Tyxo.bg counter

„Уредено, подредено и описано”

от Митка ХИТРОВА

Снимки личен архив

18 януари, 2011 г.

Това си помислила за живота във Франция още в първите дни на престоя си там. Виктория Трифонова отива в Лион, за да получи академично образование, но всъщност получава много повече. Чувства се добре и не съжалява за направения избор. Най-скъпото, което има там са спомените й от България и едно писмо, което получила от баба си. В него пише: „Ние с дядо ти остаряваме, но не те забравяме”…

Вики не обелва и дума за прочутия суров, варен или варено-пушен месен продукт – лионската наденица. Нормално. Разговарям с нея буквално часове преди полета й за Франция и в края на ваканцията, която е прекарала в къщи и „вкусно”.

Изпитваш ли носталгия?

Всъщност, не. За престоя си там се разплаках няколко пъти. Веднъж през скайп видях майка ми на камерата да плаче. Тя не знаеше, че камерата й е включена и я виждам. Вторият път беше, когато се видяхме през скайп с дядо. Той се разплака, аз – също. После… Баба ми беше пратила сак с лютеница, традиционни подправки, храни от нашата кухня… Имаше и един момент, когато си пуснах „Облаче ле бяло”. Много се разчуствах тогава. Но я няма онази носталгия, за която може би говориш ти… Не искам да се прибирам. Лиспват ми, разбира се, семейството и приятелите, но с тях поддържам връзка.

Какво остави, тръгвайки за Франция?

Отидох там, без да познавах никого. Не знаех нищо. Загърбих всичко тук, оставих сигурността. Отидох в неизвестното.

Сега какво те чака там?

Хм, интересно… Чака ме много учене (смее се), изпити…

Защо избра точно Франция?

Отдавна го исках. Кандидатствах, когато бях още в 10-ти клас. Приеха ме за една учебна година, но се отказах, поради финансови причини. Сега е по-различно. Имам стипендия, която сега се базира на присъствия и е по-поносимо.

Беше ли ходила там преди?

Преди две години бях на лятно международно училище за един месец. Тогава бях между Кан и Ница, до морето. Много хубаво преживяване. От България бяхме две момичета. Всяка сутрин изнасяха на табло броя на учениците от дадена страна. Пишеше примерно 50 германеца, но така и не написаха 2 българки. Това много ме ядосваше. Тогава разбрах, че тяхното мнение за българите не е много хубаво.

Разкажи за Лион…

Изключително красив град, третият по големина във Франция, с около 4 милиона жители. Има стара част, две реки… Приказно. На 8-ми декември, точно когато в България се празнува студентският празник, там се отбелязва празникът на светлините. Кореняците лионци поставят на прозорците си свещички. Аз все още не съм го правила. Живея в Арабския квартал, където това не се прави, но съм го наблюдавала и е много красиво.

Допадат ли ти хората?

Не! Изкуствени са, не са искрени. Винаги са усмихнати и прекалено любезни, но това е фалш. Шовинисти са. Не допускат до себе си чуждото, различното. Нямат реална представа за другите. Не се и опитват да ги опознаят, защото са твърде резервирани. Една французойка ме попита: „Вие имате ли си собствен език?”. Какво да отговоря на подобен човек? Веднъж докато пътувах в метрото прочетох в местен вестник „Лион +” статия в рубриката „От света”. Бяха описали село в Родопите, в което живеят няколко баби, които се жалваха колко е трудно, няма път, ток, но накрая казваха: „ Важното е да сме живи и здрави”… От този частен пример, французинът ще си извади генерално заключение – „Българите са аборигени”. Признавам им обаче, че са много отзивчиви. В началото често се губех, но винаги се намираше кой да ме упъти накъде да продължа.

Във Франция ли смяташ да останеш или е още рано за подобно решение?

Докато оправях едни документи, преди да се прибера за коледните празници служителят в банката ме попита: „Какво мислиш да правиш след като завършиш?”. Аз отвърнах, че не искам да оставам във Франция, защото никога няма да ми позволят да се реализирам, аз съм чужденец. Той ме погледна и ми каза: ”Много рано си го осъзнала, но е така”. Такива са те! Ние сме различни. Понякога сме твърде негативни, но сме искрени. Харесвам повече българите, макар и да виждам много неща в нас, които не ми харесват.

Какво те мотивира да бъдеш там, да изкараш следването?

Планът ми е следният: изкарвам си бакалавърската степен в специалността Приложни чужди езици, триезиков преводач (в България тази специалност няма еквивалент). Работя, за да събера достатъчно пари и отивам в Канада, да запиша магистратура.

Опиши един твой ден?

Съвсем нормално, както ако бях учила и тук, само че е по-подредено и спокойно. Тревожа се за по-малко неща и съм съсредоточена върху обучението си, бъдещите си планове и пр.

Как се забавляваш там?

Много приятели ме питат как е нощният живот, как се забвляват французите и така нататък… Истината е, че до сега не съм излизала вечер и не мога да отговоря. Няма значение дали е сряда или петък вечер – все се чувствам изморена или ми липсва желание да излизам. Имам възможност да спортувам. Университетът ми осигурява достъп до всякакви видове спорт срещу 35 евро. Имам огромно разнообразие, от което да избирам.