Tyxo.bg counter

ТВОЯТ УЧИТЕЛ БЕБЕТО

Твоят учител бебето
 
от Венета МЛАДЕНОВА, психолог
 
февруари, 2009 г.
 
За човешкото развитие и етапите, през които то минава, са написани множество теории. Една от тях, биогенетичната, определя човека единствено и само като резултат от заложената още преди раждането му генетична програма (според нея съзряването на индивида е следствие на вродените му заложби, които предварително програмират бъдещото му развитие). Привържениците на това направление в психологията отдават второстепенна, даже пасивна роля на отделните процеси, формиращи отделния индивид. Според някои представители на това направление основна биологична единица е инстинктът, който се схваща като цялостно вродено поведение. Инстинктът подлежал на дообучаване, както твърдят те, и после във времето „обрасвал“ с навици. Стига се дотам да се твърди дори, че с усмивката си или с плача си
 
бебето управлява изцяло родителите си
 
 
 
Снимка © Darren Baker – Fotolia.com
 
Други учени обаче хич не са съгласни развитието на човека да зависи единствено и само от добрите или не чак дотам добрите му гени. Затова се появила социогенетичната теория, според която главният фактор за усъвършенстване на човешкия индивид е средата, в която той расте и живее. Значението на наследствения фактор не се изключва, но е силно подценено. Идеологът на социогенетичната теория Джон Лок дори говори за човека като за чиста дъска, върху която всеки може да сложи своя отпечатък.
Там, където има война, има и помирение и то идва с раждането на бял свят на ковергентната теория, която обединява мощта и на двата фактора. Според нея не може да се игнорира нито един от тях. Детето се ражда с някаква генетична програма, но тя не е константна величина, а постоянно се променя под влияние на средата.
Аз лично обаче харесвам най-много една друга теория, която говори за психичната активност на човека. Според нея личността не е механичен резултат от наследственост и влияние на средата или от влиянието и на двата фактора по равно, а тя по-скоро се развива в активното и действено съприкосновение с вътрешните и особено с външните условия на своето съществуване. Различните условия на живот придобиват своята значимост за развитието, но не пряко, а опосредствано –
 
чрез дейността на човека
Ето защо дейността е главното условие, в рамките на което се извършва нашето развитие.
Мисля си обаче, че наред с основните видове дейност – игра, учене и труд – човек не само се доразвива и усъвършенства, но и коренно се променя. Той максимално се отдалечава от своята априори добра природа, за да се превърне в неискрен, често подмолен, меркантилен или най-общо казано, лукав.
И ако бебето е подчинено единствено на две важни свои потребности – първо, от ласка и второ, от задоволяване на физическите му нужди, – то възрастният има доста повече нужди. Не нужди, а по-скоро ламтежи за коли, пари, кариера и власт.
Седя в откритото квартално кафене и си мисля колко невинни и истински се раждат децата и колко различни се оказват после, когато станат зрели хора.
И ако се опитам да направя паралел, то той безспорно би бил в полза на малките същества. Защото те са по-непосредствени и по-спонтанни от нас. Освен това притежават воля за водене на необременен живот.
 
Ето ги доказателствата
Събуждане Сутрин бебетата се събуждат с призивен плач от глад, а ние се будим от рязкото звънене на будилника. Бебоците, разбира се, бързо задоволяват глада си, след като им се предложи необходимата порция храна. Те изобщо не се притесняват за фигурата си. А възрастните от ранни зори започват да се изтезават с малки, да не кажа незначителни порции храна (предимно мюсли с кисело мляко, че е по-диетично) или пък в името на талията си направо пропускат закуската. В резултат на което в двубоя за разбиране на живота и на максимата „Храната прави борбата“ пак водят бебетата. Умните малки същества дават адекватен отговор на глада и започват деня сити, а ние, с остъргани стомаси, освирепели от глад, се втурваме в делника.
План за деня Бебълите нямат план за деня.Ние организираме времето си до минута (или поне се опитваме). Когато на бебоците им се доспи (около 10.00 ч.), те просто заспиват. А по това време на деня възрастните се впускат в битката за изкарване на насъщния.
Ценни вещи Когато от полезрението на бебето изчезне неговата любима играчка, то просто си намира друга. Когато обаче ние загубим някоя уж ценна вещ, тъжим за нея с години.
Любов Ако малкото същество обича някого истински, то просто му се усмихва и така го възнаграждава с любовта си.Когато ние обичаме някого, сме склонни да изгубим хиляди секунди, часове и дни в свян и в очакване този някой да забележи чувствата ни (без обаче ние да сме ги изразили).
Смях Когато на бебетата им се смее, те просто се заливат от смях, без да търсят с поглед нечие разрешение за това. Когато на нас ни се смее, особено в присъствието на висшестоящи, преди да си позволим да разтегнем лицето си в усмивка, изчакваме да видим дали друг ще го направи, дали смехът ни ще ни приобщи, или напротив – ще ни изложи и изолира.
Внимание Бебчетата могат да прегърнат и целунат без задни мисли дори този, който повече от час ги е изоставил да се забавляват сами. Възрастните не могат да прощават липсата на внимание към себе си и до последно се измъчват с анализи и въпроси от сорта: „Защо той/тя не ми обръща(ше) внимание?“
Общуване Когато бебетата не желаят някой да им прави смешни физиономии (да ги забавлява насила) или, най-общо казано, този някой просто не им е симпатичен, те надават неистов вой и всячески се опитват да се освободят и опазят от това сложно за тях общуване. Когато на нас, възрастните, ни се налага да общуваме с някой недостатъчно долюбван от нас човек, ние напрягаме воля, за да продължим нежелания контакт, преструвайки се, че ни е приятен.
Очаквания и потребности Бебетата имат малко на брой очаквания от живота – да са сухи, нахранени и приласкани. Ние имаме огромни потребности – до имаме завидна работа, скъпи вещи и, естествено, романтични ваканции.
Реч Бебоците не могат да говорят, но и няколкото звука, които издават, са разбираеми. Ние можем да говорим, но често се отмятаме от думите и имаме навика понякога да даваме обещания, които знам, че не можем да изпълним.
Дрехи На бебето не му пука с какви дрехи е облечено – важното е да се чувства спретнато и чисто. Ние изпитваме необходимост да препълваме гардероба си с планини от дрехи, като при всяка покупка на нови се заблуждаваме, че точно с тях ще изглеждаме по-добре.
В магазина на бебето просто му е достатъчно да докосне нещо, за да се чувства щастливо – някоя шарена играчка или дреха. А ние още с влизането си в магазин се превръщаме в хищници – искаме да притежаваме всичко, което се предлага в него.
Реклами Бебетата се радват искрено на рекламите и дори спират да си играят, за да им се насладят истински. Възрастният се пази от рекламите като от огън, защото знае, че на съзнателно или на подсъзнателно ниво те отново ще му бръкнат в джоба.
Щедрост Бебетата обичат да късат книжните салфетки на хиляди парченца. Когато поискате да ги измъкнете от ръчичките им, те ги дават без увъртане, макар че накрая винаги се оказва, че са си оставили едно парченце, за да продължат играта си с него. Възрастните трупат и умножават богатствата си и когато някой посегне да им ги вземе, не са склонни да дадат нито „парченце“ от тях. В крайна сметка се оказва, че когато се обърнат назад и се огледат, около тях няма нищо кой знае колко ценно, което си е заслужавало тичането, треперенето и скъперничеството.
Стандарт За бебето няма никакво значение от каква марка шише пие вода. За нас често има огромно значение точно в кой ресторант ще седнем и каква марка са дрехите ни.
Отпивам поредната глътка от кафето си и вероятно още дълго щях да разсъждавам колко естествени и все ще „необработени“ са бебетата и колко измоделирани от живота сме ние, възрастните, когато забелязах как един бебок на съседната маса хем ми се смее, хем ми се плези.
Казват, че бебетата се усмихвали по 300 пъти на ден (възрастните надали успяват да го направят и 20 пъти). Затова в този момент ме обзе желание да съм като бебето от съседната маса, да разчупя всичките си ограничаващи вярвания и разсъждения и да стана естествена. Тутакси се изплезих и се усмихнах на моя приятел бебето. Почувствах се пречистена. 
Публикувано в Деца
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ