ТЯЛОТО ПОМНИ

 

януари, 2012 г. 

 

 

 

 

Всичко, което се случва в нашето съзнание, е отражение на това, което се случва в нашето тяло. Невъзможно е да се лекуват болестите на тялото, без да се обърне внимание на душевното състояние на пациента. И е невъзможно се лекуват душевни недъзи, без да се разгледа какво е физическото състояние на тялото.

На 50-годишната Ани й се наложило да се обърне към лекар заради появили се пристъпи на задух. Поставили й диагноза емфизем и й препоръчали хирургическо лечение. На сеанс при психотерапевт тя направила удивително откритие. Оказало се, че пристъпите й са свързани със събитие, случило се преди много години: опит­вайки се да скрие бременността си, майка й носила стегнат корсет. По време на психотерапия можем да се върнем към събития и преживявания даже и от вътреутробния период и по този начин да се освободим от болестта.

 

С нея някои са склонни да обясняват всичко – от главоболие до сериозни заболявания. Какво всъщност е психосоматика? Преобразуване на психологически конфликт във физически симптоми. Или болест, предизвикана от множество причини, сред които водеща роля играят емоционални фактори. Става дума за вътрешен психологически конфликт. Външните причини могат да бъдат много, но вътрешната винаги се оказва отключваща. Трансформацията на вътрешния конфликт в телесен симптом може да стане по два начина. В първия случай несъзнаваното „изразява“ себе си пряко чрез телесни проявления (психосоматични симптоми). Например човек „не иска/не може да види нещо“ – и изведнъж… зрението му отслабва. Във втория случай причината за недъга се явява

 

която след това се превръща в разрушителна сила, предизвиквайки болест. Допреди време се е смятало, че психосоматичните болести не са толкова много – хипертония, астма, захарен диабет, язва на стомаха, алергия. Днес е очевидно, че психосоматичните фактори участват в протичането на много болести.

Тялото помни. Колкото по-малко осъзнаваме някакво печално събитие, толкова по-силно то влияе на тялото ни. Паметта за събитията остава в тялото и се изразява чрез физически симптоми. Това се нарича

 

Когато човек не „преработи“ събитието, а го „скрие“ от себе си, то несъзнателно ще му напомня за себе си с помощта на телесни симптоми. Това се случва, за да можем съзнателно да променим отношението си към случващото се, да си направим необходимите изводи, да престанем да лъжем себе си. Ако проблемът прерасне в конфликт, възниква психосоматична патология – от безобидна до доста сериозна. Колкото повече се фиксираме върху някое тежко събитие (развод, загуба, уволнение), толкова по-зле се чувства тялото ни. Обяснението на този механизъм трябва да се търси в миналото. Отношенията ни в зряла възраст се определят от ранния детски опит. Качеството на нашите отношения в зряла възраст зависи от качеството на първите ни най-ранни емоционални и телесни връзки с околните. Именно несъзнателното следване на заложени в детството „сценарии“ често обърква живота ни: програма за подражание на родителя (от собствения пол); избор на спътник в живота (подобен или полярно противоположен на родителя от другия пол).

Отношенията ни в зряла възраст освен от наследствеността зависят и от това, как ние се справяме със собствените си емоции и какво е нашето обкръжение. Това обяснява защо различни хора, сблъскали се с едни и същи неприятности, реагират на тях по различен начин.

Успокоителното е, че ако наистина имаме желание да се освободим от отрицателните емоционални състояния, можем да успеем. Колкото по-силно пожелаем да се освободим от неприятните обстоятелства в миналото, толкова по-голяма е вероятността да излезем от тежка ситуация или болест.