Хомеопатията

Случаите, в които традиционната медицина не може да помогне, са наистина много, особено когато става дума за малки деца. Детските лекари са с „вързани ръце“, защото не разполагат с достатъчно лекарства, които да могат да се прилагат в тази крехка възраст. Много малко са медикаментите, които са доказано безвредни и подходящи за бебета и деца под 3 години. Лично на мен ми се е случвало педиатърът на дъщеря ми, която е на година и половина, да є изписва лекарство, което, като купих, установих, че е за деца над 5-годишна възраст. Когато се обадих на лекаря, той каза:

 

Естествено, не дадох лекарството на дъщеря си. Впоследствие същата тази ситуация се повтори още няколко пъти с други лекари и други лекарства. Оказа се, че почти няма родител, на когото да не му се е случвало. Като човек, учил фармакология, за разлика от част от детските лекари, които явно са проспали този семестър, мога да ви кажа, че фармацевтичните продукти са опасни, особено ако не са съобразени с възрастта. Детският организъм е не просто по-малък, той е и по-незрял. Подобна безотговорност при изписването на лекарства за мен лично е престъпна.

Никога не съм била привърженик на алтернативната медицина. Когато става въпрос за нещо толкова важно, колкото е здравето на човека, у мен винаги е надделявало консервативното мислене. Но рано или късно в живота на всекиго се случва нещо, което пречупва стереотипа и променя начина му на мислене. Обикновено тази промяна започва

 

Когато изчерпиш всички варианти за решение на проблема и нито един от тях не помогне, си принуден да разшириш кръгозора си отвъд границите на традиционното и да търсиш решението със средства, които до вчера са били неприемливи за теб.

Дъщеря ми беше на годинка и четири месеца, когато след силна уплаха отключи комплекс от симптоми, наподобяващи страховата невроза при възрастни. Допреди тази случка нощем спеше спокойно; не се страхуваше от животни, дори напротив – много им се радваше; не се страхуваше от непознати; обичаше вечерното къпане и не е имала страх от водата; абсолютно всичко є беше наред. И така до Нова година. Събуди се от гърмежите навън около 22.00 ч. въпреки радиото, което бях пуснала с надеждата да не чуе шума отвън. Не можа да заспи отново, беше я страх. Светнахме лампата, дадохме є любимите играчки, пуснахме є телевизора, но с нищо не успяхме да я разсеем. До полунощ вече се беше разтреперила от гърмящите и трещящи пиратки и ракети. А следващият ден се превърна за нас в

 

Нищо не беше същото, все едно гледах не моето, а някое непознато дете. Беше отключила страх към абсолютно всичко. Не се отделяше от мен дори за миг. Ако излезех от стаята, тя изпадаше в истерия, въпреки че баба й оставаше при нея, за да не е сама в помещението. Когато излизахме на разходка, се плашеше от всичко наоколо – от непознатите хора, на които до предишния ден се радваше, усмихваше и с които приказваше непринудено. Ако видеше куче, та дори и на голямо разстояние от нас, започваше да плаче и да трепери. Категорично отказваше да ходи сама, трябваше да е или в количката, или в ръцете ми. В момента, в който я пуснех на земята, тя започваше да плаче и не помръдваше от мястото си. Не искаше да играе и на детската площадка, плашеше се дори от децата. Вечер се страхуваше и от къпането. Започваше да плаче в момента, в който види коритото и водата. А приспиването є беше мисия невъзможна. Сочеше прозорците и с ококорени от страх очи повтаряше: „Бум! Бум!“ Вечер нищо не беше в състояние да я успокои – нито книжки, нито играчки, нито песни, нито обяснения…

 

 

През следващите дни започна да заспива по-рано – към 4–5 часа призори, но не защото се бе успокоила, а от изтощение. Липсата на сън през нощта я правеше изключително изнервена през деня. Пресипна от постоянния плач, но продължаваше да плаче с едвам доловимо, дрезгаво гласче. Не мога да ви опиша какво преживявах, гледайки я в това състояние. Страхувах се за нея, а липсата на яснота, кога и как ще се оправи, силно ме потискаше.

След няколко дни се консултирахме с педиатъра, който я следи. Специалистът обясни, че нищо не можело да се направи и че с времето щяло да й мине. След като отказах да приема подобно поведение и да чакам времето да я „лекува“, педиатърът се принуди да є изпише успокояващо лекарство. Започнахме да й го даваме, но вместо да я успокои, то я замайваше. Дъщеря ми стана напълно неадекватна, отпусната и вяла. Това се съпровождаше от тотална липса на координация, едвам се държеше на краката си, вървеше като пияна, блъскаше се в столовете…

 

Спря да говори и да играе. Всеки следващ ден тези симптоми и отпуснатостта є се засилваха. След 5 дни спрях безумното „лечение“ и всички страхове се върнаха, безспирният плач вечер – също. Никой вкъщи не беше спал през нощта вече повече от две седмици. Всички бяхме изтощени и уплашени. Не знаехме какво да правим и към кого да се обърнем.

В този момент моя приятелка ме посъветва да отидем на хомеопат. Въпреки предубежденията ми към алтернативната медицина реших да пробвам. Нито аз, нито съпругът ми вярвахме, че това ще помогне, но го направихме.

Консултацията продължи час и половина, но не усетихме как мина времето. Жената, при която отидохме, беше изключително мила. Запозна се с цялата „история“ на дъщеря ни – от раждането й до днес. Попита за всичко, за което можете да се сетите – режим на хранене и сън, игри, поведение, емоции, заболявания…

Успокои ни. Каза, че е имала в практиката си много по-тежки случаи от нашия и че всичко щяло да мине много по-бързо, отколкото мислим.

 

 

които трябваше да дадем на малката само 3 пъти – тази вечер, на следващата сутрин и на следващата вечер. Обеща ни, че още през първата вечер ще се убедим в ефективността на това лекарство, а на следващия ден всичко ще е постарому. Помислих си, че това, което казва, е невъзможно, освен ако капките не са вълшебни.

Вече отдавна не вярвам в чудеса, но това не попречи на чудото да стане. Капките наистина се оказаха вълшебни. Още същата вечер, след като ги дадох на дъщеря ми, тя спа непробудно до сутринта. На следващия ден беше весела и усмихната. Не я бях виждала така отпреди Нова година. Дадохме й „вълшебните“ капки (вече така ги наричаме всички вкъщи) още само два пъти и всичките й страхове изчезнаха като с магическа пръчка – разходките ни навън отново станаха приятни, вече не се плашеше от колите и хората на улицата, радваше се на животните и играеше с децата на площадката. Страхът от водата също се стопи и вечерното къпане вече не беше съпроводено с плач. Приспиването отново стана бързо и лесно, а сънят й – дълбок и спокоен. Дните ни пак бяха изпълнени със смях и игри…

Два месеца след тази случка дъщеря ми

 

Кръвната є картина беше добра, нямаше данни за възпаление и педиатърът ни изписа традиционните лекарства за сваляне на температура. Действието им се оказа краткотрайно – температурата спадаше за 3–4 часа, след което пак се покачваше. Нощем ситуацията се влоши. Не смеех да заспя от страх температурата да не мине 40 градуса и детето ми да направи гърч. На четвъртия ден решихме с баща є да спрем да й даваме лекарства и да опитаме с хомеопатично средство. От него температурата спадна и повече не се повиши.

Тези два случая изчерпват целия ми личен опит с хомеопатията, но се запознах с опита на още много хора и най-хубавото е, че нямаше нито един недоволен или разочарован от този метод на лечение. Вече съм спокойна, че каквото и да се случи, има към кого да се обърна и здравето на детето ми ще се възвърне по най-бързия и безопасен за него начин – без антибиотици и други лекарства с

 

В книгата си „Науката хомеопатия“ Георгос Витулкас пише: „Нека помислим каква би трябвало да бъде идеалната терапевтична система. Естествено, тя трябва да бъде ефективна, но ефективна при минимален или в идеалния случай без никакъв риск за пациента. Тя не трябва да е прекалено скъпа и, разбира се, трябва да е достъпна и разбираема за всички членове на обществото.“

Хомеопатията отговаря изцяло на тези „изисквания“, а традиционната медицина все повече се отдалечава от тях. Нейната ефективност е съпроводена от риска от странични реакции и е недостъпна заради все по-високи цени на фармацевтичните продукти. Но това не е най-лошото. Традиционната медицина продължава да разглежда човека предимно като физика, а той е много повече от това.

 

са свързани в едно неразривно цяло. Това виждане за човека е било популярно още в древността. Следният цитат е от древен шумерски текст и ни убеждава в същото: „Почитай тялото си, което е твой представител в тази вселена. Неговото великолепие не е случайно. То е структурата, чрез която трябва да дойдат делата ни; чрез него говори духът… Плътта и духът са двете форми на твоето съществуване в пространството и времето. Който пренебрегне едното от тях, попада в Хаоса. Тъй е писано…“

Може би точно това, че съвременната медицина третира само плътта ни, е причината тя да всява по-скоро хаос, отколкото ред и хармония. Телата ни не са изпитателни площадки на фармацевтичните компании и вътрешните ни сили вече се изчерпват. Вместо здраве получаваме странични реакции, при това на все по-висока цена.

Живеем в XXI век, а не в средновековието. Когато поискаме здраве, трябва да го получим, и то на достъпна, а не на безсрамна цена. Вярвам в хомеопатията и я препоръчвам точно защото отговаря на века, в който живеем.