С гръб към любовната мъка
от Райна АНГЕЛОВА, психолог
март, 2010 г.
Снимка © adamgregor – 123rf.com
Мина доста време, откакто се почувства в безтегловност. Ах, да, раздялата. Не очакваше да те боли толкова много. Беше слушала и чела за любовната мъка, но тя се оказа толкова силна, че парализира цялото ти същество.
„Времето лекува“, повтаряха приятелите ти. „Всички твърдят това. Но кое време?“ – питаше се ти. Това, в което живееш почти изолирано, през което смилаш преживяното, самосъжаляваш се и се гневиш, укоряваш се и се чувстваш още по-самотна?
Не, ти си във
времето на необходимата тъга
– във времето на плача по изгубените илюзии, във време, което не предполага поемане на рискове никакви. Да обичаш и да се оставиш да бъдеш обичана, когато тъгуваш, ти се струва недопустимо, даже глупаво. Има нещо вярно. Та виж се само как изглеждаш.
Погледът ти е помръкнал, интересите ти са ограничени до блудкавите телевизионни предавания, маршрутът ти от вкъщи до работата и обратно със задължителните покупки от кварталния магазин не търпи никакви промени. Приятелите ти отдавна не ти се обаждат.
Но един ден съвсем неочаквано чуваш призива на сърцето и тялото си да излезеш, да се забавляваш, да срещнеш мъж, да правиш отново любов! Чувстваш се като дебютантка, която се подготвя за първия си бал.
Развълнувана, но и уплашена
Рискуваш отново да бъдеш наранена! Заставаш пред огледалото и вторачено се вглеждаш в отражението си – леко повяхнала кожа, уморени очи, загубили блясъка си коси… Едно остаряло момиче, което се присмива на внезапното ти желание да се превърнеш в съблазнителка!
Тревогата те обзема още по-силно – та ти не си красива! Смехът на дъщеря ти от съседната стая те довършва съвсем. Какво искаш – ти преди всичко си майка?!
Започваш да изреждаш куп причини, които не ти позволяват да се впуснеш в нова любовна авантюра – забравила си кодовете на съблазняване, не знаеш къде можеш да срещнеш подходящия мъж, ще приеме ли той детето ти и по-скоро дали то ще приеме него. Смразява те ужас само при мисълта да се съблечеш гола пред мъж.
Не позволявай самотата да те затвори
– да изгради стена между теб и другите. Истина е, че всяка раздяла, дори и сама да си я пожелала, е удар по доверието в самата теб.
Ако не се научиш да се обичаш, никой няма да те забележи. Открий оная нежност към самата теб, с която даряваш любимите си хора.
Вярно е, че децата ни правят разумни. Да бъдеш майка, е благодат, но и отговорност. Но пак заради децата не бива да забравяш, че си жена. Иначе рискуваш да ги задушиш с прекалените си грижи.
Причините, които изброяваш, са нелепи. Осъзнаваш добре това. Мъжът, който ще те обикне, няма да се интересува толкова от външността ти, а от качествата на характера ти, от теб самата цялостно. Ако надникнеш дълбоко в себе си, ще разбереш, че
истинската, демонична причина
да се затвориш в самотата е неудържимият страх отново да дадеш любовта си на някого.
Да се оставиш да бъдеш желана, обичана, за теб означава страх от болка.
Но страхът не предпазва от опасности. Затова е време да го загърбиш, а с него и самотата.