Tyxo.bg counter

У дома за Коледа, Джени Хейл

У ДОМА ЗА КОЛЕДА от Джени Хейл

автор на „Коледни пожелания и бисквитени целувки“, Винаги ще има Коледа“, „Всичко започна на Коледа“ и „Коледа в Силвър Фолс“

Очаквайте от 2 ноември!

За автора

Джени Хейл е автор на летни и коледни романи. През 2017 г. Hallmark Channel адаптира книгата й „У дома за Коледа“ в пълнометражен филм.

Кадър от филма „У дома за Коледа“

Снимка: Hallmark Channel

През 2019 г. е екранизирана и книгата „Коледни пожелания и бисквитени целувки“, пожънала огромен успех сред българските почитателки на романтични четива. На топъл прием у нас се радват и останалите заглавия от авторката – „Винаги ще има Коледа“, „Всичко започна на Коледа“, „Коледа в Силвър Фолс“ и четирите летни романа „Обичай ме заради мен” „Лятната къща“, „Лято край Брега на светулките“ и „Къща край брега на светулките“.

В ексклузивно интервю за БНР, „Нощен Хоризонт“ Джени Хейл споделя:

Като дете живеех с мисълта, че порастваш, намираш си работа, която харесваш като цяло, ставаш родител. Вече като възрастна открих, че ми харесва да преподавам и че го правя добре. Бях начална учителка в продължение на 18 години. И изведнъж в главата ми се появи идеята да напиша книга. Реших да го направя. Нямах много опит в това. Ето защо започнах да се интересувам от процеса на писане на една книга. Така започна моята нова кариера, която се разви дотолкова, че спрях да преподавам.

Понякога хората си казват – О, трябва да напиша книга, да направя това, или онова, без да мислят, че наистина могат да постигнат това, което искат. Според мен, тази е причината хората да не следват мечтите си – защото не смятат, че е възможно. Аз обаче съм убедена, че всичко е възможно. За тези, които са готови да положат достатъчно усилия.

Тази увереност, че всичко е възможно Джени Хейл вплита и в своите романи. А с наближаването на коледния сезон, ИК „Хермес“ ще зарадва феновете с новата й книга – „У дома за Коледа“. Една, изпълнена с уют и романтика история, която ще внесе топъл празничен полъх в студените есенни дни.

За книгата

Коледа е време за семейството. Или пък не?

Али Ричфийлд обича Коледа. Затова е на седмото небе, когато започва работа като управител на старото имение Ашфорд. А това включва и организирането на коледното тържество на семейство Марли. С бюджет, по-голям от всичките й спестявания, и цял отряд от персонала по поддръжката, това не би трябвало да е особено трудно…

Срещайки се обаче с членовете на семейството, Али започва да се пита дали ще се справи със задачата.

Новият й шеф – Робърт, може да изглежда великолепно, но е по-студен и от снега навън. Той отказва да се прибере за празниците. Неговият брат пък непрестанно флиртува с Али. Сестра им се появява в имението с целия си багаж, двете малки деца и новината за развода си. А деветдесет и две годишната им баба Пипа отказва да приеме решението на внуците си да продадат имението.

Али е решена на всичко, за да събере семейството и те да прекарат една последна и незабравима Коледа в родния си дом. Дори да й е нужно малко вълшебство.

Тя не подозира обаче, че нейният живот също ще се промени завинаги. И Робърт Марли може би ще е замесен в това…

„У дома за Коледа“

Откъс

***

Къщата изглеждаше така, сякаш някой беше натиснал копчето за коледен режим. Служителите от разсадник „Дънфорд“ започнаха да разтоварват елхи още преди да е станало осем часът. Внесоха два огромни смърча – един за фоайето и втори за дневната. Персоналът усилено разопаковаше лампички и украси. И – сравнително необичайно за месец декември във Вирджиния – снегът се сипеше на парцали и навън беше истинска симфония в бяло.

Слоун и децата й правеха медена коледна къщичка заедно с Ана.

– Добро утро! – поздравих ги аз при влизането си.

Пол, който току-що беше отпразнувал четвъртия си рожден ден – много държеше да ми го съобщи, – безуспешно се опитваше да придържа изправени стените на къщичката, а едногодишният Сами изяждаше почти всички бонбони. Ана ги сменяше с нови, когато се наложеше. Пресегнах се, за да помогна на Пол с един от правоъгълниците от тесто за меденки, докато той изливаше глазура по ръба, както и по моите четири пръста.

Иззад ъгъла се зададе Кип, приближи се и застана зад мен. Извърнах се, за да го видя.

– И днес ли те събуди Слоун?

Слоун поклати глава.

– Часът е… – Пуснах стената и обърнах покритите си с глазура пръсти, за да погледна часовника си. – Осем и петнайсет.

Кип взе ръката ми в своята и облиза глазурата от пръстите ми.

– Добро утро. И не, не ме е събудила Слоун. Аз исках да стана.

– Така ли? – отвърнах с известен скептицизъм, издърпах ръката си и я избърсах с кърпа.

– Да, наистина. А и хората с елхите бяха доста шумни.

Той се наведе и ме целуна леко по ухото. Ана ни гледаше, бих казала осъдително. Бързо се отдръпнах, но Слоун също беше забелязала и за миг прикова поглед в Кип, докато се навеждаше да помогне на Пол. „Не биваше да му позволявам да ме целуне снощи“ – помислих си аз. Сега връзката ни беше преминала на друго ниво – ниво, което малко ме притесняваше.

– Оши, мамо? – помоли Сами за още дъвчащи бонбони.

– Не, миличък, много е рано. Хайде да украсим къщичката с останалите.

Кип се настани до Сами, а аз станах и си направих обичайната чаша кафе. Пол се пресегна над лакомствата за декориране и взе още една торбичка с глазура. Занесох димящата си чаша на масата и усетих студеното сутрешно течение да се увива около глезените ми.

– Вуйчо Кип, може ли да ми я отрежеш? – попита малкият.

Кип покорно приготви торбичката с глазура и подаде на Сами под масата дъвчащи бонбони.

– Коя е тази дама? – обърна се Пол към Кип, докато вземаше торбичката.

Кип проследи погледа му и стигна до мен.

– Това е моята приятелка Али. Тя е много мила.

Виждах как Пол се опитва да възприеме тази информация. Кип продължи:

– Много я харесвам.

Пресегна се през масата и започна да гъделичка Пол, който се разкиска весело и събори половината къща.

– О-о! – измърмори Сами, грабна дъвчащите бонбони, които се бяха затъркаляли във всички посоки, и ги пъхна в устата си.

– Внимателно! – Слоун трескаво сграбчи падналите парчета от къщата, без да изпуска от поглед мен и Кип. Внимателно помогна на децата да ги подредят и те отново заприличаха на къща. Погледът й се стрелкаше от къщата към мен и от мен към Кип – в този ред, със свити устни.

– И така! – обърна се Кип към мен. – Какво ти се прави днес?

Или не беше забелязал изражението на сестра си, или нарочно не му обръщаше внимание.

– Трябва да работя.

– По кое време ще получиш списък с указания от Робърт?

Почти потръпнах, но се овладях.

– Робърт е в Испания, така че няма да ми праща нищо.

– Какво? – Слоун вдигна поглед от купчината с меденки.

– Доколкото разбрах, има работа в Испания – поясних аз.

– Това са глупости! – тросна се тя. – Кип, може ли да помогнеш на децата, докато аз си поговоря с Али? – Тя ме хвана за ръката и направо ме повлече към вратата на кухнята.

Когато се отдалечихме достатъчно, за да не ни чуват, Слоун тревожно прошепна:

Какво става тук?

– Какво имаш предвид?

Тя раздразнено завъртя очи.

– В един момент ми казваш, че Робърт ти предлага да ти пусне най-любимата си песен на света, а Робърт няма кой знае колко най-любими неща, и в следващия – оставяш Кип да те обсипва с целувки. Какво става тук?

Господи! Как да й обясня? Реших просто да й кажа истината.

– Робърт ми е работодател. Просто предположи, че тази песен може да ми хареса. С него нищо не се случва. А Кип не е спрял да флиртува с мен, откакто пристигна. – Дискретно се наведох назад и погледнах към него през отворената врата. Той тъкмо помагаше на Пол с покрива.

Слоун се взираше някъде над главата ми, очевидно замислена за нещо.

– Али, Кип флиртува с всички, а всяко споменаване на тази песен от Робърт означава много. Той не подмята тази информация в обикновен разговор. За него тази песен означава повече, отколкото си мислиш.

– Нека ти обясня ситуацията. – Разказах й най-подробно за двайсетдоларовата среща, както и че съм накарала Робърт да измисли на свой ред такава. – По-късно го попитах дали мисли, че песента би ми харесала. Нали се сещаш, за да разбера дали е измислил онази среща за мен. Той каза само, че мисли, че бих харесала песента. Не добави нищо и все още не съм наясно дали изобщо е имал нещо предвид. Това беше всичко – той мисли, че е възможно да харесам песента.

– Сигурна съм, че вече си разбрала: той не е от приказливите. Избрал е тази песен за теб, Али. Мисля, че се интересува от теб. – И Слоун влезе обратно в кухнята.

Очевидно обаче не се интересуваше, щом беше предпочел да отиде в Испания, вместо да е тук за Коледа.…..

Публикувано в Книги
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ