Усещане за мъж
юни, 2011 г.
© Aleksandr Kurganov | Dreamstime.com
Защо мъжете вече не приличат на себе си, е любима тема на жените. Защо са станали едни такива слаби, неприспособими, безпомощни и не искат да бъдат отговорни за нищо? От своя страна (доколкото ни е известно) мъжете не водят разговори за това, колко войнствени, твърди и силни са жените. Как мислите? Защо се случва така? Действително ли мъжете са станали толкова безотговорни и слаби и ако все пак това е вярно, то каква е причината?
Обърнете внимание какви жени обичат да говорят по темата. Трудно е да си представим тиха и кротка жена, която умее да бъде в сянка, да се изказва по горните въпроси. Ако е попаднала на мъж, който е мек, послушен и несамостоятелен – тя смята, че той трябва да бъде точно такъв, и го слуша и приема такъв, какъвто е.
Силните жени обаче наистина имат проблеми. Те действително трудно си намират мъж. Защото той трябва да бъде силен и да постига успехи поне колкото тях. Възниква въпросът, дали тези жени първо са станали железни делови дами и после са обявили, че няма мъже, които да са подходящи за тях? Или пък причината да станат такива е фактът, че те поначало не са готови да играят второстепенна роля, не приемат света такъв, какъвто е, защото им харесва да се опитват да го променят. Ако е вярно второто, нуждаят ли се наистина тогава тези жени от силни и решителни мъже?
Теоретично „силните“ жени са готови да се подчинят
но само в случаите, когато мъжът приема техните решения. Тогава излиза, че силният мъж е този, който винаги приема безгрешните решения на жената. А какъв силен мъж е този, моля ви се?! Силният мъж отказва. Той взима решение и не се интересуват дали жената е съгласна с него.
Жената, която казва „Да, скъпи“ независимо от това, дали я устройва решението на мъжа, силно се различава от жените, които казват „Да, скъпи“, но само в случаите, когато мъжете говорят именно това, което те биха искали да чуят. Тогава защо жените търсят или непрекъснато говорят, че търсят силни мъже? Може би защото
непрекъснато се опитват да ги подчинят
Само помислете върху изразите, с които често се описват отношенията между мъжете и жените: „Проблеми на личния фронт“, „Отношенията с противоположния пол“, „Гордейте се със своите любовни победи“. Както говорим, така мислим и така се държим. И как да нямаме проблеми с тези, които избираме да наричаме с очевидно противопоставящата дума „противоположен“ вместо просто с думата „другия“ пол. И за какви победи става дума? Нима отношенията с другия трябва непременно да бъдат „фронт“?
Получава се така, че дори жената да срещне мъж, който да съответства на всичките є критерии за сила, за да определи дали той е за нея, тя трябва да общува с него. И как се държи? Както тя си знае и както умее.
За мъжа има три пътя
Първият е да се подчини на това влияние и по този начин да потвърди женското твърдение, че мъжете са слаби. Вторият е да си тръгне, понеже много справедливо е отсъдил, че ако любовта е фронт, то загубата и на двете страни е гарантирана и нищо няма да излезе от тази война. И третият е да остане и да води истинска битка с намерение да докаже, че той има свое право и свое мнение. Но доста често този, който се старае да доказва силата си, не е уверен в нея. Ако човек знае, че е силен, то за него е ясно, че околните също разбират това, а ако пък не го разбират, то това си е абсолютно техен проблем и за какво тогава да се стремят да доказват каквото и да било. Излиза, че дори и да срещнат биткаджии (тоест мъже, избрали третия път), то жените пак нямат шансове да се убедят, че на света съществуват и силни мъже.
Помислете и върху следния изключително несправедлив факт. Думата „женствен“, употребена по адрес на мъж, звучи направо унищожително, нали? Защо обаче
нас, жените, не ни е срам
когато се наричаме мъжки момичета. Защо продължаваме да вдигаме тежко, да ремонтираме домовете си сами, да теглим заеми, да плащаме непосилни сметки и да не търсим помощ? Докога? Няма ли да се намерят толкова силни жени, че да изкрещят: „Слаби сме!“ Няма ли най-сетне да се върнем при пола си и да разберем, че не може да има истинско „усещане за мъж“, без да има истинско „усещане за жена“.