ТОЧНО ВАШЕ ВРЕМЕ

Точно ваше време
 
от Мирослава ИВАНОВА
отговорен редактор, bela.bg
 
 
Няма по-фина механика от фината механика на човешката душа, особено когато тя се слее с времето. Знам го от Левски, който е казал, че „времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“. Знам го и от прадядо ми, който преди цели 90 години е създал малката семейна фирма „Точно време“ и е „сверил“ фамилията ни по специфичен начин, като ни е завещал часовникарския занаят и една голяма къща с часовник.
Разбирам, че е Коледа, по това, че баба не спира да ми говори, а аз не я слушам, но съм щастлива, че е покрай мен. По думите на дядо, който се пита дали ще го има и следващата година. По престараването на майка ми, която непрекъснато иска да знае какво ми се яде и не престава да готви. По това, че баща ми не е на работа, има време да ме погледа и да попита „Добре ли си?“. По бирата, която пием с брат ми, докато пак си говорим за текстовете на Иво Иванов. По снаха ми, братовчедите, вуйчо и вуйна, които все за нещо тичат по етажите на къщата. По племенника ми, който е започнал да говори и така се закача и смее, че усмихва и разтопява цялата фамилия. Най-новата му дума е „баскетгол“, обаче не мисля, че ще може да говори за спорт, преди да започне да пие бира. Първите неща, които най-малкият от семейството каза, бяха „мама“, „тати“, „баба“, „дядо“, „къща“ и „тик-так“, а не са ли това другите думи за Коледа?
Разбирам, че е Коледа, и по това, че сме добре и го виждаме, което е по-добре, отколкото да си го съобщаваме по телефона или интернет. Коледа, такава каквато ви я описвам, ми се случва по няколко пъти в годината, винаги когато съм си вкъщи.
Когато къщата тиктака празнично, значи сме се събрали за Коледа, но не й обръщаме внимание толкова, колкото на себе си и на времето.
Всяка Коледа идва сякаш да ни заблуди, че нищо не се е променило и всичко ще бъде същото. Не ви ли прилича Коледа на първите мъже в живота ви, които винаги когато срещнете случайно, ви повтарят: „Същата си! Изобщо не си се променила!“
Същите сме, ама, друг път! Колкото годините са същите. Годините, тези хамелеони, които непрекъснато променят цвета на живота ни.
Коледите прекарвам в мисли за хора, които искам да бъдат до мен, а не са. Но всъщност са. На миналата Коледа и другият ми дядо беше с нас. Отиде си през февруари. Но това не беше точно загуба, защото тези, които обичаме, също както и времето, са вътре в нас.
И след тази Коледа ще ме изпратят на прага на къщата с часовника със здравец, бонбони и малко пари. Взимам всичко, за да са спокойни, и ги прегръщам, докато изпращачите един през друг ми пожелават „На добър час!“. Това, което се случва на прага на къщата, не е точно раздяла, защото къщата, също както и тези, които обичаме, също както и времето, е вътре в нас. Точно в нас. „Точно време“ означава „време“, „коледи“, „думи“, „къщи“ „хора“, които са точни за вас или точно за вас. Ваши са.
Така минава животът ни, биха казали някои, но ако използваме думите от фината механика на душата си, по-точно е да кажем, че така се обръща животът ни. Коледа по Коледа, дума по дума, къща по къща, час по час, човек по човек.
По това, дали съм срещнала още един мой човек, всяка Коледа разбирам дали годината е била добра.