ХАЗАРТНА КОМА

Хазартна кома
 
от Мирослава ИВАНОВА
 
октомври, 2008 г.
 
Достоевски е най-известният познавач и описател на човека в цялата световна литература. Никой преди и след него не е успял да проникне толкова дълбоко и в тъмните, и в светлите пространства на човешкото сърце и душа. Персонажите на Достоевски не са родени от „престъпното любопитство на писателя“, а от знанието на човек, живял по подобен начин. Говоря ви за Фьодор Михайлович, защото той написа „Играчът на рулетка“ и никога не успя да се прости с навика си да губи пари на хазарт. До края на дните му, като надежда и спасение, с него е втората му съпруга Ана Григориевна, която казва за порока му: „Скоро разбрах, че това не е обикновена слабост на волята, а всепоглъщаща човешка страст, нещо стихийно, против което дори твърд характер не може да се бори. Трябваше да се помиря с това, да приема увлечението по играта като болест, срещу която няма лек… Но душата ми се късаше, като го виждах как страда…“
Не са прави онези, които наричат слабостта му хазартни припадъци, Фьодор Достоевски е бил в хазартна кома цял живот.
Красимир Горсов се увличал по хазарта още преди фаталния 5 август, когато дъщеря му катастрофира, защото Максим Стависки играеше на рулетка по пътищата. След инцидента момичето изпадна във физиологична кома, а бащата – в хазартна. Преди повече от година медиите и хората се нахвърлиха върху Максим като хрътки на мърша, както сега се нахвърлиха върху Горсов. Тогава в същата тази рубрика написах, че трябва да мълчим, защото Максим е добър човек и ще плати във всякакъв смисъл. В буквалния смисъл Максим плати на Горсов, а бащата отиде да играе на ротативки в столично казино.
Другите думи, с които може да се обясни хазартът, са „плащам“ и „губя“. На хазарт можеш и да спечелиш малко, но само ако губиш. Горсов и Стависки нямат нищо повече за губене, защото по различен начин загубиха най-важното – предишния си живот. Сега и на двамата им остава единствено да плащат. По законите на хазарта може и нещо да спечелят, но само ако губят.
Кой би повярвал само преди година, че Стависки и Горсов ще бъдат от един отбор?
Тези двама мъже със сигурност са плакали за последно вчера. И други са губили толкова много, но никой няма право да съди и отново не стана ясно защо медиите се помислиха за прокуратура и се самосезираха заради нещо, което се нарича трагедия, мъка, нещастие. „Животът на Мануела струва много пари“, крещяха медиите. А защо го разбраха чак когато това момиче също изгуби предишния си живот и сега се връща към него само с очи?! Със затваряне на очи и с разплакване на очи.
Разбраха го чак сега, защото не спират да залагат на трагедията, мъката и нещастието на хората, без да разбират, че това е също опасен хазарт, от който губим всички.
Кой ще каже на медиите, че с тези крясъци не са угодни никому и че така не само развалят реномето си, а направо вършат престъпление?
На двамата мъже, Горсов и Стависки, им трябват жени, които да ги обичат и които, подобно на Ана Григориевна, да бъдат покрай тях, като надежда и спасение, до края на дните им. 
Каква надежда за спасение имат медиите? Кой да плати за тяхното лечение и кой да бъде покрай тях, докато се научат да оглеждат и светлите ъгълчета на човешкото сърце и душа?
За да излязат от собствената си хазартна кома, медиите първо трябва да се научат да затварят очи. После да се научат да плачат пред трагедията, мъката и нещастието на хората.