ТОЛТЕКИТЕ

 

 

 

 

 

Масовият интерес към вярванията и обредите на американските индианци се запалва от американския писател, антрополог и етнограф Карлос Кастанеда. През 1968 г. излиза любимата и настолна на хипи поколението книга на Кастанеда „Учението на дон Хуан“. Съвсем наскоро се надигна нова вълна на интерес към наследството на индианците, провокирана от книгата на дон Мигел Руис „Четирите споразумения“, публикувана за пръв път в САЩ през 1997 г.

Зад Океана тези идеи са активно разпространявани и от най-влиятелната в страната си тв водеща Опра Уинфри.

За какви идеи става дума? Толтекските споразумения са ефективен инструмент за разрушаване на ограничения и предразсъдъци, които дремят в нас от детството, изкривяват реалността ни и ни карат да страдаме. По силата на възпитанието, което сме получили, и културните ни особености (представите ни за това, какво е справедливо, правилно, красиво и грозно) и по силата на личностните проекции („Трябва да бъда добър“, „Трябва да постигам успехи“) ние имаме погрешна представа за себе си и околния свят.

Някои от идеите на Мигел Руис се доближават до християнските божии заповеди и до будизма. Не е случайно даже, че споразуменията са именно четири: в будизма четири са благородните истини, а в християнството четирима са евангелистите.

Въпросът е защо книгата „Четирите споразумения“ ни привлича толкова много. Защото авторът талантливо и с думи прости интерпретира тези четири „завета“ на индианците, давайки ни и конкретни примери, за да ги разберем по-добре. Не е нужно да сте посветени, за да ги реализирате на практика. Мигел Руис по свой начин ни вдъхва увереност, че ако някой е успял да усвои тези четири принципа на живеене, значи и ние ще можем да го направим. Значи всеки може да го направи.

 „Мигел Руис намеква за властта на словото над психиката – обяснява клиничният психолог Оливие Перо. – Всеки от нас пази в паметта си болезнени родителски фрази.“

Ние често забравяме, че думите имат огромна тежест и могат да влияят на реалността. „Кажете на детето си, че е дебело, и то до края на живота си ще се чувства така“ – уверява Перо.

 „Лъжата разрушава човека и той престава да разбира кой е той самият и кои са тези, които го заобикалят – споделя семейният терапевт Екатерина Жорняк. – Лъжата разрушава бавно, но сигурно и отношенията ни с най-близките. Тя е пагубна за тези отношения.“

Как да го постигнете Спазвайтепринципа на умереност, когато говорите. Не говорете нито прекалено много, нито прекалено бързо. Според Мигел Руис всичко започва от вътрешната реч, насочена към нас самите. Не само критикуването и осъждането на другите, но и нашите безкрайни „Няма да ми се получи“, „За нищо не ме бива“ и „Изглеждам зле“ са негативни изречения, които замърсяват нашия ум. Впрочем това са само проекции, образи, които се появяват като отговори на представите ни, какво другите очакват от нас.

„Трябва да направите пауза и да осъз­наете какво именно се готвите да кажете и защо искате да кажете точно това“ – предлага Екатерина Жорняк. Изводът: да говорим по-малко, но по същество и да изтъкваме най-доброто – и в нас, и у другите.

 Наистина думите и действията на другите не ни засягат пряко. „Защото те просто принадлежат на друг – твърди Оливие Перо. – Изразяват присъщи на друг човек убеждения. Те са представата за вас, създадена от някой друг, а не от вас самите.“

 Критикуват ви? Или ви хвалят? „Няма смисъл да се безпокоите за това, което другите мислят за вас“ – отбелязва Екатерина Жорняк.

 Събитията, които ни се случват, невинаги са отговор на нашето поведение. Според Мигел Руис е добре да се освободим от този егоцентризъм, който ни кара да мислим, че всичко, което се случва наоколо, е следствие от нашата позиция към реалността. Нашето „аз“ ни вкарва в големи илюзии. И по този начин поддържа нашите страдания.

Как да го постигнете Не толкова чрез стоицизъм, а чрез отстраняване, отдалечаване от другия. „Ако другият е уморен или в лошо настроение, не бива веднага да приемате това лично, да се обиждате и да му хлопвате вратата под носа“ – съветва Екатерина Жорняк. Смисълът на това споразумение е да оставите на другия цялата отговорност за думите, които е изрекъл, и за постъпките, които е направил. Тоест да не се месите. Често това е достатъчно, за да разреди напрежението помежду ви.

 „Разпространена човешка слабост е да правим хипотези и да им вярваме“ – обяснява Оливие Перо. Приятел не ни е поздравил тази сутрин и ние веднага се усъмняваме, че ни е обиден!

 Мигел Руис нарича това „емоционална отрова“. За да се предпазим от действието є, той предлага да се научим да внасяме яснота в разговора. Да се научим да изказваме на глас своите съмнения.

 „За да разберем другите, трябва да умеем да задаваме въпроси и да имаме желание да изслушаме техните отговори“ – отбелязва Екатерина Жорняк.

Как да го постигнете Трябва да осъ­знаем, че нашите предположения са плод на ума ни. След като хипотезата ни стане и предмет на вярата ни („Той ми се сърди“), ние започваме да потискаме другия с нашето поведение („Аз също не го обичам повече“ или „Аз трябва да го принудя да ме обикне отново“) и това става източник на тревоги и стрес.