Тънка червена нишка
от Красимир ПРОДАНОВ, главен редактор на списание „Усури“
След като се установи, че в ингеонишката има, така да се каже, не просто царевица, ами и много хляб, идва и първата вълна от нейното разпространение. От царевица вече се произвеждат нови тъкани и дори се плетат въжета.
За да имаш купа пуканки, ти трябва кочан царевица. За да си модерна – също! Това обаче не е нова американска диета за спазване, ами малка разходка в кръговрата на природата с помощта на биотехнологиите, които все повече ще придават аромат на битието ни.
Адамовото листо пак е на мода!
Тази тенденция изскочи не от модния канал, ами буквално от… царевичака. Поредната идея за опазване на екологичното равновесие на земята е на път да преобрази света на конфекцията, а първи на нея заложиха, както обикновено, ексцентричните дизайнери на дрехи.
Настъпи булката!
„Четири сватби и едно погребение“ беше филмова класика през 90-те, но това, което и известните с хумора си британци не можеха дори да предположат тогава, бе, че ще дойдат дни, в които сватбите няма да минават без… царевица. Благодарение на иновациите италианците от Gattinoni първи се осмелиха да променят драстично дрескода на младоженката. Независимо дали сватбата е вечерна, тортата – карамелена, а младоженецът – непохватен, подробността, че булчинската рокля е създадена на практика от царевична шума, може да затвори, респективно отвори, устите на всички бивши на жениха.
Чорапът на раздора
Когато американците изпробват за първи път своята разработка, оплитат от царевица не друго, ами… чорап. Тестват го – едва ли с носене редом с друг, от „нормален“ материал, така че дали се къса при палеца на крака, не знаем.
Общият срок, в който обаче се опитват да наложат своята идея, се проточва с години. Помощ получават от все по-минорната петролна борса. Когато цените на ценната суровина скачат с пъти, бързо се разбира, че светът май вече трябва да позабави темповете на развитие или пък да се върне към някои неосъществени докрай идеи.
Нишката на успеха
Така се ражда тя, ингеонишката, чието название буквално означава „съставки от земята“. Когато я рекламират, производителите не пропускат да споменат, че целта им е била да запазят удобството и усещането като за естествени материали – памук, вълна, коприна. В същото време, подчертават те, в ингеонишката се съдържа и всичко онова, заради което през последните десетилетия се предпочиташе синтетиката при изработването на дрехи.
Гардероб в колба
Иначе самият процес на създаване на царевичния плат е висша еквилибристика в химията. Царевицата се разгражда до естествени растителни захари, от които се произвежа специфичен полимер. Намесват се процеси като ферментация и дестилация, та смолата да се превърне в нишка, а именно ингеонишка.
Аплодисментите на еколозите
Те трябва да прозвучат тук някъде, защото, ако вече си на път да си зададеш логичния въпрос, кому е потрябвало всичко това, точно те ще ти отговорят най-изчерпателно. За пример могат да си послужат с твоите найлонови чорапогащи. Те са толкова полиетиленови, колкото и торбичката, в която събираш покупките от магазина, а после и отпадъците вкъщи. Улици и паркове, осеяни с мазни и мръсни торбички, са обичайна неприятна гледка, а сега си представи и с найлонови чорапи, разпръснати навсякъде по тях. Наистина двата продукта си приличат по това, че на практика замърсяват природата, след като станат непотребни, а те не могат да се разградят по естествен път, дори за живота на няколко поколения костенурки. А то същото важи и за цялата изкуствена част от гардероба ти…
Научно-растителна революция
Предотвратяването на такива проблеми занимава науката вече двадесетина години – оттогава активно се развиват биотехнологиите. Текстилната индустрия явно е сред най-печелившите от това. Плюсовете са, че благодарение на иновациите може да се спре с повсеместното замърсяване на околната среда и да се заобиколи проблемът с петрола. Пък и царевицата расте всяка година, което си е още едно успокоение, че няма да тръгнем голи и боси или, не дай си боже, с блузката от миналата година.
На практика
След като се установява, че в ингеонишката има, така да се каже, не просто царевица, ами и много хляб, идва и първата вълна от нейното разпространение. За няколко години, след като преминава бебешкият си период в чорап, тя започва да служи за производство на нови тъкани, дрехи, домашен текстил, дори облицовки, пък и за индустриални нужди. Само по царевица тичат лекоатлети, пак от царевица могат да се изплитат дори въжета.
На етикетите на ингеопродуктите с големи букви пише предимствата: факт е, че съхнат по-лесно след пране и почти не задържат миризми дори около вас да се е събрал олимпийският отбор по тютюнопушене. Освен това притежава специфична лъскавина, а заради естествения материал, от който е изработена, се избелва по-трудно – тоест ингеодрехата е с ярки цветове, като от реклама за прах за пране. Фронтът є на употреба се разширява и с други артикули, например интимни кърпички за хигиена или пък мокети и килими. А все още говорим за нещо ново, нещо сега открито.
Меката на царевицата
Още преди италианците от Gattinoni да решат да демонстрират връзките си с природата, обличайки жената звяр в царевична рокля, в Ню Йорк изгряващото слънце донесе визията на облеклото от ново поколение. Японският дизайнер Она Масако нае склад – сигурно поради липсата на плевни в Голямата ябълка, в който показа как ще бъде променена текстилната индустрия. Ингеооблеклата му спечелиха достатъчно количество аплодисменти, а с това и слава, защото в наши дни повече от сто водещи марки и производители вече работят по един или друг начин с царевична нишка.
Светло бъдеще
И покрай забавната фактология, че в ставащите все по-хладни есенни нощи можете да се завиете не с олекотена завивка, ами с цяло царевично поле, при това американско, да не забравяме главното достойнство на ингеото. Когато една вещ вече не ви е потребна, тя отива в казана. Ингеонишката обаче ни носи отговорност да се погрижим за своите отпадъци. Подложена на компостиране, и най-модерната ингеорокля ще се превърне отново в ценна съставка за почвата. Тогава кръговратът в природата ще е завършен, а с новата реколта напролет може би ще се роди и нашият нов тоалет.
Въпрос на технология
– Царевицата е също толкова полезна и когато е вложена в найлоновите торбички. Така и те стават лесни за сдъвкване от природата.
– Друга материя от ново поколение е дегрален – той също се използва за производство на пликове и торбички, които обаче не се рециклират, ами просто… изчезват под влияние на атмосферните условия.
– Гръб на петрола обръща и Испания, при това с поредица от законодателни актове. Според един от тях 80% от отоплението на сградите в Мадрид трябва да се осъществява от възобновяеми източници. Така вместо с радиатори дори в домовете на европейските шампиони по футбол ще се греят на… слънце. Модерните енергосъбиращи системи ще го ловят и в най-мразовитите дни и ще го доставят лично до теб…
– Всичко ново е добре забравено старо, казваме и ние в „Бела“, напомняйки един не толкова популярен факт: когато преди повече от сто години Дизел представял на световното изложение в Париж прословутия си двигател, горивото, което използвал, било произведено на база фъстъчено масло. Петролната революция тогава, така да се каже, не била избухнала, а от методите на дядо си Ото в автомобилните заводи могат да се поучат и днес.
Когато преди повече от сто години Р. Дизел представял на световното изложение в Париж прословутия си двигател, горивото, което използвал, било произведено на база фъстъчено масло.