Сравнително езикознание ли?

от Митка Хитрова

Знаете ли, че в Габрово например казват сакче на всяка найлонова торбичка? В много други части на България думата „сак” се употребява в значението й на по-голяма чанта за багаж (и за път), нещо като куфар. А знаете ли, че думата (sack) има всички тези значения и в англисйкия език. Англичани казват „сак” на найлоновите пликчета, на хартиените пликове, които получават, когато пазаруват в супермаркетите, както и на по-големите чанти. Откакто заживява в Англия и започва да изучава езика на Шекспир задълбочено, събеседникът ми се сблъсква с много думи, които съществуват в българския. Намира за интересно взаимодействието между двата езика, но не си мислете, че е филолог, отишъл в Англия, за да търси наше в чуждото и обратно… Не. Той е… пътешественик. И е… traveller.

Казва, че комбинацията между любовта към пътуването и наличието на познати, готови винаги да помогнат го изстрелва право в Южна Америка, Испания, Австралия, Боливия… Влюбва се във всяко място, до което се е докоснал и не престава да иска повече. Да посети други страни, да се докосне до други култури и традиции. Не се определя като принадлежащ на дадена територия или националност, защото е свободен и освободен. Обича да разказва своите истории и преживявания, защото самият той се е запалил по пътешествията от разказите на другите. Още като дете бил пленен от сладките приказки на дядо си за други светове. Дядо му работел като доктор на кораби, обиколил и опознал различни страни. Точно така пред внука му, Цвятко Джаралийски, с когото разговарям, заживява необикновеният свят на далечното.

– Учил си две години в плевенския университет и после си прекъснал. Защо?

– Отидох на студентска бригада през 2003 г. Работех във ферма за ягоди в източна Англия. Не ми трябваше повече от седмица, за да проумея, че няма да се върна в България. След 8 месеца се преместих в Лондон, започнах да се срещам с различни и интересни хора, които пътуват по света. Постоянно споделяха своите истории от пътешествия и свързани с тях необикновени преживявания. Това допълнително ми повлия. В началото на 2007 успях да събера пари и една вечер, докато гледах „The Motorcycle diaries” (филм за предреволюционния период на Ернесто Чегевара, в който той и негов приятел обикалят Южна Америка на мотор), реших, че и аз искам да отида там. Купих си билет за Буенос Айрес и след 2 месеца бях там.

– Изброй няколко места, на които си бил и които са те впечатлили с нещо?

– Хм, трудна работа е да ги разгранича. Всички места, на които съм бил са успели да ме впечатлят по един ли друг начин. Рио де Жанейро – уникален град, като разположение и природа. Буенос Айрес – нищо че се намира в Южна Америка – изглежда европейски. Може би заради хората, може би заради архитектурата. Мачу Пикчу – велико спиритуално място с много история и култура в себе си. Салар де Юни, Югозападна Боливия – най-голямото пресъхнало солено езеро в света. Австралия – страната с най-многобройните и красиви плажове в света. Испания – храната…

След това пътешествие се връщаш в… Лондон?

– Защо да се върна в България? В Лондон получавам по-високо образование, имам повече възможности за себереализация… А и самият аз се промених през последните години. Преди да дойда бях срамежлив, свит. Сега съм уверен, целеустремен и щастлив, защото върша онова, което наистина желая.

– Специалността ти е „nursing” (мед. сестра – бел. ред.). Какви разлики намираш между образованието тук и това в Англия?

– О, това е дълга тема. Ще опитам накратко. Тук университетите разполагат с много големи бюджети, което подсигурява отлична база. Учебният материал се подновява много често. Отношението на преподавателите към студентите е другата огромна разлика. Преподавателите са усмихнати, внимателни и учтиви. Държат се с нас като с равни. Помагат ни за всичко и винаги можем да се обърнем към тях за помощ. Третата основна разлика е във формите на изпитване. Сега уча за предстоящ изпит. Особеното е, че се състои от няколко предмета, сляти в един изпит. В България учех за 14 отделни изпита, но без почти никаква практика. Комплексният ми изпит се състои от тест по анатомия и психология, два кратки отговора на въпроси от социология и психология и тест с 12 задачи по математика. С практиката, на която бях и още допълнително подгатвяне от учебниците мога да се справя. Всяка практика, която имаме е на различно място, в различна болница. Срещаме се с различни хора, различни проблеми. И понеже сме студенти, имаме възможност повече да стоим в отделението, да говорим повече с пациентите. Така се трупа опит. Учебниците, по които учим са актуални, нови. В България съвсем не беше така. Учебниците и книгите бяха на ниво 70-те години. Това е медицина. Развива се постоянно.

– Какво правиш, когато не си зает в университета?

– Излизам с приятели. Посещавам много концерти и фестивали, което си е направо сбъдната мечта. Да видя всичките си любими групи на живо е… невероятно! Разхождам се из природата, карам колело, посещавам галерии и музеи, ходя на спортни мероприятия. Разбираш ли? В Лондон никога не може да ти е скучно. Ако ти доскучае в Лондон, значи имаш сериозен проблем със себе си…

– А посещаваш ли събирания на българите там?

– Не! Българите като цяло са много обединени навсякъде. Специално тук има голяма българска общност. Аз лично имам само няколко приятели българи, на които винаги мога да разчитам, но по принцип не посещавам българските събирания и мероприятия.

Повечето българи тук в крайна сметка отказват да се приобщят към заобикалящата ги среда. Отхвърлят чуждото и различното и тачат само родното и познатото. И аз обичам страната си, но това не ми пречи да направя опит да опозная Англия. Срещал съм българи, прекарали много години тук, които почти не са се променили – английският им е на втрещяващо ниво, не знаят нищо за живота тук.  Гледат си българската телевизия, вечер – салатката и ракийката, пестят пари, за да могат после да се перчат, като се върнат в България за няколко седмици. Не твърдя, че хората трябва да загърбят своята националност и да се изживяват като англичани, но наистина не разбирам този упорит отказ от това да бъдат част от това, което ги заобикаля.

– Може би наистина имат чувство на принадлежност към родината си?

– Не мисля. Аз го наричам „синдром на подтиснатия човек, на материално мислещия”.

– Да не би проблемът да е в отношението на англичаните към българите? Към чужденците като цяло?

– Англичаните са излючително толерантни и внимателни хора. Изпитвам огромно уважение към тях. Лондон е, сигурно, най-мултикултурното място в света. Отношението им към хора от други националности е съвсем нормално, държат се с теб, както към всеки останал. Не те смятат за по-различен, не те принизяват или издигат. Приемат те такъв, какъвто си.

– Май много се задържахме на едно място… Плановете за предстоящи пътешествия?

– През следващите две години ще трябва да се огранича само с кратки визити из Европа, тъй като имам много приятели в различни държави, които искам да посетя. Университетът в момента е на първо място, затова ограничавам далечните странстванията, докато завърша. После… Мисля да остана в Лондон, за да поработя в няколко болници и да натрупам стаж и опит. След което поемам по света. Искам да пътувам и да работя в различни страни или да пътувам и да помагам на хората по света с някоя благотворителна организация.

Накрая искам да се установя в Австралия. Но докато настъпи моментът, в който реша да заседна на едно място, много пътища и места искам да видя.