Тя и той – загубени без превод
Снимки © Dmitriy Shironosov | Dreamstime.com © Alain Lacroix | Dreamstime.com
ноември, 2010 г.

Той и тя говорят на различни езици и затова често опитите да се разберат помежду си стигат до задънена улица. Но така или иначе трябва да се говори. Така че вместо да се ядосваме един на друг, можем просто да се водим от определени правила при общуването с другия пол. Предлагаме ви фрагменти от любовната граматика.
Мъжете и жените имат различни представи за любовта и различни знакови системи (поведенчески и словесни) за нейното изразяване. Различията между половете са толкова големи, че американският психотерапевт Джон Грей сравнява мъжете и жените със същества, които обитават различни планети. Мъжете привнасят в чувствената сфера ценността на действието, властта, компетентността и идват от Марс, а жените, за които са важни проявлението на емоциите, хармонията в общуването и творчеството – идват от Венера. В резултат на всичко това между едните и другите може да възникне досадно неразбирателство.
Тя говори през цялото време/Той мълчи
В хода на деня мъжете произнасят по 2000 думи, а жените – 8000.
ТЯ често мисли на глас, като непрестанно изразява своите мисли и настроения, и затова речта й прилича на поток. Този поток рязко мени посоката си и излиза, че онова, което се говорело до един момент, е било само… чернова. Оттук и недоумението на партньора – „Защо тя толкова често си сменя мнението?“.
ТОЙ мълчи по-продължително време, а тя дешифрира това мълчание като липса на интерес към нея.
За да бъде избегнато напрежението в диалога, мъжете трябва да отчитат, че женската реч не е безпричинно дрънкане на глупости, а отразява природата на мисълта, която е разностранна и динамична.
Жените пък трябва да имат предвид, че мъжкото мълчание не е израз на презрение, а е необходимост от размисъл, за който е нужно време. Жената може да се отнесе с уважение към подобна пауза, вместо да напада партньора си с въпроси от рода на „Е, и?“, „Какво мислиш за това?“. По тази начин вие не просто задавате въпроси, а подлагате мълчаливеца на кръстосан разпит. А на всичкото отгоре го обвинявате и в безразличие.
Вместо това бихте могли периодично да изразявате своите чувства, без да очаквате никакъв отговор. Можете също така да разширите кръга на своите събеседници или да приемете факта, че той никога няма да стане екстроверт, който обича да споделя. Това ще ви помогне да избегнете напрежението в отношенията си и да облекчите понякога задължителната женска фрустрация.
Той съобщава факти/Тя изразява чувства
Жената с голяма охота говори за това, какви чувства са предизвикали у нея различни събития от живота. Мъжът предпочита да съобщава обективна информация за фактите. Тя с голямо желание (дори прекалено) използва в речта си превъзходна степен, метафори, прибягва до обобщения, позволява си дори поетически волности. Той подбира точните думи и възприема речта на другия буквално. Ето ви един типичен пример за твърдение, което може да доведе до възникването на спор: „Никого не го е грижа за моите работи.“ На женския език това означава „Самотно ми е“, но мъжете отговарят на това: „Не е вярно, толкова много хора има около теб.“ Както виждате, по-голяма част от неразбирането между хората възниква от неразбирането на смисъла на думите.
ТЯ трябва да свикне да употребява по-адекватни и точни изрази, за да бъде разбрана. ТОЙ пък трябва да свикне да не възприема думите й буквално или по-скоро да слуша между думите, които идват от нейните уста. Подобно е на четенето между редовете.
Той дава съвети/Тя иска да бъде изслушана
Жената внимателно търси слушатели, които да признаят основанието на нейното преживяване и усещания. Прави го, за да намали напрежението и за да се освободи от стреса. Само че за мъжа е важно да бъде герой в очите на своите приятели, човекът, който може да ги спаси от всякакви неприятности. Ето защо той прекъсва жената и излага собствените си наблюдения, които показват неоснователността на нейните тревоги. Думите му винаги са в духа на „Това не е толкова страшно“ или пък предлагат бързо решение на проблема, чрез което потвърждават способността му да я направи щастлива.
Така че ТЯ е длъжна да вземе предпазни мерки, преди да излее душата си, и да каже ясно, че не очаква от мъжа да реши нейните проблеми, а иска просто да бъде изслушана. ТОЙ пък на свой ред е длъжен да слуша докрай. Без да си позволява да й обяснява същността на нейните тревоги.
Тя иска той да предугажда желанията й/Той реагира единствено на конкретни молби
За жените едно от определенията на любовта е заключено в това, че те „нищо не трябва да искат“. Понеже жената сама интуитивно чувства потребностите на другите хора и им дава всичко, на което е способна, тя неправилно предполага, че мъжът може да постъпва по същия начин. Той пък, обратно – смята, че да предлага помощта си, ако никой не я иска, е оскърбително. Това според него означава, че той се съмнява в силите на своята партньорка. Така че на жените често им се струва, че са помолили за помощ, а всъщност те само са изложили проблема („Имам страшно много работа“) или пък са констатирали факта („Покупките са в колата“). Мъжете могат да оправдават женските ни очаквания, стига да се научим да ги формулираме точно и съдържателно. Така например трябва да избягваме въпроси от рода на „Можеш ли да заведеш децата?“, което означава буквално „В състояние ли си физически да го направиш?“. По-добре е да кажете „Моля те, заведи децата утре…“. По-ефективно е. Пробвайте го.
ТЯ е добре да се въздържа от споменаване на причините, поради които ТОЙ е длъжен да й помогне, защото тогава у него се поражда усещането, че тя се съмнява в неговото… съгласие да помага.
На нея й е необходимо да избяга в себе си/Той иска веднага да я събуди
Поведението на жената е подобно на движението на вълна. Настроението й периодично пада и се въздига. Когато е в подем, тя иска да отдава любов, когато тонусът й е понижен, единственото, на което е способна, е да приема мъжа. Когато се намира в най-ниската точка, тя се ориентира в своите емоции и се опитва да ги подрежда. Това е естествен процес, който няма никакво отношение към чувствата й към партньора. От него обаче това се възприема като авария в любовните отношения и той се опитва по най-бързия начин отново да възвърне доброто настроение на партньорката си. Но работата е там, че нейното настроение няма да се промени, преди да е достигнало дъното. Тоест ТОЙ трябва да направи точно обратното – да направи така, че тя по-бързо да достигне дъното. Да я остави ТЯ толкова да се натъжи, да се самосъжали и да потъне в себе си, като я… изслуша търпеливо.
Той иска тя да го приема такъв, какъвто е/Тя иска той да се развива, да върви напред
Жената винаги се стреми към това нейният съпруг и тяхната двойка да се развиват и да вървят напред. Мъжът обаче се чувства любим единствено ако бъде приет такъв, какъвто е. А за двойката смята, че или всичко е много добре, или нищо не е наред. Когато жената казва „Трябва по-често да се измъкваме някъде“, това означава „Искам да правя нещо заедно с теб“ (търси проява на внимание). Мъжът тълкува това като „Ти си такъв домашар“ (т.е. тя поставя под съмнение неговите качества).
Къде е изходът? ТЯ трябва да се постарае да изразява своето несъгласие пред партньора, без да го осъжда като личност, и да говори винаги от първо лице, единствено число („Исках да…“, а не „Ти си длъжен да…“). Както и да гледа на партньора като на източник на решения, а не като на корен на проблемите.
ТОЙ от своя страна трябва да разбере, че когато партньорката му е недоволна от неговите действия, това не означава непременно, че тя не го обича. Обикновено на думите „Аз те обичам“ той отговаря „Аз – също“. А тя продължава да пита: „Защо ме обичаш?“
Мъжът се впечатлява повече от обекта на желанието си, а жената повече се интересува от самото желание. Според Фройд на малкото момиченце му е много по-трудно да определи своята идентичност, тъй като няма такива явни отличителни признаци, какъвто е пенисът при момченцата. Именно оттук произтича по-късно и зависимостта на жената от мъжкото желание. Това желание обаче често е неустойчиво (смята се, че мъжът е полигамен по природа) и така на жената никак не й се удава да се определи. Ето защо тя непрекъснато пита „Ти обичаш ли ме?“ и иска да знае защо. Вместо да се дразни, слушайки тези безкрайни съмнения, любящият мъж може да се опита да я успокои, като й обясни, че я обича, защото я намира за най-подходящата за него.
В крайна сметка ТОЙ и ТЯ трябва да се примирят, че пълно разбиране помежду им е невъзможно. Но ключ към взаимното разбиране съществува и ако го намерите, вратите на общуването с противоположния пол ще се отворят широко за вас. Това би било възможно, ако не намесвате сложността на човешката душа. С други думи, ако не намесвате нашето подсъзнание. Ако мъжете са открити, отстъпчиви и готови да работят за благото на връзката – не означава ли това, че се „феминизират“? А жената, която престане да бъде тайнствена, не рискува ли да загуби своето очарование, своята женственост?
Създава се впечатление, че докато жената не се примири със своята мъжка съставка, а мъжът – със своята женска, те ще останат
във властта на тайнствените си страни
които всъщност са призвани да защитят различността на другия.
Да разбереш другия докрай, означава да си присвоиш неговото своеобразие и очарование и по този начин да го обезсмислиш. Да бъдем реалисти. Съгласието не се крепи на това да разбираш всичко у партньора си и да проникваш до дъно в интимните му мисли – това, колкото и странно да е, е всъщност първата крачка не към него, а срещу него. Тази невъзможност за пълно разбиране има и положителна страна, която е скрита в желанието да продължиш отношенията, за да разгадаеш някога тази тайна. Тайната на другия човек.

Забранено!
Социалният психолог Жак Саломе препоръчва да следваме няколко правила на „хигиена на отношенията“ и да избягваме изказванията, които формират системата на интригите. Ето няколко примера.
► Изказвания, които обясняват на партньора какво е длъжен да направи, като по този начин подкопават свободната му воля („Трябва да се отървеш от този навик“ или „Трябва да се подстрижеш и да отслабнеш поне малко“).
► Изказвания, които нанасят удар върху самоуважението на другия („Не си достатъчно женствена“ или „Ти никога нищо не разбираш“).
► Емоционален шантаж, който прехвърля на другия отговорността за нашите огорчения („Щом не искаш да ми доставиш удоволствие, ще отида сам“).
► Думата „ти“ убива диалога – обяснява Саломе. Вместо „Ти никога не ме забелязваш“ кажете „Не усещам да ме забелязваш“. Изследванията показват, че партньори, които в разговора по-често употребяват местоимението „ние“, имат по-големи шансове да решат споровете си, независимо от какъв характер са те. Местоимението „ние“ означава, че двамата партньори не се възприемат като противници, а носят заедно отговорността за решението на конфликтната ситуация. „Ти“ изказванията по правило водят до задънена улица. Тези, които използват „аз“, също могат да останат доволни и да бъдат спокойни за развитието на своите взаимоотношения, стига да не се страхуват да заменят „аз“ с „ние“. Живите отношения са тези, в които винаги сме трима – аз, другият и връзката, която съществува между нас.