СУЕВЕРИЕТО УМОРА НЯМА

 

 

 

… Да си суеверен е вродена особеност на психиката. Но не означава, че си луд, а че имаш склонност да правиш причинно-следствени връзки между събитията. На човешкия разум често му е по-лесно да изнамери магическа връзка между два независими факта, отколкото да допусне случайно съвпадение. (Цял ден ме преследват неуспехи. Няма страшно, така и трябва да бъде, тъй като днес е 13-и.) По този начин хората правят непредсказуемия свят по-подреден, макар и само във въображението си. И така е било от зараждането на човечеството. Оттогава съществуват и суеверията.

 

Не му е дадено на човека всичко да контролира. Интуитивно той разбира, че има сили, над които той няма власт, но които могат да му влияят. Например колкото и правилно да организирате финансите си, световната финансова криза няма начин да не ви засегне (някои – повече, други – по-малко).

Ритуалите на суеверните са целенасочени действия с цел защита от евентуални беди. Те са плах опит за установяване на „хармонична“ връзка със стихиите.

Опасните ситуации, чийто изход зависи не от човека, а от случайността, също усилват потребността ни от суеверия. Статистиката сочи, че средите на професионалните спортисти, пилотите от „Формула 1“ и матадорите „излъчват“ най-много суеверни хора.

 

Суеверията правят не само въображаеми връзки между факти, но и напълно реални – между хора. Това, че една общност от хора има едни и същи суеверни ритуали, означава, че на същите тези хора най-малко са им били четени едни и същи приказки в детството. Суеверията имат корени в семейното наследство и културата на народите.

Възможно е почукването на дърво пък да е памет за това, че нашите предци са вярвали в добрия дървесен дух, когото са призовавали да ги защитава от злото.

 

Суеверието е свойство на психиката – то не може да е добро или лошо. Докато то ни помага, а не ни пречи да живеем, всичко е наред. Доста хора неволно прекрачват пукнатините по асфалта. Ако обаче го правят с цел избягване на нещастие и се паникьосат, ако случайно стъпят върху пукнатина, това вече прилича на невроза. И в този случай консултацията със специалист може да се окаже полезна.

Ако те прекалено ограничават свободата ви на действие, значи е време да потърсите специализирана помощ.