Талантите на пробиотиците
май, 2011 г.
Всеки ден в нашия организъм с храната попадат милиони полезни за здравето ни бактерии – пробиотици. Този термин в превод от латински би звучал като „в полза на живота“. Но как да извлечем максимална полза от пробиотиците?

© Valentyn75 | Dreamstime.com
Светът чу за тези бактерии още в началото на миналото столетие, когато руският биолог, лауреат на Нобелова награда, Иля Мечников първи заговори за ползата от млечнокиселите продукти. Той констатирал, че те съдържат същите живи микроорганизми, каквито и човешкият стомашно-чревен тракт. Именно тези организми улесняват храносмилането. Процесът на добиване на млечнокиселите продукти не е сложен – прясното мляко се подквасва с един или друг вид бактерии и в резултат се получават кисело мляко, кефир (напитка от ферментирало мляко), суроватка или мътеница – разнообразието на видовете зависи от това, каква именно бактерия участва в процеса. Всички млечнокисели продукти имат едно незаменимо свойство – нормализират стомашната микрофлора и подпомагат работата на имунната ни система.
Стомашната микрофлора
съдържа микроорганизми, които участват в процеса на преработване на храната и гарантират имунната защита на стомаха, отделяйки вещества, подобни на антибиотици. Освен това те участват в неутрализирането на токсините, които се образуват по време на храносмилане. Още една важна функция на тези бактерии е производството на витамини и минерали – например на витамин В12, който регулира обмяната на въглехидратите и мазнините, или пък фолиева киселина, която е необходима за развитието на кръвоносната и имунната система. Впрочем фолиевата киселина практически не постъпва в нашия организъм чрез храната.
Микрофлората на човешкия организъм е
сложна и нестабилна система
Физическото претоварване, емоционалният стрес, инфекциите, хроничните заболявания, продължителният прием на антибиотици, нездравословното хранене и промените в режима на сън и почивка – всичко това е в състояние да убие едни бактерии и да създаде благоприятни условия за развитието и свръхразмножаването на други. Последиците от подобни „обрати“ в микрофлората на стомаха могат да бъдат най-разнообразни – нарушение на моториката на стомашно-чревния тракт (или иначе казано, диария или запек), повишена възприемчивост към инфекции и всевъзможни алергични реакции, свързани с отслабения имунитет. Когато пък сме под силен стрес, ние започваме да се храним нередовно и неправилно, вследствие на което може да възникнат прилошаване, болки и дискомфорт – и всичко това заради интоксикацията на собствената ни патогенна микрофлора. Тук можем да включим и т. нар. диария на пътешественика, която възниква вследствие на промени във водата, климата и храненето. Разстройството на стомашно-чревния тракт, появило се в резултат на такива резки промени, е именно онова, което лекарите наричат
състояние на дисбиоза (или дисбактериоза)
Това е заболяване и се лекува със същите тези бактерии, само че пациентът ги приема не от киселото мляко, а чрез препарати, предписани му от лекар, и след професионален анализ на резултатите от назначени предварителни изследвания. Като резултат микрофлората е възстановена.
Безконтролният прием на пробиотични препарати не е препоръчителен. Той може да доведе или до удължаване на състоянието на дисбактериоза, или няма да има никакъв положителен ефект. За да не допуснете появата на дисбактериоза, доверете се на пробиотичните продукти за профилактика. Полезни бактерии се съдържат също в хлябовете, приготвени с мая, и в житните растения, но в много малко количество. Основният им източник са млечнокиселите продукти.
Само живите
За да има действителна полза от пробиотиците, трябва да са изпълнени няколко условия. Пробиотичните щамове в киселомлечните продукти трябва да минат през горните отдели на стомашно-чревния тракт, където се срещат например с жлъчната киселина. Затова те трябва да притежават качества, които им позволяват да преодолеят подобни бариери и да се заселят в дебелото черво. Едно от тези качества, колкото и парадоксално да звучи, е тяхното количество.
За да работи млечнокиселият продукт ефективно за профилактика на дисбактериозата, общото съдържание на микроорганизми в него трябва да бъде не по-малко от един милион на един милилитър.
В лекарствените пробиотични препарати дозата е увеличена още повече. Но за „да работят“ микроорганизмите, те трябва да останат живи. А за това им трябват условия, преди всичко температурни – тогава те ще могат да запазят активността си в продължение на шест седмици. Препоръчителната температура на съхранение на киселомлечните продукти е от 4 до 8 °С. На по-топло активността на бактериите се повишава, поради което и жизненият им цикъл може да завърши по-рано – преди още да сте извлекли полза от киселото мляко.
От магазина или от аптеката
Как да изберете „вашия“ киселомлечен продукт? На вкус, естествено. Днес учените са преброили до 600 щама. Млечнокиселите продукти по принцип съдържат три основни вида: бифидобактерии, лактобактерии и ентеробактерии. Всеки от тях трябва да присъства в микрофлората на стомаха в баланс с останалите. Всички ли се нуждаем от пробиотици? Да – абсолютно всички! Ограничения са възможни само ако човек страда от алергия към лактозата (респективно и от непоносимост към млякото). Пробиотиците могат да са профилактика на много заболявания обаче, включително и на алергии. Но предимно на гастрит, язва и болести на черния дроб. Здравият човек е достатъчно да приема две-четири чаши кисело мляко на ден. Хората с излишни килограми трябва да обръщат внимание обаче на неговата масленост.
Създаване на комфортна среда
За стомашната микрофлора правилното хранене е разнообразното хранене. А правилното меню е онова, което включва млечнокисели продукти за поддържане на баланса в микрофлората. Комфортна за нея среда създават също фибрите и органичните киселини в състава на овесените ядки, елдата, орехите, някои зеленчуци и особено в кълновете. И обратно, продуктите с високо съдържание на химически компоненти – например газираните напитки – водят до значително намаляване на количеството на полезните бактерии в стомаха. Зле влияят на микрофлората и храните с високо съдържание на захар (те провокират процеси на ферментация и гниене), а също и излишъкът от рафинирани продукти, в които няма достатъчно фибри.
Ода за изварата
Тя се добива от мляко и тогава се нарича млечнокисела или сирищна извара, от мътеница (продукт, получен при избиване на сметаната в масло) и тогава се нарича мътенична, и от суроватка (продукт, който се добива от пресоване на сиренето) и тогава се нарича суроватъчна. Консумира се в прясно състояние и широко се използва в диетичното хранене заради разнообразното съдържание на белтъчини и специално на аминокиселините метионин ихолин. Подходяща е при заболявания на черния дроб (заради съдържанието на метионин), при сърдечносъдови заболявания (заради малкото сол в нея), както и при диабет и затлъстяване.
100 г извара съдържат около 15 г белтъчини, около 2–3 г лактоза, 0,2 г сол, 70–140 мг калций, 130–190 мг фосфор, малки количества желязо и мазнини.