Tyxo.bg counter

Тайни от острова, Барбара Ханей

Вълнуващ роман за житейските избори, любовта и прошката от авторката на „Да се срещнем във Венеция“

Очаквайте от 27 юли!

За книгата

Преди много години, когато Фрея е съвсем млада и животът е пред нея, тя решава да помогне на сестра си. Фрея става сурогатна майка на детето на Пърл. Но това й коства много. Тя губи близостта със семейството си и любовта на мъжа, когото обича.

Десетилетия по-късно Фрея е разведена, няма деца, а домът й е изгорял при пожар. Затова, когато племенницата й Били й предлага покрив над главата и работа като управител на семейния ресторант на красивия Магнетик Айланд, Фрея не може да си позволи да откаже.

Били никога не е разбирала напрежението между майка си и леля си. Самата тя наскоро се е завърнала на острова и крие своя тайна. Трите жени ще се съберат под тропическото слънце на Австралия. Дали ще успеят да простят миналите грешки, или премълчаното през годините ще ги отдалечи завинаги една от друга?

За автора

Барбара Ханей е многократно награждавана австралийска писателка. Автор на повече от 40 романтични заглавия, продадени в 12 милиона екземпляра, в над 35 страни по цял свят. Романите й са както съвременни, така и исторически, а действието често се развива в различни австралийски местности. Голяма част от тях са включени в романтичната поредица на „Арлекин“. Барбара Ханей е носителка на престижните награди за романтични четива RITA и австралийския й еквивалент RUBY. Два пъти е печелила и приза Романтичен роман на годината за Австралия.

През 2020 г. на български език излиза романът й „Да се срещнем във Венеция“, а през юли 2021 г. ИК „Хермес“ ще зарадва почитателите на семейните истории с книгата „Тайни от острова“.

Авторката на „Тайни от острова“ споделя повече за книгата и емоциите, вплетени в нея:

Предложих тази история на редактора ми повече от година преди да започна да я пиша. Първоначално планирах да разкажа за жена, наближаваща петдесетте, която е изгубила всичко – съпруга, работата и дома си, и трябва да започне отначало. Представих си, че се мести в скромна къща в провинцията и среща млада жена, която също е малко изгубена и може би бременна. Смятах, че между тях може да се зароди връзка, която да им помогне да излекуват взаимно душевните си рани, да запълнят празнините в живота си. За мен е важно да задам емоционалния заряд на всяка история, преди да започна да пиша, дори останалите детайли да са все още неясни.

След това обаче се захванах с „Да се срещнем във Венеция“ и тази идея остана на заден план. Но през цялото време напомняше за себе си и в един момент ми хрумна, че може да включа темата за сурогатното майчинство. Не се бях замисляла как една такава уговорка може да се отрази на всички замесени в дългосрочен план.

И се зачудих дали тази жена, която е загубила всичко и е стигнала дъното, не е била сурогатна майка. Възможно ли е в някакъв момент да е усетила нужда да се свърже с детето, което е родила и което вече е пораснала жена със свои цели в живота и проблеми?

Не си спомням точния момент, в който осъзнах, че този сценарий би бил още по-въздействащ, ако в историята са замесени две сестри. Семейните взаимоотношения винаги предполагат силни емоции, така че това щеше да ми осигури задълбочения проблем, за който исках да пиша. По същото време се оглеждах и за място на действието. Обмислях екзотични локации извън Австралия или популярни туристически дестинации, но нищо не ми се струваше подходящо. Докато не се сетих за Магнетик Айланд.

Когато пиша, за мен е важно да усещам мястото. От 1972 г., с няколко прекъсвания, живея в Таунсвил и познавам много добре Маги – както местните с обич наричат това малко познато съкровище в Коралово море. Намира се само на 20 минути с ферибот от града и не мога да преброя всички семейни ваканции, които съм прекарала там. За няколко месеца дори живяхме на острова, докато течеше ремонт в дома ни, а съвсем наскоро най-малкият ми син се ожени там.

Това е най-красивият остров на света, както ще разберете, ако прочетете романа. Беше истинско удоволствие да пиша за очарователните кътчета, малките заливи и ленивите тропически води, които обливат бреговете му. Островът не е голям, а жителите му са сплотени като във всяко малко градче. С други думи, там има изградена общност, в която тайните трудно могат да останат скрити. Това в крайна сметка би довело до доста проблеми за двете сестри, които са в основата на романа. Когато си изясних всички тези детайли, с удоволствие се потопих в историята и героите поеха контрола.

Трябва да поясня, че не при всяка книга персонажите са толкова „отзивчиви“. Понякога писателският процес е изключително труден. Но имам късмета, че съпругът ми също е писател и е готов търпеливо да обсъжда идеи с мен.

Този път обаче усложненията дойдоха от друго място, тъй като написах тази история, докато преживявах сътресението от продажбата на дома ни на Атъртън Тейбълландс и преместването ни обратно в Таунсвил. Беше време, обременено със смесени чувства на различни нива, и за своя изненада открих, че връщането ми зад бюрото и към тези герои е като да седнеш за едно питие и да си поприказваш със стари приятели, идеалното бягство между ежедневните ангажименти. И историята просто се изля върху страниците. Много съм благодарна, че историята за Пърл, Фрея и Били се разгърна така плавно и се надявам читателите да я обикнат толкова, колкото и аз.

Откъс от Тайни от острова

Сутринта, когато Фрея усети първите признаци, не каза на никого. Просто се качи на ферибота от Магнетик Айланд*, намери тапицирана седалка близо до отворен прозорец и се съсредоточи върху чайките, наредени на пристана. Докато птиците се гмуркаха за риба край покритите с мидени черупки пилони, тя направи няколко дълбоки, равномерни вдишвания, както я бяха учили на курса за бъдещи майки.

Можем да го направим, Пеперудке.

За щастие, фериботът не беше претъпкан, но се разклати силно, докато напускаше защитения залив, за да поеме в открити води към Таунсвил. Люлеенето предизвика у нея гадене, последвано от още по-яростна и продължителна контракция. Потискайки инстинкта да изстене, Фрея затвори очи и задиша още по-дълбоко, като масажираше леко огромния си корем.

Самотното пътуване не беше част от големия план, а просто импулс в последната минута. След деветте дълги и често мъчителни месеца, бебето, момиченце, щеше да се появи всеки момент и Фрея изпита неочаквана необходимост да изживее важното събитие сама.

Егоистично? Може би, но благородството й си имаше граници.

Освен това изобщо не очакваше, че раждането ще започне толкова скоро. От първите деца се очакваше да се бавят повече, нали? Докато брега, осеян с камъни и борове, се отдалечаваше, дойде следващата контракция – прекалено бързо и много по-силна от предишната.

Двайсетминутното пътуване сякаш продължи цяла вечност и когато лодката най-после пристигна в Рос Крийк, младежът, дежурен на пристанището, се оказа досадно муден. Туристите се блъскаха на кея, нетърпеливи да прекарат един ден на екзотичния тропически остров. Фрея се изправи, олюлявайки се, усети влага ниско долу и за момент я обзе паника.

Не сега. Почакай, Пеперудке. Моля те, не бързай.

С надеждата, че водите й няма да изтекат, преди да стигне до болницата, Фрея си проправи път надолу по рампата. Движеше се бавно, предпазливо, като за първи път се подпираше на парапета като болнава старица. При следващата контракция решението да вземе такси й се стори естествено. Едва ли би могла да управлява малката разнебитена „Хонда“, която държеше на паркинга на пристанището, за да я използва на континента.

Само три часа по-късно Фрея направи нужното обаждане.

– Пърл, тя е тук.

– Какво? Коя е там?

– Бебето. Роди се.

– О, господи. Как…?

– Много е сладка. Мисля, че прилича на Трой.

– Фрея! – Гласът на Пърл беше неистов. – Защо не ми каза? Исках да присъствам. Тази седмица Трой е нощна смяна. Той също можеше да дойде. Държахме да сме там. И ти го знаеше.

– Извинявай. – Фрея погледна надолу към миниатюрното съвършенство в ръцете си и отново изпита невероятното вълнение и чувство за постижение, които й помогнаха да превъзмогне болката, докато това момиченце се плъзна към света с незначителна помощ от страна на акушерката. – Нещата се развиха доста бързо.

– Но ние бяхме планирали всичко. Колко пъти ти казахме, че държим да присъстваме на раждането.

Гласът на Пърл беше тъжен. Обвиняващ. Почти със сигурност плачеше, но Фрея отказа да се почувства виновна.

– Тя е тук, жива и здрава. Само това има значение.

– Предполагам. – Гласът на сестра й издайнически пресекна, после прозвуча с обичайния си заповеднически тон: – Изцеди ли коластрата?

– Още не, но ще го направя.

– Знаеш, че е много важно. – Фрея можеше да си представи строго смръщеното й лице, сериозното изражение на бледосините й очи, което я правеше да изглежда по-възрастна, отколкото всъщност е. – С Трой ще хванем следващия ферибот.

– Чудесно.

– Няма да я кърмиш, нали?

– Не, Пърл. Ще спазя уговорката ни.

– Правилно. Да. Добре. – И не толкова уверено: – И все пак ще го направиш.

– Честна дума. Тя е ваша.

– Е, да. Разбира се, че е наша.

Фрея издиша бавно. Не искаше да създава проблеми днес. Вярно, не спази всички договорени правила, но беше сигурна, че си е заслужила този прозорец във времето насаме с малкото същество, което бе носила в себе си месеци наред.

Отново сведе поглед към малкото розово съвършенство. Кожата беше толкова нежна, пръстчетата съвсем малки, а ушите – фини и изящни. Бебето смръщи лице и любовта изригна в нея, заплашвайки да я взриви.

– За теб вече всичко свърши, Пърл – каза смело. – За теб и за Трой.

– Благодаря.

Нямаше как да сбърка облекчението в гласа на сестра си.

Публикувано в Книги
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ