Там, където слънцето (не) изгрява

Трудно е да срещнеш други хора, които с такова огромно желание искат да стигнат дъното. Както и такива, които толкова добре разбират какво е да си „хванат натясно“. Те, същите, знаят и какво означава „от тъмно като в рог“ да излезеш на „бял свят“.

Възприемат пещерите като свещени места, независимо че те не са от онези отшелници, които в стари времена са се оттегляли от света и са потъвали в молитвена самота. Истината за тях е, че те са по-малко градски хора и повече хора на природата. По-свободолюбиви са.

трябва да можеш да катериш, защото стените на пещерите са скали. Трябва да си добър ориентировач, защото, за да намериш определена пещера, е необходимо добре да се ориентираш в района. Трябва да си гребец, защото в пещерите има подводни реки. Трябва и да си плувец и гмуркач, защото има тесни места, които са под вода и преминаването им е възможно само с плуване. Трябва да бъдеш зоолог и геолог. Или поне малко да познаваш природните науки. Това знам от добър приятел пещерняк.

Спелеологията (от гръцки spelaion – пещера, и logos – наука) е подчинена на научни цели, но има и такива нейни разновидности, които могат да се нарекат по-скоро спортна или туристическа спелеология. Така си мисля аз.

Според самите прониквачи няма тясно разграничение между хората от техните среди и не може да се каже, че сред пещерняците има строго специализирани научни работници или пък такива, които влизат в пещери просто за удоволствие. Чудя се как тогава може да се разбере, че някой е добър пещерняк, при положение че няма състезание помежду им. Единственото, което може да се каже, е, че

Иначе ги обединява стремежът да намират нещо ново, нещо хубаво.

Камен Бонев е геолог, който се занимава със спелеология вече 35 години. Прониквал е във всякакви подземни пространства. Влизал е в катакомбите в Париж. Работил е в рудници. През последните години пътува до Антарктида, където изследва ледени пещери и пукнатини. Влизал е и в кратер на вулкан. Усмихва се и казва: „Подземния свят го познавам добре.“

Запалил е поне стотина души за пещерите. Едни пробват и разбират, че това не е за тях, други се палят. Обучил е много хора. Казва, че чрез пещерното дело се придобиват различни умения. А това са пътища на знанието, които хората търсят, независимо от трудностите.

„По пода на пещерата никой не реди павета и не лее асфалт. Вървиш по камъни, дупки, газиш вода. Ако си навън, сред природата, дори в най-тъмната нощ можеш да видиш нещо и да се ориентираш. Луната и звездите могат да помогнат. Под земята е задължително да носиш поне две осветления. Макар че понякога се случва и двете да излязат от строя.“

вече са изместени от диодно осветление, чиято светлина е студена, но пък е значително по-надеждна за продължително проникване. Карбидката пък има мека светлина на огън, което е една от причините все още да се използва.

Камен не само не обича да ходи сам в пещери, но казва, че не е препоръчително да го правиш, защото това би означавало излагане на сериозен риск. Едно от правилата за влизането в пещери е прониквачите да бъдат поне двама. Взаимопомощта в пещерите е необходима. Когато тръгнеш, трябва да кажеш на някого, че отиваш някъде и че предвиждаш да се върнеш в определено време. Впрочем това правило важи не само за влизането в пещера, но и за излизането в планината.

Събеседникът ми е опитен геолог и твърди, че

всякакъв резултат е резултат. И позитивният, и негативният. Съвсем скоро Камен се върна от експедиция в слабо познат район в планината Тян Шан, който се намира на киргизко-китайската граница. Територията все още е бяло петно за науката. Участниците в експедицията са знаели единствено, че районът е карстов. Девствено място на височина 3000–4500 м. Обходили са една площ от около 90 кв. км. Придобили са представа, какъв е потенциалът за развитие на пещери. Не най-добрият в случая.

Най-често пещерите се развиват във варовици, в мрамори, в гипсови и солни пластове. Това е първото задължително условие, но не достатъчно, за образуването им. Второто е, че трябва да има добър воден отток – да валят дъждове. Тогава водата започва да разтваря скалите, да влиза в тях по пукнатините, да ги окарстява. И третото условие за пещерообразуването е климатичният пояс. Впрочем най-много пещери има в тропиците – там, където климатът е влажен и дъждовен. Мексико, Куба, Виетнам, Лаос, Камбоджа, Южен Китай. Калциевият карбонат, от който са съставени повечето от скалите, изисква оптимална температура между 22 и 25 °С. При тази температура в дъждовни периоди се разтваря най-голямо количество калциев карбонат. Колкото повече излизаш извън тези три основни параметъра, толкова районът става по-беден на пещери.

Районът на последната експедиция на Камен и приятелите му се оказал всъщност

Тук заговаряме и за това, ченякои от пещерняците стават алпинисти и катерят и навън. Според Камен алпинистите са по-целеустремени и са по-големи индивидуалисти. Те също се опитват да работят в екипи, но там състезанието взима връх. При пещерняците съзерцанието взима връх. Смисълът на една експедиция за пещерняка не е свързан само с това, дали пещерата е интересна. За пещерняците е важно, че винаги посещават непознати места, срещат нови хора и „опитват“ от техните нрави, обичаи и начин на живот.

Най-дългият период, който Камен е прекарал в пещера, е 16 дни. Било е през 1984 г. в пещерата Снежная, в Абхазия, Кавказ. Тогава Снежная била втората по дълбочина (1300 м) пещера в света. За сравнение, вече най-дълбоката е над два километра. Освен дълбочината си Снежная имала и 11 км развитие настрани. Това било първото проникване на българи в тази пещера. Преди това са я работили руснаците, но най-кратката тяхна експедиция била 35 дни, докато стигнат до дъното и излязат обратно на повърхността. Българите го направили за по-малко от половината от тяхно време, и то при положение, че екипирали пещерата цялостно. Руската организация била много тежка тогава. Руснаците слизали, правели базови лагери през определени километри и 20 души екипирали и работели, за да могат двама души да слязат до долу. Камен е бил с още четирима българи, като всички са успели да стигнат до долу. Споделя, че под земята

„Само първите две денонощия ни бяха около 24 часа. После около тридесетина часа работиш, после тридесетина часа сън“ – уточнява той.

Питам го не му ли е писвало понякога, когато е бил в пещера. А той отговаря, че „не ти писва, защото, докато слизаш надолу, вървиш към дъното и то ти е целта. После пък ти се иска да излезеш. В едната посока се движиш с един идеи, в другата – с други. От една страна, както във всичко в този живот и в спелеологията има момент на насищане. От друга страна, когато изминеш част от този път, виждаш, че той или се разширява, или се разклонява нанякъде и води човека към нови територии и познание. Може да започнеш да пътешестваш, да развиваш екологична или някаква

производна на ходенето по пещери. Живеейки, хората се опитват да събират знания и докато събираш, винаги е интересно“.

За Камен споделянето е важно. За последната експедиция се подготвя филм, ще има и изложба, която, както казва Камен, „ще се потъркаля“ из България и по света. Това ми хареса много, защото споделянето е искра, от която понякога пламват интересни неща…