февруари, 2014 г.
от Теодора СТАНКОВА
Снимки Личен архив
За живеенето по български от гледна точка на английския съсед, за киното като лифтинг маска, за екзополитиката като изповед, за цялата вселенска хармония… Едно интервю с Тери РАНДЪЛ, който не зависи от никого, а само от собствените си намерения, и знае защо не трябва да слага каруцата пред коня.
Образът на Тери Рандъл, известен като „човека от рекламата” (сещате се за участието му в двата забавни клипа с мечката и изоставеното гнездо), се оказа голяма мистификация. Българските медии изкараха Тери голям ексцентрик – превърнаха го в граф, който лекува депресирани мечки и какво ли още не… „Повечето от нещата, които сте чули за мен, не са истина” –
през смях ме уверява Тери.
Той не е благородника, отлюспен от британската аристокрация, понеже бил провалил някакъв лов на лисици. Тери не се подвизава в България, защото коза му е изяла документите и не плете терлици в свободното си време. И макар да е и писател и зоолог, той едва ли е следващият Джеръл Даръл…
Той просто е актьор
Толкова добър, че успява да ни накара да повярваме на всичко.
В България Тери Рандъл стана известен през 2011-а с участието си в рекламния филм за нашата столица Sofia – the History of Europe, продукция по проект на Столична община, целящ да популяризира София за Европейска столица на културата. И само след първата седмица от качването на филма в You Tube е изгледан от над 100 000 души по целия свят!
В България поданикът на Нейно Величество се озовава преди 5–6 години. Тъкмо се е развел и има намерение да обикаля по света, и попада случайно в родината ни.
Пристига тук без особени очаквания
но бързо получава предложение за учителска работа в езиков център и решава да остане. От всичко, дочуто за него, е вярно само това, че по диплома е експерт зоолог.
В момента, в който завършва зоология обаче, Тери разбира, че дългогодишните му занимания с театър в университета доста са го отчуждили от науката. Затова основава театрална школа и с трупата си обикаля Уелс в продължение на три години. След това се установява в Лондон, където работи като сценарист и актьор в детската секция на BBC. Зад гърба си има дълъг списък с филми, пиеси, телевизионни предавания, сериали, реклами и документални филми. А с драматичния си тембър е озвучил и десетки различни предавания, рекламни и документални филми.
Пише сериали в областта на комедията и научната фантастика.
– Какво се пише по-лесно – комедия или научна фантастика?
– Комедия. С научната фантастика е малко по-сложно. Но при мен и тя е леко хумористична, и малко като типичните американски филми – не трябва да се приема на сериозно.
– Мислиш ли, че тук английският хумор е разбираем?
– Зависи доколко зрителите познават английското мислене. „Фолти Тауърс“ и „Монти Пайтън“ са много популярни в тази част на Европа и ако те се харесват, значи най-добрата английска комедия се харесва и цени и тук.
– Как те откриха режисьорите тук?
– Основно в мрежата, чрез моя уебсайт, а не чрез агент. Също и от случайни срещи в пъбове. След първия филм, в който участвах, вече ме познаваха и беше по-лесно. Правя по 1–2 филма на година.
– Плюсовете и минусите на работенето и живеенето в България?
– Заплатите тук са абсурдни. Много са орязани. И дори като го казвам, знам че моето заплащане е по-добро от средното. Положителното е, че например, ако искам да направя филм в Англия, въпреки че съм направил толкова много телевизионни филми и пиеси, ще ми трябва страшно добър агент, за да ме уреди. Докато тук работя, правя филми, кариерата ми потръгна и без агент.
– „Талантлив“ и „кадърен“ означават ли непременно „успял“?
– Добър въпрос! Във финансово измерение – невинаги. Като удовлетворение – да.
– Мислил ли си какъв щеше да бъде животът ти, ако не беше останал България?
– Сив и скучен. Животът ми тук не е такъв.
– В какво се изразява твоята идея за душевно спокойствие?
– Ако си чула, че плета терлици, не е вярно. Предпочитам пантофите. (Смее се.) От години се занимавам с тай чи. За мен тайната е – здрав дух в здраво тяло.
– Следиш ли какво се случва в България в момента? Вярваш ли, че днешните протести могат да доведат до промяна на статуквото? И според теб какви трябва да бъдат исканията на протестиращите?
– Мисля, че протестите са удивителни, най-продължителните мирни всекидневни демонстрации. Съжалявам, че трябва да го кажа, но не мисля, че ще имат ефект… Протестите трябва да са по-интензивни. Хубаво е, че хората в тази държава имат вродено недоверие към правителството. Аз също много се съмнявам в моето правителство.
– Демоде ли е патриотизмът?
– Това е голям въпрос. В момента се дискутира, че извънземни същества вече са сред нас, на Земята. Въпросът за укриването на извънземни звучи като теория на конспирацията. Но това не означава, че не е вярно. Ако това се разкрие, патриотизмът ще е демоде. И тогава ще се възприемаме като вид, няма да се делим на отделни раси и държави.
– Думите ти ми прозвучаха малко като от сценарий на научнофантастичен филм, в който федерацията на извънземните има право да се намесва в развитието на световете.
– Смята се, че те вече са сред нас и ни чакат да се променим за добро, за да споделят с нас технологиите си. Говори се за фондация, чрез която искат да влязат във Фукушима и да изчистят радиацията с тяхна технология.
Аз съм голям оптимист. И виждам надежда за бъдещето защото съществува технологията, която може да ни помогне да живеем по-добре. Но в момента просто я крият. Това мога да го кажа като запознат човек. Доколкото знам българската журналистка Люба Колезич е посветена в темата от екс министъра на отбраната на Канада Пол Хелиър, който изнася удивителни доказателства за истории, свързани с контакти от третия вид. За това, че американското правителство от години работи активно с тях и обменя технологии. Ако Люба Колезич направи разследване за това, че американците укриват НЛО и успее да разбули тайната, погледите на света ще се обърнат към България.
– Какво мислиш за ширналата се напоследък дискусия за това как възприемат българите в Англия?
– Пълно невежество от страна на Англия. В Англия не знаят нищо за България, познават само ужасната емиграция и ги е страх.
Англичаните си мислят, че българските жени са щангистки и се бръснат по два пъти на ден. Нищо общо с истината, нали?! Наскоро прочетох някъде, че българките са на трето място по красота в света!
Физиономията на България пред света има нужда от малко грим, от лифтинг. Обликът на България в Англия е нарисуван от нашето пълно невежество. Източна Европа, Русия, Източен блок, жени щангистки, убийци с чадъри… Това бяха единствените новините, които достигат до нас. И малко ми приличат на онази история с англичанка, дето била изядена от подивели кучета. Пълно невежество и към схизмата тук между българи и цигани…
Хората по света трябва да научат истината за България. И киноиндустрията би могла да направи много в това отношение.
Според мен това може да стане, ако се направи един хубав двуезичен филм, който да се превърне в бестселър. Неговата популярност може да даде облик, самоличност и характер на България. Да я постави на картата на света. Профилът на България трябва да се промени чрез култура.
– Как си представяш организацията на този бъдещ български бестселър?
– Трябва да бъде романтична комедия и действието трябва да се развива в България. Имате си собствена филмова индустрия, но тя е само за вашия пазар. „Мисия Лондон” попътува мъничко, но повечето български филми, като „Тилт” например, са само за българския пазар.
Да вземем за пример филма от Великобритания „Четири сватби и едно погребение”. Неговите автори искаха да направят тази романтична комедия популярна в САЩ, защото бяха хвърлили око на американския пазар. Затова за ролята избраха американската актриса Анди Макдауъл, която за мен не е добра актриса, но беше достатъчно известна, за да направи филма интересен за американците.
Българските филмите са предимно екшъни и комедии. Няма добра двуезична драма. Нещо, което аз бих могъл да направя в идните години. Бих могъл да напиша добра романтична комедия, ще видим…
Ако имам пари, може би ще викна един-двама известни актьори. Няколко международни звезди ще свършат добра работа.
Много искам да го направя. Тогава ще мога наистина да се издържам и да живея тук. Гладни продуценти трябва да ме потърсят. (Смее се.)
(…)
Пълния текст четете в новия брой на БЕЛА или поръчайте ТУК