С ЛЕКСИКОН В БЪРЗИ ВОДИ

Помните ли лексиконите? Бяха много актуални в моите ученически години и създаваха възможност да опознаем по-добре приятелите си, техните интереси и предпочитани занимания.

Зададох на Димитър Семерджиев (или Мимо) един от важните въпроси на тези интересни, но и малко смешни от днешна гледна точка тетрадки: „Какво е твоето хоби?“ Лексиконното течение е женска болест и той не разбра накъде бия, помисли, че се шегувам, и не каза нищо.

Димитър Семерджиев (на преден план)

Ето какво знам аз. В него бушува нещо, което постоянно го изпраща ту във водата, ту на скалите, винаги сред природата с палатка под ръка, а защо не и с весела компания? Няма защо да го питам за хобито му, знам, че в ДНК-то му има някаква странна съставка, която условно можем да наречем

Напълно в духа на неговата природа е непрекъснатото попълване на личната му биография от екстремни емоции от каньонинг, колоездене в планината и т. н.

Интервюто ми с лексикон не се получи. Реших да пробвам по телефона, обадих се и изстрелях просто така: „Разкажи ми за рафтинга! Любопитно ми е какво кара хората да облекат неопреновите костюми и да се впуснат по бързеите? Как физическата умора може да бъде правопропорционална на удоволствието и удовлетворението? Колко хора, след като прочетат статията, която ще напиша, ще се замислят дали следващия уикенд да не отскочат до Кресненското дефиле за разнообразие? Дали любопитството, закодирано дълбоко в човешката същност, е единственият провокатор? Или може би всеки човек притежава известна доза от онази необичайна съставка, която е присъща на теб и само чака удобния момент, за да се прояви?“

„В рафтинга всичко е относително. Не е само така или само иначе…“ – ми отговори той.

„Нали ти се спуска по Тара в Босна и Херцеговина миналото лято?“ – настоях аз. (През май тази година световният шампионат по рафтинг се проведе точно в Босна и Херциговина по реките Тара и Върбас – бел. ред.)

И по телефона не ми провървя, сигурна съм, че ако бях опитала с диктофон, този човек отново нямаше да се разкрие, а щеше добре да се екипира с… мълчание.

Окей. Разбирам. Рафтърите не влизат в опасни води голи до кръста. Ще ви разказвам сама, но всичко по реда си, както са казали хората. Или по бързеите, както ще направим ние. Започваме с историята на този спорт.

По същността си рафтингът представлява

Заражда се в Северна Америка като една от най-ранните и примитивни форми на транспорт. Използвал се е за превозване на хора върху трупи по реката, за извозване на храна и за ловуване. По-късно служи за военни цели. Рафтингът придобива известност след средата на 70-те, превръща се в олимпийски спорт и е включен в програмата на игрите в Мюнхен. Рафтърите продължават да печелят популярност и да се появяват все по-често в реките на Южна Америка и Африка, а също така и на Европа. През 90-те години рафтингът като вече утвърден воден спорт се включва в големи спортни събития като игрите в Барселона през 1992 г. и Атланта през 1996 г. През 1997 г. е основана международна федерация по рафтинг, две години по-късно се провежда първият официален международен шампионат по рафтинг.

Една от целите на международната федерация е да подкрепи и допринесе за чистотата на реките по света. Стъпката, предпирета в тази посока, е включването ù в Global Sports Alliance – организация, създадена от спортни ентусиасти, които искат да оставят след себе си чиста природа за бъдещите поколения. С този акт ключовото лого на спортната екоорганизация Think enviroment („Мисли природосъобразно!“) се превръща в мото и на хората, влюбени в екстремно бързите води.

Международните рафтинг стандарти включват

Първите са по-лесни и са подходящи за начинаещи, докато за 5-а и 6-а степен се изисква сериозна предварителна подготовка и към тях се насочват най-опитните рафтъри. В зависимост от степента на трудност на маршрута се изисква и различна подготовка на участниците.

Работата в екип е задължителна, защото гребането трябва да бъде синхронно. Освен ако не искате да се окажете от другата страна на лодката…

Рафтингът може да се превърне в опасен спорт, ако се практикува без необходимата екипировка, застраховка и, разбира се, квалифициран наставник, лидер, който стои най-отзад на лодката и дава напътствия на екипа. Риск крият и природните условия, защото дори и най-предвидимата река може да те изненада. Възможно е да се появят подводен камък или дърво, които да осуетат или превърнат екстремното преживяване в рисков момент. Поради това клубовете изискват всеки участник в рафтинг приключение предварително да подпише формуляр, който го информира за непредвидимите опасни обстоятелства и чрез който участникът изразява своето съгласие да влезе във водата въпреки потенциалния риск.

Вместимостта им е различна – различните лодки побират от двама до двайсет души. Впрочем точно те и по-скоро тяхната форма дава името на спорта (от анлглийски думата raft означава „сал“). Нали ви казвам, че този сравнително нов спорт експлоатира старата човешка дейност на придвижване на хора и товари във вода. В този смисъл rafter буквално означава салджия.

Хубавото е, че и в България този спорт е придобил популярност. Най-подходящи за спускания са горните и средните течения на планинските реки, където вероятността от препятствия по пътя е по-малка и нивото на водата е достатъчно високо. Най-благоприятни сезони за такива екстремни преживявания са пролетта и есента. Реките, които предлагат добри условия за практикуване на този спорт, са Струма (по Кресненското дефиле на 130 км от София – бел.ред.), Места, Велека, Арда, Рилска река, Черни и Бели Вит.

В случай че никога досега не сте си „вкарвали“ доза адреналин, определено трябва да се спуснете по бързеите. Разочаровани няма да останете, най-много да се пристрастите към тръпката и усещането за свобода. Ако не разполагате с необходимата екипировка и опит, най-добре е да се обърнете към някой от

които с удоволствие ще ви въвлекат в магията на това занимание.

Независимо от факта, че сред водните спортове е извоювал позиция на състезателен, по своя характер рафтингът си остава повече спорт за забавление (подходящ е за тиймбилдинг!). Да не забравяме, че е и чудесен начин да пробуди у хората стремеж към опазване на околната среда и на реките в частност. Рафтингът не е точно това, което страничният наблюдател може да ви каже за него, рафтингът е по-скоро всичко останало, което можете да изпитате сами.

Хората с екстремни наклонности го практикуват с по-голяма вещина и в комбинация с още куп други екстремни дейности. Илюстрация на това е моят събеседник, който, макар и много мълчалив, е голям пич. Точно защото е такъв, с лека усмивка ми обясни, че не може да ми даде бланка за рафтинга, за да я попълня. Искаше да каже, че няма формули в този спорт. Има характерни техники, но от тях нататък рафтингът е съвкупност от спускания. Индивидуални. Различни. Неповторими.

Признавам си, че щях да използвам рафтинга, за да го помоля да ми обясни и как точно се става пич и има ли друга почва за това ставане освен скалите и реките.