Събуди се, спяща красавице!
Любовта ти не е нищо повече от блян
от Теодора СТАНКОВА
юли, 2008 г.

Някога предците ни са познавали най-много връстниците си от съседните села. И най-далеч оттам са си избирали партньор в живота. Днес благодарение на виртуалната реалност възможностите за комуникиране са необозрими. Светът е малък, за любовта няма прегради, а интернет стана съвременната седянка, вечеринка, мегдан.
Още мечтаеш да срещнеш принца. Онзи, същия, с когото преди две години излязохте веднъж на кафе. Сигурна си, че възхитителният непознат, когото мерна през пролетта в метрото, е твоята сродна душа. Макар изобщо да не го познаваш и без изобщо да си сигурна, че някога ще го срещнеш пак. Но какво пък – животът ти и бездруго е пълен с непоправимо живи и отдавна амортизирани приятелства. И затова решаваш да не подминеш равнодушно поредното неориентирано виртуално „хайде да сe запознаем“.
„Жените лесно се връзват…“
Вълнуваш се от множеството романтични имейли, изпълнени със страст и красиви обещания, които получаваш от далечна страна, въпреки че никога не сте се срещали и не сте разговаряли дори по телефона с подателя им. Но с есемесите, които си разменяте, давате явна заявка, че връзката ви е „парафирана“ с цялата дълбочина на емоциите, която може да предложи сърцето след дълги години неуморно чувстване live. Сигурна си, че това е любовта, която винаги си чакала. И това те прави щастлива. За любовта няма прегради.
Монитор, клавиатура, мишка и богато въображение – това е необходимият арсенал, с който да се впуснеш в сладка и романтична връзка.
„Влюбих се така във виртуален партньор, както никога досега не се бях влюбвала в момчетата, с които съм общувала на живо! Защо стана така?“ – еуфорично споделя във форум непозната. „…защото жените много лесно се връзват.“ – обяснява є някакъв младеж.
Когато живият контакт липсва, въображението може да доукраси образа. Играта
на котка и мишка пред монитора е забавна.
на котка и мишка пред монитора е забавна.
Тръпнеш при всяка възможност да се докопаш до клавиатурата, за да провериш дали нямаш съобщение. Развинтеното ти въображение рисува смели картини, тръпката от мистичната неизвестност и от отложения жив контакт те подлудява.
Фантазният Бонд
Да кръстосваш любовните интернет полета, е сладко и пристрастяващо. Капанът е заложен. Анонимната секретност на глобалната мрежа несъмнено клони към строене на илюзии. Милиони жени се закарфичват в някого, с когото никога не са имали реален контакт.
Въпреки това страдат много истински от любовната връзка с човек, когото в действителност не познават. И с когото вероятно никога няма да се запознаят. Доверявайки се на подобни чувства, могат само да направят така, че да наранят себе си неимоверно – пазейки сърцето си, заключено за виртуалния непознат, те не са в състояние да създадат реална връзка.
Наскоро мой познат, живеещ в Америка, ми обясни, че тамошните психотерапевти определят това явление като феномен, наречен „Фантазният Бонд“. С него описват измислена връзка, градяща се на представа, която се е „образувала“ като защита срещу тревогата, болката и безпокойството от евентуална раздяла и самота след раздялата.
Лесно е да се разбере привлекателността на такава връзка – ако си толкова заета да мислиш за партньор, когото не можеш да имаш, печалбата е двойна:
От една страна, е задоволено желанието ти да изпитваш любовен копнеж по някого, а от друга страна, си защитена, че имагинерният любим не може да разбие сърцето ти.
Няма какво да губиш и няма начин да бъдеш наранена, като изключим вероятността да бъдеш разочарована или отхвърлена. Но какво пък, и в живота също можеш да останеш разочарована от жив контакт, от човек, с когото си се запознала на живо.
Ти просто ще си хепи
докато си мечтаеш наяве за това, което „един ден“ ще бъде…
Във виртуалното пространство, макар че липсва живият контакт, разбирането, че любимият образ е реален, е реално.
Можеш да го „срещнеш“ с помощта на уебкамера и да чуеш вълнуващия му глас по телефона. От една страна, заобикаляйки живия контакт, виртуалното общуване позволява също заобикаляне на задръжките и комплексите. Другият „плюс“ е, че възможностите на въображението са безгранични. То може да идеализира любимия образ, да му създаде ослепителен ореол. Което предполага, че срещата с реалния обект ще е по-скоро неизбежно разочарование, отколкото щастие.
Любов като насън
Имагинерната любов понякога може да е действие, което води до преобръщане на реалиите. Една моя позната два пъти се омъжва чрез интернет. Друга стана жител на Австралия, след като свърза живота си с младеж от Сидни. Трета моя позната пък тотално промени посоката си на развитие, като остави научна кариера и стана барманка и управител на ресторанта, на който мъжът є е собственик в Берн (швейцарец, когото тя намери в интернет).
Това ли е любовта? Женските радари работят по-добре. Мъжете съдят със сетивата си, жените – с интуицията си. А за интуицията няма пречки, тя работи и от разстояние.
Тази връзка може да е и удобна и да се превърне в истинска, но само ако не си остане една безкрайна прелюдия на същинската среща на две тела. Защото истинска е само любовта, когато се любят и душите, и телата.
Продавачите на илюзии
Много хора се крият зад фалшиви маски. Продавачите на илюзии излъчват обезоръжаваща момчешка ведрост, имат готови лафове за всякакъв случай. Опасна, бавно действаща отрова, срещу която няма антидот. Някои са нерешителни романтици, които трудно заговарят жена в реални условия, а искат да кажат толкова много неща. И си създават напълно нова самоличност, с която омагьосват доверчивите нежни създания.
И колкото повече се измислят, толкова повече си вярват и се срастват с образа, който са си харесали.
Могат да бъдат коварно мили, небрежно романтични, да разказват автентично небивалици. И може би никога няма да можеш да видиш лицето на този тип – той идва и си отива пак там, в интернет.
Когато усети, че жената вече е хлътнала, изчезва в нищото. Между тънките размисли „защо му повярвах“ и напиращата нужда да бъдат обичани много жени страдат заради някого, с когото не са имали контакт. И когото вероятно никога няма да имат честта да познават наистина.
Ако нещо от написаното дотук ти звучи познато, си помисли кои са корените на това
болезнено ограничаване
Как да го разпознаеш и как здравословно да приемеш „това, което е“. И да избягаш от „какво би било, ако“, което винаги би те държало на разстояние от това, което можеш да имаш, действително искаш и имаш нужда от него.
Защото си изправена пред избор от типа „нямаш избор“. Ти решаваш – да си тръгнеш и да подпишеш преждевременна присъда на едно иначе „обещаващо“ начало или да приемеш ситуацията и да се примириш с връзка, която нямаш!