Укротяване на малки чудовища
октомври, 2012 г.
Струва ви се, че детето ви е адски недисциплинирано и има нужда от здрава ръка. Вероятно още можете да коригирате ситуацията. Време е да преосмислите правилата на семейно поведение.
© Tatiana Gladskikh / www.123rf.com
Наследникът ви отказва да си подрежда играчките, по-голямата част от свободното си време прекарва пред компютъра и невинаги ви удостоява с разговор.
Все по-често ви се струва, че сте отгледали малко чудовище. И повече от всичко на света ви се иска да върнете времето назад, детето ви отново да е малко и безропотно и да започнете да го възпитавате отново така, както на вас ви харесва. Явно трябва да промените правилата на общуване в семейството. Ясно е, че колкото по-малки са децата, толкова по-лесно може да стане това. Макар че трудности възникват при всички възрасти. Психолозите уверяват, че дори тийнейджърите могат да бъдат приучени на дисциплина, ако към тях се подходи тактически правилно.
Ако обявите, че от днес
вашето семейство ще живее по нови правила
вие поставяте своето „малко чудовище“ в не много ясна ситуация. Със същия успех можете да поискате от него от утре да разговаря с вас само на китайски. Затова е много важно да се действа ясно, последователно и да не се отказвате при първите появили се трудности. Също и да обясните на детето си защо се налагат промените.
1. Признайте собствените си грешки
Чак тогава посочете и грешките, които е допуснало детето. Говорете спокойно, без да обвинявате. Кажете например: „Много ми е тъжно, че по-рано ви разрешавах да си разхвърляте вещите, да не ми помагате в къщната работа и да разговаряте с мен така невъзпитано. Вече такова нещо няма да позволявам.“ Така детето ви разбира, че признавате и собствената си вина. От друга страна, му протягате ръка за помощ и обявявате какви промени предстоят.
Много е важно да изберете правилното време и място за разговора. В обичайни условия ние се държим по обичаен начин. Затова като начало е необходимо да смените обстановката. Ако „атакувате“ детето си за това, че не трябва по цял ден да седи пред компютъра, докато то за пореден път си е пуснало любимата компютърна игра, ефектът ще е нулев. Ако вашето дете е навършило 10 години, заведете го в някое кафене. Така то ще се усети по-възрастно и ще можете да проведете сериозен разговор. Ако искате от него помощ в къщната работа, предварително направете списък на всички домашни задължения, които обикновено поемате вие. Предложете на детето си самó да избере тези от тях, които би искало да изпълнява. Когато има право на избор, то по-лесно ще приеме вашите условия. Обяснете му, че вие съвсем не искате да заместите безгрижното детство с експлоатация на детския труд вкъщи. Обяснете му, че може да разполага с джобни пари, разрешете му да кани приятели вкъщи, пускайте го да ходи на гости.
2. План за действие
За много родители е проблем да установят „твърд“ вечерен час, в който детето да си ляга. Ясно е, че то трябва да се наспи, а родителят има право на час-два заслужено спокойствие. Но винаги когато се опитвате да го приспите, то се сеща, че има нещо неотложно за вършене. И макар че всеки ден полагате неимоверни усилия да го накарате да заспи преди 21.30 ч., никога не ви се получава да му пожелаете лека нощ по-рано от 23.00.
Успешната промяна трябва да започне с подробен план за действие. Ако целта ви е да накарате детето да си легне в 21.30 ч., обмислете всяка стъпка, която е необходимо да предприемете. Ваша задача е да намерите решение на проблема и съвсем не е задължително именно вие да се окажете автор на това решение. Помолете и другите членове на семейството да дадат своите предложения за решаване на проблема. Обявете: „В нашето семейство възникна проблем с дневния режим. Хайде да помислим какво всеки един от нас може да направи!“ Децата много обичат да участват в нещо важно наравно с възрастните. Когато детето знае, че неговият глас има значение за възрастния, то много по-лесно отстъпва.
Изследванията показват, че когато обявим на всеослушание намеренията си, много по-лесно изпълняваме заплануваното. Този принцип работи за тези, които искат да се отърват от излишните килограми: разказвайки на близките си за вашето решение, че искате да отслабнете, вие вече не можете просто така да са откажете.
3. Малка стъпка към голямата цел
Ако искате да постигнете промяна, проявете търпение. Не се опитвайте за един ден да обърнете с „главата надолу“ всичко, с което вашите деца вече са свикнали. Ако искате детето да ви помага в къщната работа, изберете едно задължение, което то да изпълнява (нещо по-лесно). Например да поддържа реда в стаята си. Да бъде подредена стаята е много общо понятие. Започнете с нещо просто и разбираемо – например да си оправя леглото. Можете де отидете заедно в магазина и да му предложите само да си избере кувертюра за леглото. Предлагането на пазара е изключително богато – от любими чаршафи с анимационни герои до десени с актуални тийнейджърски трендове. Когато детето ви започне всяка сутрин да си застила леглото, стаята му ще изглежда подредена. Следващата стъпка е да го помолите да не си хвърля мръсните дрехи на пода или по леглото, а да ги слага в коша за мръсни дрехи. Не забравяйте да хвалите детето си всеки път, когато не е забравило да изпълни задължението си. То трябва да знае, че се е справило със задачата, колкото и незначителна да е тя.
4. Не му се карайте
Често работещите майки гледат през пръсти на пакостите на децата си, но постепенно напрежението се натрупва и ние избухваме, устройвайки на децата си грандиозен скандал. Това е много неправилна линия на поведение – детето с течение на времето престава да реагира на забележките, направени със спокоен тон, и реагира само на викове. В този случай то не развива вътрешна мотивация, а родителят е възприеман като навит електронен будилник – първите два пъти можеш да пропуснеш алармата, но след третия път е време вече да се размърдаш.
Наша читателка сподели свой опит в сайта на „Бела“. След като безрезултатно се карала на 14-годишния си син, че след училище първо се захваща с компютърните игри, а уроците и домашните си подготвя преди лягане, минала към решителни действия. Кодирала скрийнсейвъра на компютъра му, като сменяла кода всеки ден. Съобщавала го на сина си, след като той приключи с уроците и с домашните си задължения.
5. Не забравяйте за поощрението
Психолозите смятат, че тийнейджърската възраст е подходяща да се повдигне въпросът за дисциплината и отговорността. Докато тийнейджърите преживяват кризата на самоопределянето и се опитват да се дистанцират от родителите си, вие можете да „използвате“ този техен стремеж за свобода. Предложете джобни пари на детето си (ако сте против този подход, можете да замените парите с възможности и привилегии) в замяна за свършена навреме работа. В този случай няма да ви се налага безброй пъти да повтаряте „Изхвърли боклука!“.
(…)
ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА БЕЛА ИЛИ В ЕЛЕКТРОННИЯ ВАРИАНТ ТУК