводаряване. На кръводарители, спермодарители, дарители на кърма, тъкани и органи се обявява, че ще се направи тест. Случва се хората да са имали някакъв риск, за който дори да не си спомнят.
– Може ли човек да се зарази в зъболекарския кабинет?
– Не. Вирусът, но нека това не ви успокоява, е твърде неустойчив във външна среда. В зъболекарски кабинет човек по-скоро може да се зарази с хепатит С и В, защото вирусът на хепатита е много по-устойчив. Вирусът на хепатит В спокойно може да преживее във външна среда и да запази виролентността си в засъхнали секрети около шест месеца. ХИВ вирусът – най-много до няколко дни. Стерилизацията, която се прави в кабинетите, дори само със сухия стерилизатор, е напълно достатъчна, за да го убие. Би трябвало обаче всеки стоматологичен кабинет да автоклавира (да прави стерилизация в специални апарати при специална температура и налягане) инструментите, което е още по-надеждна защита. Наличието на такъв апарат в зъболекарските кабинети все още не е задължително.
– Повече жени ли са ХИВ позитивните или повече мъже? На каква възраст са, какъв е социалният им статус?
– Ежегодно откриваме средно около 70% мъже. Останалият процент – средно 30 – са жени. Възрастта на болните е от 17 до 78 години. Най-засегнати са хората във възрастта до 39 години, защото те са и полово най-активните. Друга тенденция е увеличаването на ръста на заразените по кръвен път сред венозно употребяващите наркотици.
От 1987 г. до днес броят на регистрираните ХИВ позитивни е 851, но цифрата се променя. Ежегодно регистрираме средно около стотина човека, но това не е реалната бройка. Според прогнозите на СЗО тази цифра трябва да се умножи средно от 5 до 10 пъти. Значи 5 до 7 хиляди са реално серопозитивните в България. Така че не бива да си мислим, че СПИН е нещо, което го няма. Българите вече пътуват много. Дори хората от най-малките села пътуват в Испания, Гърция, Португалия (една от най-засегнатите страни в Европа), за да работят, и после се връщат тук. Основното струпване на хора с ХИВ инфекция имаме в големите градове София, Пловдив, Варна, Бургас.
– По ваши впечатления как се отнасят към ХИВ позитивните техните роднини?
– Невежеството по отношение на ХИВ е голямо. Чувала съм от хора, че дори в семейството понякога ХИВ позитивните биват изолирани. Казва им се: „Ето това е твоят шкаф с твоите лъжици и вилици и т.н.“ Чрез битови контакти инфекцията не може да се предаде по никакъв начин и тези мерки са излишни.
Хората се страхуват и не знаят. Това заболяване все още е много свързано със силна дискриминация от обществото. Мисля, че това би се променило, ако някой ХИВ позитивен набере смелост и каже: „Да, аз съм такъв.“ Много по-убедително и въздействащо е, когато някой разказва от първо лице.
– Разбирам, че имате дъщеря на 15 години. Информирана ли е по въпросите, за които говорим?
– Дъщеря ми е много информирана по въпросите за ХИВ и СПИН, но децата не се интересуват много от това. Лошото е, че в училищата няма такова обучение под формата на беседи, прожекция на филми. Защо в училищата се учи толкова много математика, химия и пр., които реално не ги учат как да се запазят. Никой не учи децата на най-важното – да се съхранят.
Относителният риск се дава в много широк диапазон – от 200 до 3500 контакта може да имаш и пак да не се заразиш. Но има и нелепи ситуации, при които се заразяваш и само от един контакт.
Положителен резултат никога не бива да се съобщава, преди да бъде потвърден, защото той отключва мъчително безпокойство. Ние се стараем да не бавим резултатите, когато получим позитивна проба за потвърждение. В рамките на пет работни дни максимум резултатите са готови.
От 1987 г. до днес броят на регистрираните ХИВ позитивни е 851, но цифрата се променя. Ежегодно регистрираме средно около 100 души, но това не е реалната бройка. Според прогнозите на СЗО тази цифра трябва да се умножи средно от 5 до 10 пъти. Значи 5 до 7 хиляди са реално серопозитивните в България.