ХИПОХОНДРИЦИТЕ

 

 

 

Те обикалят непрекъснато лекарските кабинети. Правят си всякакви медицински изследвания. Добрите показатели не ги успокояват. Обзети са от натрапчивата мисъл, че може би никой не успява да определи точната диагноза.

 

В действителност страдат от неоправдано и натрапчиво безпокойство за собственото си здраве.

Чувствата на тези хора варират от „О, мило заболяване, какво щях да съм без теб?!“ до „Не мога да се търпя повече такъв/а!“. За сметка на това отношенията с другите, с външния свят са несъществени за мнимия болен. Безпокойствата му са много близки до тези на невротиците и страдащите от депресия. Чрез честото посещение на лекарски кабинети хипохондрикът се опитва да онагледи тревогата си, тъй като една конкретна и установена заплаха е много по-поносима, отколкото многото неясни такива.

Според психиатрите хипохондрията има

 

Често хората, които страдат от нея, са претърпели преждевременни афективни отклонения – загуба или раздяла с много близък човек. Други пък са отгледани от родители, които и при най-малкия проблем са ги водели на лекар. По този начин са създали у тях усещането за уязвимост и несигурност по отношение на тяхното тяло.

Болестта като приемлива форма за личен или професионален провал

 

за нищожност на собствената личност. Ето защо хипохондричните безпокойства са най-често срещани в юношеска възраст или през менопаузата – времето за преосмисляне на представата за собственото ни „аз“.

Съществуват и мнения, според които високите изисквания на всекидневните задължения и провокираните от стреса панически атаки, сърцебиене, мускулни болки могат да доведат до хипохондрично страдание.

И е почти невъзможно да получат облекчение за своето страдание чрез успокоителни думи. В тези случаи психотерапията е наложителна.