Капка КРЪВ от пръста събаря камък от сърцето
от Мирослава ИВАНОВА
юни, 2008 г.
Събота. „Жените са курви, животът е СПИН“ – думите на мой приятел, който се беше разделил с гаджето си, ме заразиха, докато пиехме бира, и пулсираха в главата ми по пътя до вкъщи. Прибрах се, обадих се на брат ми и го попитах какво прави. „Слушам „Зайченцето бяло“ – отговори той. Брат ми има дете. Аз нямам. Имам телевизор, чета вестници и работя в списание. Не работя под прикритие като любовница, родител, омъжена, разведена, мастурбираща, гримираща се, отслабваща. Нямам нужда да бъда друга и да работя друго, за да „вляза в роля“, като Робърт де Ниро за ролята си в „Шофьор на такси“. Описвам живота си и това ми е работата в женското списание. Знам, че
писането проверява действителността
и непрекъснато анализирам своята. Професията ме прави и по-цивилизована, каквато не съм винаги, защото нямам време или ме е страх. Информирана съм по въпросите на полово предаваните болести, а ето че ми се налага и да пиша за тях. Не съм забременявала, не съм се омъжвала, т.е. не съм се тествала за СПИН задължително (или препоръчително, защото май не било задължително). Трябва да си направя тест за СПИН, за да стане материалът ми по-реалити. Нямам рисково поведение, когато имам поведение, но ме беше страх от теста. А не бяха ли твърде много моите мъже, когато ги преброявах за целите на един друг текст? Зная, че ако продължавам да чакам, рискувам да се побъркам от страх. Всеки има право да паранояса по някаква тема. На страха очите са големи и те виждаха, че има три категории хора. Такива, които са ХИВ позитивни, такива, които не са, и такива, които не знаят какви са, защото не са си правили тест. Аз бях в последната, най-голямата група.
В неделя още се навивах.
В понеделник – също.
И във вторник.
В сряда си направих тест.
Пътят на жена до който и да е кабинет за анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ/СПИН е постлан с различни суеверия. С кой пръстен е, върви ли й с него. Готин ли е бил шофьорът на таксито, който я е докарал, и дала ли е стотинки на една от циганките на булевард „Дондуков“.
Бях с новия си пръстен, таксиметърът беше готин, дадох пари на циганката
и резултатът ми беше отрицателен
Но никога през живота си не съм се страхувала толкова! То не е страх от смъртта, а е страх от живот с болестта, която ще те отдели от живота. Тези хора не умират, те си отиват, защото СПИН те среща сигурно, но много бавно със смъртта.
ХИВ позитивните не са най-болните болни, макар че когато попаднеш под ударите на такъв товар, със сигурност не мислиш така. Поне първоначално. Да, те живеят сред нас и щом болестта им дава това право, ние нямаме основание да го отричаме. Разбрах го покрай контактите си с лекари, психолози и лаборанти, чиято работа е да помагат на хората с този вирус. Този факт трябва да приемем, ако искаме и ние да помогнем на инфектираните с ХИВ, които живеят сред нас.
Разбрах и друго.
Има две истини
– на пръв поглед противоречиви и взаимноизключващи се. Едната е, че не е толкова лесно да се заразиш с ХИВ. Другата е, че всеки може да се зарази с ХИВ. В напрежението между тези двe истини, всички трябва да използваме презервативи. Имам и една трета, моя истина, защото я проверих и мястото й е между първите две и до кутията с презервативи. Капка кръв от пръста събаря камък от сърцето.
Тестът за СПИН в кабинетите за безплатно и анонимно консултиране не струва нищо, освен капка периферна кръв. Не боли. Направо, „нищо не боли“, както казват децата.
Проверете моята истина! След това ще можете спокойно да си повтаряте друг от циничните слоугъни, които бълва онзи мой приятел: „Всички ще умрем, но няма нужда да се пререждаме.“
Или като всяка истинска жена да се поздравите с това, че вашият път към всеки оргазъм ще бъде постлан с по-добри намерения. И пътят на децата ви също…