ФРИЙРЪН И ПАРКУР

ФРИЙРЪН И ПАРКУР
от Мирослава ИВАНОВА
Снимки Личен архив
септември, 2008 г.
Лошите момчета са вече пенсионирани старчета, на мода са добрите. Има ги, търсете ги във въздуха. Обаче ви предупреждавам, че само като ги гледате как слизат по стълби със салто и се премятат през огради и парапети, е възможно да загреете или да ви се завие свят. Те се движат въздушно, по някаква невидима за нас маркировка. Владеят изкусно най-сигурния начин да хванеш автобуса или да избягаш на някое улично куче. Много бързо ще се приобщите към тях, ако гледате филма на Люк Бесон „Ямакаши“ и клипа на Мадона Hung up. Или пък ако прочетете това интервю с един от тях. Когато се запознах с него, чух две непознати думички: „фрийрън“ и „паркур“. Тези две спортни изкуства, както ги нарича моят събеседник, стават все по-популярни.
Евгени Генчев е на 19 години и се възхищава на Чейс Армитаж, бивш гимнастик, който се занимава с фрийрън от дълго време. Много е добър и е на 23 години. Евгени ми обясни, че съотнесено към скалата на неколкогодишната история на фрийръна, този пич Армитаж е направо ветеран.
Евгени е в Sofia Street Squad
едно от първите крюта в България
„Крю“ на техния жаргон означава отбор. Заедно със съотборниците си е вдъхновен от възможностите на човешкото тяло и е убеден, че практикуването на акробатични елементи повишавало координацията на индивида. Лудаци са, както самите те се определят, и не заменят пейка парти в парка за чалготека.
Запознах се и с приятелката му, изключително симпатично момиче, което сподели, че Евгени є станал много атрактивен именно заради фрийръна и заради музиката, която слуша („Дръм енд Бейс“). „Хората, които се занимават с екстремни спортове, са много различни от тези, които се занимават с класически спортове, ако може така да ги наречем – продължи тя. – Екстремните спортове са обединени в един тип култура, начин на поведение, на мислене, на цели, на мотивация, на общуване. Към тях могат да се причислят и тези, които харесват тези спортове, но физически не са способни да се занимават с тях.“
Приятелката му учи политически мениджмънт в Софийския университет, Евгени ще учи просто мениджмънт в Сити юнивърсити в Правец. След кандидатстудентските изпити веднага започва да работи като монтажник в компанията на баща си („Мебели Арон“). Когато му се обадих за това интервю, ми обясни, че
е зает до осем вечерта
За пръв път чувам някой на 19 години да спазва работното си време, и то във фирмата на баща си. Добро момче, ви казвам.
– Евгени, какво означава паркур?
– Паркур е физическа дисциплина, разработена за френската армия през 60-те години. Идеята на т. нар.Metod Naturele (естествен метод) е била войниците да се обучат да се придвижват по-бързо в условията на джунглата. В градски условия паркурът е най-бързият и ефективен начин за придвижване от една точка до друга. Всъщност паркур винаги е съпътствал хората. Те винаги са се придвижвали, скачали, катерили… Просто не са наричали движението си по този начин. Какво правиш например, ако идва трамваят и има ограда? Заобикаляш или прескачаш оградата?

– Е, ти ще прескочиш оградата, аз ще заобиколя, а и не ми се е случвало да чакам трамвая с такъв човек. Как ви възприемат другите хора?
– Ако отидеш около НДК, ще се срещнеш с такива индивиди. Това е мястото на всички ърбън спортове. А иначе коментари постоянно се чуват. Особено в началото никой не ни подкрепяше. Нашите занимания обаче вече са по-популярни, особено след като започнаха да ни използват в реклами, клипове и т.н.
– Каква е разликата между паркур и фрийрън?
– Във фрийръна можеш да използваш акробатични елементи за естетика, за красота. В паркур се считат за излишни разни премятания и салта. Паркурът е катерене, прескачане, преминаване. За нетренираното око паркурът не е толкова атрактивен, макар че е доста по-опасен спорт от фрийръна, който включва акробатичните елементи, които на пръв поглед могат да се сторят доста трудни и опасни. Елементите се тренират в добри условия и когато движението е заучено, не е толкова опасно за изпълнение. Фрийрън елементите не са толкова опасни, колкото това да скачаш от покрив на друг или да се катериш по стени, които са неукрепени – неща, които паркур включва. Паркурът е ефективно придвижване, фрийрънът е придвижване с естетически елементи.
– Какви са типичните движения?
– КЕт лийп – когато скачаш от по-ниско на по-високо ниво. При скока се хващаш с ръце за ръба на второто ниво и се изтегляш нагоре. КоНГ – прескачане на по-малки препятствия, като само се опираш с ръце на тях.Пресижън джъмп – скок от един ръб на друг. Рол – кълбо, което се прави настрани. С усвояване на това движение трябва да започнат всички, които са решили да стават фрийръни. Това е начин да се предпазиш от травми. Когато скачаш от по-големи височини, при самото падане се сгъваш и правиш това кълбо настрани, което „попива“ част от енергията. Защото, ако скочиш от три метра и не направиш рол, не се претърколиш, а само скочиш на крака, не можеш да „попиеш“ толкова добре енергията и можеш да скъсаш връзки, да се натъртиш и т.н. Ако усвоиш рола, ще можеш да правиш по-безопасни скокове от по-голяма височина.
– При старите класически спортове, да ги наречем така, нещата са регламентирани. Има треньори, от които да се учиш. Как се случва това при паркур и фрийрън?
– Това са нови спортове. По-скоро бих ги нарекъл спортни изкуства. Когато започнахме, нямаше кой да ни учи, защото малцина бяха чували за това. Единствените ни „учители“ бяха клипове и статии в интернет.
– Имат ли паркур и фрийрън организация, подобна на федерациите при другите спортове?
– Не. Само се опитахме да патентоваме думите „паркур“ и „фрийрън“ в България. Това беше по време на едно рекламно турне, с което обиколихме 14 града у нас. Правихме демонстрации, които целяха да запознаят хората с нашия спорт и евентуално да помогнем на начинаещите при техните първи стъпки. Да им покажем как се тренира по-безопасно, да им покажем някои основни движения.
– Популярни ли са паркур и фрийрън извън София?
– Има около 200 отбора в цялата страна. По време на турнето завързахме доста приятелства с момчета от други градове и тренираме заедно, когато се случи да сме в един и същ град.
– Значи често пътуваш заради фрийръна?
– Да, по турнета, демонстрации. Бях и на първото световно първенство във Виена през септември миналата година, което беше с рекламна цел, но на доста добро ниво. Жури оценяваше естетическата стойност на елементите, като не беше само фрийрън, имаше елементи от брейк денс, акробатика. Аз участвах с Цветан Христов. Не грабнахме награда, но там бяха най-добрите в света, които преди това са се занимавали с акробатика, гимнастика и са много тренирани. Мисля, че от всичките 30 души на това състезание аз бях най-младият. Най-възрастният участник беше на 37 години. Така че това не е спорт само за младите. Във Виена се запознах и с момчетата от клипа на Мадона.
– Подхождат ли на България екстремните спортове?
– Доста добре се вписват у нас. Националността по никакъв начин не взаимодейства с начина на мислене на хората. Всеки човек си има индивидуален характер и предпочитания. Въпреки че май футболът повече характеризира българския манталитет. За мен е важно спортът да се развива.
– Има ли жени, които се занимават с това?
– Има много добри женски елементи в този спорт, но са много малко. Жените обаче не са за този спорт според мен. Свързан е с голямо физическо натоварване и е опасен.
– Опасен е, ако не можеш да се контролираш и подхождаш безотговорно…
– Да. Ако си тренирал много пъти едно движение и си сигурен в себе си, можеш да го направиш, но винаги има риск да се подхлъзнеш или да не прецениш разстоянието, така че винаги има опасност.
– Използвате ли някаква специална екипировка, която да ви предпазва?
– Има начини да се предпазиш, но екипировката ограничава движенията. Това е причината повечето от нас да не използват протектори. Мозъкът е единственият ни протектор. Познавам много хора, които не преценяват какво правят и доста често чупят крака, ръце, зъби. Ако имаш акъл, не ти трябват протектори, ако нямаш – и те няма да те спасят.
– Как поддържаш форма?
– Тичам, плувам, ходя редовно на лостове, правя кофички и набирания – това са едни от основните упражнения, които изграждат типа мускулатура, необходима за паркур. Препоръчвам на всички начинаещи да работят върху по-добрата си физическа подготовка, защото така ще им бъде по-лесно, а и ще бъде по-безопасно да се учат, ако имат добра физическа сила.
– Ти как започна?
– Запалих се от филма „Ямакаши“ и от приятели разбрах, че има такава група в София и че скачат около НДК. Запознах се с тях, отидох няколко пъти и на тренировка в зала и ми хареса. След това намерих и съотборниците си от Sofia Street Squad.
– Преди колко време беше това?
– Преди две години започнах сериозно.
– Преди това занимавал ли си се активно с други спортове?
– Неактивно съм преминал през различни спортове – плуване, бейзбол, сноуборд, лека атлетика. Винаги обаче съм се увличал не по отборните, а по екстремните спортове. Защото те изграждат характера. Супер безсмислено и ограничено ми се струва да премяташ някаква топка по игрището. В нашия спорт няма ограничения, всеки ден се развиваш и измисляш нови движения. През последните месеци съм видял няколко нови движения, които преди изобщо не съм предполагал, че са възможни.
– Как се раждат новите движения?
– От въображението на хората, които не се страхуват да пробват и да влязат в непознатото.
– С какво ще замениш фрийръна, когато остарееш? Има ли нещо друго, подобно на това?
– Не може да се замени. Има много екстремни спортове. Това е постоянен прилив на адреналин, начин на живот, начин за поддържане на тялото, стига да знаеш как да се пазиш.
– Знаеш ли кой е най-възрастният, който го практикува у нас?
– Познавам един фрийрънър на 40 години.
– Какво се промени у теб, след като стана фрийрънър?
– Фрийрънът изгражда силна индивидуалност у хората, които се занимават с него. Трябва да си наистина много мотивиран индивидуалист, за да можеш да преодолееш неодобрението на хората, което беше много силно в началото. Фрийрънът променя начина на мислене. Променя страха. Губиш страха.
– Как реагираха близките ти?
– Първоначално не знаеха точно какво правя и ме спираха, но после много силно започнаха да ме подкрепят. Убедих ги, че макар това да е нещо ново и непознато, е нещо, което си заслужава. Сестра ми, която е на 14 години, е много силно развълнувана от моите прояви, имам си фенки от нейния клас и тя е много горда с мен. Но на сестра ми не го препоръчвам. Жените, които го практикуват, се отличават от масата, но не са особено женствени и не преценяват добре нещата, по-скоро са откачени.
– Имаш ли любим спорт за гледане?
– Любими за гледане са ми SnowboardMTB Downhill (дисциплина при планинското колоездене), Motocross, Wakeboard. При тях има истинска тръпка. Останалите ми се струват много ограничени в рамките на едно игрище, на едно полувреме. Има елемент на изненада, но не могат да ми вдигнат адреналина.
– Какъв се виждаш след десет години?
– Не виждам толкова далеч напред. Но много се надявам и след десет години да се занимавам с екстремни спортове. Една от мечтите ми беше да отида в Холивуд и да бъда каскадьор, защо не и да имам някаква главна роля. Но ми се струва далечна тази мечта, защото има момчета, които са много по-добри от мен. Момчетата от клипа на Мадона са на светлинни години напред от мен. Но като се има предвид, че ще уча бизнес администрация, си представям, че с нещо по-кротичко ще се занимавам.