ФРЕНСКА КУХНЯ

 

 

 

 

 

 

 

Стефани е свикнала да е в в центъра на обектива, посреща ни непринудено. Признава си, че й е интересно да общува с журналисти и че за нея интервютата са като терапия – дават й възможност да говори за себе си, за своите проблеми и успехи. Кани ни в един голям салон, който само след час ще се изпълни с аромати на екзотични

 

Стефани е поканила няколко от дамите, членки на Международния женски клуб, на „кулинарно демо“, както самата тя нарече нашата среща.

„Във Франция имаме хубаво вино и изящна храна, но забравяме да живеем“ – разкрива ни тя. Според нея българите за разлика от французите не могат да забравят да живеят, защото освен хубаво вино и вкусна храна имат и безброй верни приятели, с които обичат да се срещат по всякакъв повод. Във Франция Стефани е работила като консултант на американска компания. Тук работните й дни са също толкова динамични и не си приличат един с друг – затрупана е с разнообразна работа в Международния женски клуб. Освен с благотворителни проекти сдружението посреща и приема жените, които идват от чужбина, и им помага да открият България.Първото нещо, което самата Стефани открива, идвайки тук, е, че българите рядко се усмихват – на улицата или в ресторанта изглеждат сериозни, сърдити и угрижени. Разсмивали се само когато тя се опитвала да ги заговори на български. Първата й българска дума, разбира се, била „мерси“.

 

Ако някога сте се чудели защо на готвенето му викат изкуство, то вероятно след срещата със Стефани ще ви стане ясно. „Приготвянето на храната е по-скоро ритуал“ – убеждава ме тя. Стила си на готвене обаче определя като фантазия. При изпълнението на всяка рецепта Стефани прибавя и по малко от себе си: малко повече масло, захар или бадемови стърготини. Следва указанията, но винаги решава да промени по нещо дребно – позволява си да замести обикновеното брашно с бадемово например или да свари плодовете в захарен сироп вместо в обикновена вода. И, естествено, всичко става по-вкусно след тези нейни своеволия. Освен това си има принцип – никога не използва миксери и кухненски комбайни – всичко прави на ръка. В това според нея се състои магията на готвенето. А най-голямата магия е любовта, която влага в него.

Стефани е от Нормандия, а в този край не пестят маслото. То е важна съставка във френската кухня. Сигурно сте чували за трите тайни на френската кухня:

 

Сиренето и маслото Стефани си донася от Париж. Не защото ги няма тук, а просто защото това е особен вид носталгия за нея.

От българските гозби любими на семейството й са баница, баклава и кашкавал пане. Традиционно редуват нашенското меню с ростбиф или френска супа „Валюте“ (кремсупа от картофи и други зеленчуци). И, разбира се, почитат всички френски десерти.

 

Френската кухня има вековни традиции. А „дисциплината“ номер едно във френската гастрономия е приготвянето на десерт. В най-женския месец на годината помолих Стефани да приготви нещо много изкусително – ястие афродизиак. А тя, без да се замисля, каза: „Ще бъде десерт!“ Впрочем Стефани е зодия Козирог, затова винаги е сигурна какво точно иска да направи.

В страната на Стефани вярват, че всяка добра храна действа като афродизиак. „Връзката ни с храната е първична, самата нужда да я ядем е животински инстинкт. А десертът, който ще направя, не може да не се хареса. Той е гаранция за влюбване. Впрочем най-еротичната комбинация е интелигентност плюс чувствително небце“ – убеждава ме усмихнато тя.

След като изброява вдъхновено няколко традиционни френски десерта: крем брюле, шоколадов мус, „Наполеон“, шоколадови еклери, тарт „Татен“, лимонов пай, Стефани изрича успокоителното за всички жени изречение: „И не се плашете от въглехидратите – в студените мартенски дни те се разграждат бързо в организма, за да ни стоплят.“

Десертите, които Стефани приготви, а ние с редост опитахме, се оказаха много лесни за правене. На предположението ми, че това, което ще представи, може да затрудни читателите, тя отговори: „Кой е казал, че френските десерти се приготвят трудно? Те само изглеждат много трудни, защото са много красиви на вид.“ И ни го доказа – стъпка по стъпка.

 

 

 

 

 

 ►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►►