ТУНИС МЕЖДУ ЖАСМИН И ХАРИСА

 

 

 

 

Да, разбира се, има и много палми. Обаче жасминовият аромат просто извира безплатно от огромните храсти, с които не сме свикнали. Смесен е с миризмата на хариса – местната лютеница – и това съчетание те омайва по чистите и уредени улици, където сръчни млади тунизийци приготвят храна пред очите ти… Споменът ми е от най-спокойната доскоро арабска държава, днес разкъсана между Жасминовата революция и ароматния, но лют и все пак арабски – като хариса – темперамент на тунизийците. Надявам се искрено тунизийците да не изневерят на себе си и отново да изберат най-спокойния път към свободата, както са правили векове наред.

Ако мога да избирам пола на историята, то полът на тунизийската е определено женски, при това от древни времена насам.

Около 814 г. пр. н. е. е създаден

 

(Картаж, както звучи Картаген на латински и френски). Според историческите хроники и разказите на Вергилий в „Енеида“ основателка на Тунис е Елиса – Дидона, сестра на Пигмалион, царя на Тир. Легендата разказва, че племената, които посрещат тук корабокрушенците, дават трудна задача на Елиса – за да остане, трябва да успее да побере целия си инвентар, хора и добитък върху една кравешка кожа! Тя постъпила нестандартно – цяла нощ неуморно рязала тънки влакна от кожата и сутринта пред племенните водачи оградила целия си народ с целия му инвентар с космите от кравешката кожа – точно колко да има земя, за да се приютят спасените. Ненапразно тунизийците казват с гордост, че

 

По-нататък историята изобилства от завоевания, падения, гонения, разрушавания, избивания и бунтове, но и от съзидание – строителство, търговия, пиратство (понякога е градивно), просвета, религиозност и преклонение.

Тунис е страна, в която се преплитат много истории – на великия Картаген, на непобедимия Рим, на Турция от най-силния є период, на Испания с маврите и на Франция, която все още е навсякъде, въпреки че през 1956 г. бившата френска колония става независима. Хитрите тунизийци са се предавали почти без жертви, за да не си загубят хората в битките и да си развалят мира и спокойствието, приемали са много по-лесно от алжирците и либийците нахлуванията в страната си и гнета на подчинението, което е по-добрият начин за оцеляване. Забележително спокоен и сигурен беше животът там.

 

 

Представете си небето на Тунис и изпепеляващото слънце, вижте жарта в пръстта, но и зеленината наоколо. И безбройните тунизийски знамена, развети от нестихващия никога вятър – подобни на разцъфтелите навсякъде

 

Вижте извисяващите се палми, които са над 300-годишни, маслиновите горички със синори от огромни кактуси, безкрайната пустиня и дългата над 1200 км брегова ивица – екзотика, достъпна целогодишно за туристи от цял свят, копнеещи за слънце, пясък, вода, история и арабски удоволствия.

Любим ишерет – и на местни, и на туристи – е да пийнат по чашка арабски сладък чай в Сиди бу Саид. Сервират го с накиснати в него кедрови ядки и с… чудесен изглед към морето насред автентична мавърско-арабска обстановка. Усещането е неповторимо. Сигурно на никое друго място не бихте се вслушали в автентичната тунизийска музика, докато подръпвате жадно от аромата на клокочещото до вас наргиле. Сиди бу Саид носи името на Бу Саид Халаф ел Беджи, който според преданието разговарял директно с бога и лекувал различни заболявания само с поглед. Преди около век френският благородник барон Рудолф де Ерланже, бохем и естет, убедил кмета на Сиди бу Саид, че населеното място ще изглежда чудесно, ако цялото градче грее

 

И се оказал прав – това е една от най-големите забележителности на градчето, днес рай за любителите на изкуствата – в местни галерии има платна на световни художници като Паул Клее. Синият град е вдъхновявал модернистите десетилетия наред. В Сиди бу Саид са идвали не само големи майстори на четката и палитрата, но и на перото. Тук се е лекувал от тежка неврастения френският писател Андре Жид. Руският композитор Александър Скрябин също го е посещавал – за да обогати познанията си в областта на източната езотерика. В

 

пък са пили същия чай холивудските звезди Клинт Истууд и Шон Конъри, а френският рок идол Джони Холидей е доставил радост на душата си с отлежал коняк. Надявам се – тунизийски.

 

 

И вие може да опитате прекрасната тунизийска кухня с чаша превъзходно местно вино – тунизийците са еднакво добри и с бялото, и с розето, и с червеното, в правенето на които използват традициите на римляните. Странно е, че в една арабска държава

 

но Тунис е арабското изключение. Както и по отношение на жените – може би заради Дидона, създателката, но е факт, че тунизийките са обект на уважение и особена грижа.

Бившата френска колония сега е президентска република. Арабска, но република, затова навсякъде е портретът на Хабиб Бургиба – първия президент, който сваля монархията, премахва полигамията, дава равни права на жените. Той прави 13 август официален празник на жената (това е нещо като техния 8 март) и всяка година на този ден като подарък за всички жени прокарва по един закон в тяхна полза. Първият такъв акт през 1957 г. забранява многоженството.

След това на жените било дадено и правото на развод. Шест месеца затвор пък чакат всеки мъж, хванат в изневяра. Ако при изтичане на присъдата съпругата все още не му е простила и писмено се оплаче на властите, то неверникът ще лежи още 2 години зад решетките. Тунис е единствената страна, в която има

 

Желанието на местните да не се натрапват мюсюлманските традиции е до такава степен силно, че ако жените ходят на работа, то те нямат право да са с кърпи и шамии. Разбира се, това е по закон. Съвсем естествено е тук да се видят съвременно облечени жени, управляващи автомобили. А по закон никой няма право да спира автомобил, ако зад волана е жена. Дори полицията.

 

Берберско жилище – ръката на Фатима бди над входа 

 

От друга страна обаче, са традициите, и те се спазват и до наши дни. Като например избора на жена от родителите на мъжа. Според традицията няма как да се случи брак между мъж и жена от различни социални прослойки –

 

Което е вярно, като се сетя за новината от септември миналата година, когато 52-годишният министър на имиграцията на Франция Ерик Бесон потвърди, че се е оженил за 24-годишната студентка в училище за изящни изкуства в Париж Ясмин Торжман. Тя е правнучка на първата дама на Тунис Уасила Бургиба, а смелият министър е роден в Мароко. Все Магреб, скъпи читатели, и синята кръв вода не става.

Иначе другото важно средство за поддържане на семейния огън е, че в Тунис

 

Посещението на публичен дом не се смята за изневяра. В Тунис публичните домове са държавни и подлежат на медицински контрол. Все пак душата на арабския мъж лесно се изкушава, затова и публичните домове са необходимост.

Но… арабското си е арабско. И това най-вече се усеща в отношението на мъжете към жените. За тях е едва ли не е задължение да ухажват, да свалят, да правят комплименти и да се стремят да се докоснат до жена, особено чужденка. Сякаш едва ли не това е част от туристическите услуги, които се предлагат там. Между другото в Тунис има професия бийч бой (beach boy) – млади момчета, които могат да бъдат наети за секс срещу пари. Много европейки наистина предпочитат страната като секс дестинация. Даже по 2 пъти годишно идват тук, на което най-вероятно се дължи и фактът, че европейските им семейства са просто образцови. Та, интересно е по хотелите, но все пак не се задържайте там дълго – няма да научите нищо за тази земя.

 

Нито в Египет, нито в Мароко или в Алжир Сахара не изглежда така – огромна жълта порция земя, с пясък, ситен като брашно. Може би затова тук са запазени почти напълно уникални паметници от древни времена – като Колизеума в Ел Джем например, най-запазения римски колизеум в света с над 35 000 места. Строен е през II век. Колизеумът е на три етажа, с арена за борба на гладиатори и с подземни катакомби. Галериите водят до мрачни и страховити помещения, където са затваряни гладиаторите и хищниците, използвани при борбите – лъвове и тигри. Като влезеш в някое от тях, имаш чувството, че ей сега ще те изкарат на арената, и краят ти е близо. Заради напълно запазената автентична архитектура тунизийският колизеум е избран за

 

– една от големите холивудски продукции.

И досега този римски паметник се ползва за провеждането на различни фестивали, които привличат десетки хиляди зрители. От отглеждането на маслини и превръщането им в зехтин местните хора забогатели достатъчно, за да си построят такова огромно място за зрелища. В градчето Ел Джем, където ходихме сами с местните междуградски маршрутки луаж, има и изцяло съхранена римска вила, където видях мозайка с праобраза на Венера на Ботичели – съвсем неочаквано откритие. Между другото, ако сте мозайкаджия (в смисъл да си падате по мозайките), Тунис е вашата Обетована земя. Даже съхраненото в Британския музей в Лондон не е от такъв мащаб – лично съм се уверила.

 

 

Романтичната история на филма „Английският пациент“ е заснета в оазис Шебика до границата с Алжир и е на около 30 км северно от сухото езеро Шот ел Джерид.

 

и са устроени като селища, само че по улиците наред с автомобилите и джиповете важно крачат камили. Тозер е най-големият град оазис в Тунис, в който има дори 5-звезден хотел. Мястото е известно със своите миражи. Преди обяд от изпаренията се образува мараня, а в ранния следобед започват миражите. Тук може да се види в непосредствена близост керван камили или оазис, които в действителност са десетки километри. Миражите могат да се заснимат, кълнат се бедуини. През езерото минава път, който е издигнат на метър височина, за да не се залива. Шосето води към Дуз – друг град оазис, който местните наричат Вратата на Сахара. Наблизо пък са снимани сцени от филма „Междузвездни войни“, а декорите си стоят непокътнати за радост на туристите. Героите на Джордж Лукас сякаш всеки момент ще изскочат от ракетите или постройките. Обаче вместо тях те напъплят търговците бедуини, които предлагат дребни сувенири – герданчета, гривнички, аметистови кристали и

 

която е един от символите на Тунис. Пустинната роза е кристал, който е образуван, когато Сахара е била дъно на море. Тя нараства като коралите. Сега тези рози се намират на 5–6 метра дълбочина на определени места. Изкопават ги номадите, които кръстосват пустинята като свой дом. По белези на повърхността, които само те могат да разчитат, те намират залежите на пясъчни рози. Номадите вярват, че розата носи късмет, защото е жива, а пустинята е смърт. Вдъхновила е Стинг за прочутата му песен „Пустинна роза“. Пясъчното цвете е не само символ, но и хубав туристически сувенир.

И някак в този ред на мисли очакваш тук да се появи и пустинната лисица с Малкия принц, защото това е място на чудесата. И когато се прибереш в хотела, гледаш с други очи на порцията кускус, без която вечерята не минава.