Изгрев
септември, 2008 г.
Снимки Антимос ГЕОРГИАДИС
Текст Мирослава ИВАНОВА
.jpg)
През лятото най-много вярваме на слънцето и на морето. Бягаме при морето от хората. Бягаме при морето към себе си. И за да търсим слънцето.
„Тате, а има ли бог на слънцето, щом има бог на морето?“ Такива въпроси задават децата, докато са на море. Децата не знаят, че те са боговете на морето. Тези между три- и четиригодишна възраст, които изяждат между три и четири сладоледа на ден и обуват джапанките си наобратно, когато тръгват за плаж: „Аз така искам“ (така казва един от Нептуните със светли очи и руса коса).
Морето обръща и възрастните наобратно. Припомня ни какво означава да четем и да закусваме, да спим във време, когато обикновено работим, променя кожата ни, кара ни да оставаме за залезите и да ставаме за изгревите. Прекрасно е да гледаш как от някакъв ъндърграунд музикант слънцето се превръща в звезда на голямата дневна сцена. Появява се, понякога се изчервява и изплува с пояса на деня. Можем само да стоим пред него с разперени ръце, също както когато ги отваряме, за да прегърнем дете. Нещо подобно се случва само когато слушаме хубава песен и с движенията на тялото си сякаш искаме песента да ни понесе. Децата, музиката и морето си приличат по това, че отварят сърцето и могат така да ни унесат, че да забравим или пък да заговорим с бога вътре в нас.
.jpg)
Ако не сте на брега, няма да можете да усетите този изгрев, но хубавото е, че в моретата от снимките можеш да се хвърлиш без спасителен пояс – и денем, и нощем. На вълните на снимките изгревът може да стигне до нас и през деня, и през нощта. Също както децата са Нептуни и през деня, и през нощта, и през зимата.