Д-р Василка Юрукова:
Да се излекуваш означава да се промениш
Интервю на Таня ШЕЛХОРН
февруари, 2012 г.

Д-р Василка Юрукова специализира хомеопатия към Центъра за обучение и развитие на хомеопатията със следдипломни квалификации по хомеопатия във Франция, Германия и България. Завършва курс по акупунктура във Великобритания.
От 2000 г. преподава хомеопатия на лекари, стоматолози и фармацевти в курсовете на ЦОРХ, в Медицинските университети в София, Пловдив и Варна. Преподавател в курса по хомеопатия за студенти по медицина към МУ – Пловдив.
От 2006 г. е международен лектор по хомеопатия към CEDH USA и преподава на лекари в Ню Йорк, Чикаго, Лос Анджелис и университет "Томас Джеферсън" във Филаделфия. Член на Управителния съвет на Българската медицинска хомеопатична организация и на редакционната колегия на вестник ”Съвременна хомеопатия”.
– Д-р Юрукова, коя е причината все повече хора да се ориентират към хомеопатията като алтернативен метод на лечение?
– В момента хомеопатията е популярна в България, но преди 13-14 години изобщо не беше. Причините за нейната нарастваща популярност са няколко: първо, разочарованието на пациентите с хронични заболявания от традиционното лечение, което е скъпо струващо, но с редица странични ефекти; второ, големият брой пациенти лекувани успешно с хомеопатия. Но решаващ фактор за това бързо развитие на хомеопатията се оказаха усилията на Центърът за обучение и развитие на хомеопатията (ЦОРХ) в България, който е клон на CEDH International, най-голямото в света училище за преподаване по хомеопатия. CEDH International има клонове в 19 страни на света и всяка година в неговата програма се обучават между 3000 и 5000 лекари. Много е важно лечението с хомеопатия да се извършва от хора с медицинско образование. По този начин се избягват фатални грешки от грешна диагноза и неправилно лечение.
Важно е също да се знае, че хомеопатията не е панацея. Тя има области на приложение, където е най-ефикасна, но не лекува абсолютно всяко заболяване.
– Обяснете с няколко думи, какво е хомеопатия?
– Метод на лечение, създаден преди 200 години от немския лекар Д-р Самуел Ханеман. Тя се основава на принципа на подобието, т.е. на пациента се предписва медикамент, който има подобие с неговите симптоми. Всеки пациент получава различно лекарство, защото хората имат различна реакция към болестта, различна податливост към заболявания, както и различна структура на тялото, дори различен темперамент.
Хомеопатичните лекарства са силно разредени субстанции от растителен, животински или минерален произход. Те стимулират имунната система и по този начин помагат на организма да се справи със заболяването. Това прави хомеопатията особено ефикасна при лечението на хроничните и рецидивиращите заболявания, които са най-голямото предизвикателство в съвременната медицина.
– Защо един лекар, специалист по вътрешни болести като вас, решава да се занимава с алтернативна медицина?
– Заради многобройните пациенти, на които съм помогнала. Сега, когато работя хомеопатия, аз съм много по-полезна на хората и мога да лекувам много повече заболявания, отколкото, когато бях интернист.
Започнах да се интересувам от алтернативни методи на лечение, както заради свои здравословни проблеми, така и поради разочарование от обучението ми в Медицинския университет. Не можех да приема, че човешкият организъм се дели схематично на органи и всеки тесен специалист се интересува само и единствено от “своя” орган или система. Впоследствие като лекар се сблъсках с многото странични ефекти на лекарствата и с неуспехите при лечението на хроничните заболявания.
Съвременната медицина е постигнала огромни успехи в областта на диагностиката, животозастрашаващите състояния и хирургията. Но днес пациентът очаква от нас не само по-голяма преживяемост, а и по-добро качество на живот. През 21-ви век медицината ще претърпи големи промени и постепенно ще се размият границите между традиционна и алтернативна терапия. С времето ще се наложат онези методи на лечение, които нямат сериозни странични ефекти и лекуват болния организъм като цяло.
– Как погледнаха на избора ви да се занимавате с хомеопатия колегите и семейството ви?
– Единственият човек, който тогава ме подкрепи и повярва в мен, беше моят съпруг. Дори на моите близки им трябваше време да повярват, че изборът ми е правилен. Колегите ми бяха шокирани. Дори чух изказвания, че съм се побъркала да съсипвам кариерата си по този “неразумен” начин. Преди да започна работа като хомеопат, работех в отделение по вътрешни болести. Бях спечелила мястото си с конкурс. Когато реших да напусна, тогавашната ми шефка не можа да повярва. Предложи ми да си взема отпуск, за да размисля. Беше убедена, че правя сериозна грешка.
– Какво е вашето разбиране за таланта в лекарската професия?
– Той е симбиозата между знания, опит и интуиция. Най- сериозната трудност пред лекаря е, че минават много години на обучение и практика, преди да се квалифицира достатъчно, за да разбере дали го бива или не за тази работа. Представете си колко е страшно да осъзнаеш, че не ставаш за лекар, когато вече си около 40-те. А няма как да получиш отговора на този въпрос по-рано.
– Как разбирате какво мъчи човека, дошъл за помощ при вас?
– Трябваше ми доста време, за да проумея и приема две неща в моята професия:
Не можеш да лекуваш някой, който не иска да бъде излекуван. Както и това, че има случаи, в които не ти е писано да помогнеш. Как разбирам какво мъчи човека? Заболяванията на пациента често дават отговор на този въпрос. Всяко заболяване има своето психосоматично обяснение. Например, високостепенното късогледство в детска възраст е нежелание на детето да види нещо в семейната обстановка, рецидивиращите уртикарии и екземи често са изява на някакъв гняв у пациента. Пациентите, които страдат от определени заболявания, имат сходна емоционална нагласа. Например, пациентите с улцерохеморагичен колит почти винаги са много тревожни, притеснени, неуверени, склонни към натрапливи мисли.
Обикновено пациентите не свързват преживения стрес и психотравми с развити по-късно заболявания. Смятат, че някак много неочаквано са се разболяли. Хората се плашат от наследствените заболявания, а не си дават сметка, че няма да развият дадено заболяване, например, рак като родителите си, ако имат различна от тях емоционална нагласа, разбирания, начин на живот и хранене.
– Усещате ли, ако отсреща ви се поднесе подвеждаща информация?
– Подвеждащата информаиця никаго не може да се скрие напълно. Поведението на хората казва онова, което думите скриват – позата на тялото, мимика, жестове, интонациа, нагласа, дори движенията на очите. Задайте въпрос на човека срещу вас и регистрирайте реакцията на тялото му в първите 10 секунди, защото тя е истинската, независимо от думите, които той по-късно ще изрече.
– Има ли разлика в подхода ви към пациентите мъже?
– Мъжете често неглижират ранните симптоми на заболяванията. Обикновено търсят лекарска помощ, когато здравословният проблем е напреднал. Често при пациента мъж се откриват болестни прояви, за които той дори не подозира. Мъжът е възпитаван да потиска емоциите си, да играе ролята на уверен и силен. Понякога тази роля му изиграва лоша шега по отношение на здравето. Доверието на мъжа пациент трябва да бъде спечелено. Той търси лекар хомеопат само ако човек, на когото вярва, вече се е лекувал по този начин и му е помогнато. На мъжете пациенти винаги се изписват лесни и кратки рецепти, иначе те ги захвърлят след първата седмица.
– Вероятно всеки ден е различен за вас? Лечението изглежда необятно?
– Много увлекателна работа е, защото лечението е индивидуално и всеки пациент получава различно лекарство. Всеки случай е ребус, който чака да бъде решен. Хомеопатията е за лекари, които не обичат рутинни и еднообразни задачи. Не ми остава време да се отегча, защото всеки ден е различен. Всеки случай ме учи, а най-голям опит се натрупва от трудните случаи и неуспехите.
– Кой лекува: Господ, лекарят или самият пациент?
– Лекува Господ, но само ако пациентът поиска това. Лекарят е само посредник в този процес. Затова лекарят трябва да е смирен, а не да се мисли за месия. Излекуването винаги започва с искреното и силно желание на пациента да бъде здрав. Желанието трябва да е подкрепено с действия. Да се излекуваш означава да се промениш, а много от нас се страхуват панически от промените. Всеки лекар има много хронично болни, които просто очакват да им се изпише вълшебното хапче и толкова. Ако поискаш здраве, Господ ще ти го даде – ще те насочи към най-добрия за теб лекар и вид лечение.
– Чудо ли е хомеопатията?
– Хомеопатията стимулира естествените оздравителни сили на организма и по този начин лекува. За мен истинското чудо е не точно хомеопатията, а човешкият организъм с неговите невероятни възможности за самолечение и самовъзстановяване. Хомеопатичното лекарство е само вид катализатор на този процес.
– Д-р Юрукова, вие сте и международен лектор и преподавате на лекари в Ню Йорк, Чикаго, Лос Анжелис и университет “Томас Джеферсън” във Филаделфия. Как успяхте да се реализирате точно в годините на криза?
– Кризата носи в себе си зародиша на промяната и успеха – когато човек е притиснат до стената, той или се предава, или търси нови пътища и нови решения. Моето поколение сега живее и работи в България в съвсем различна политическа, икономическа и социална среда от тази, в която е отраснало и обучавано. Светът, в който се родихме и израснахме, вече не съществува. В началото това е стряскащо, дори плашещо, после осъзнаваш, че е невероятна възможност да изградиш живота, който искаш. Лечението и преподаването ми носят различна емоция и удовлетворение. Но имат и нещо общо – и в двете трябва да успееш да ентусиазираш човека отсреща. Преподаването е един от най-бързите начини да запалиш хората в онова, в което вярваш. Страхотно е, когато усетя у студентите си нетърпението да започнат да прилагат наученото по време на семинара.
– За какво продължавате да мечтаете?
– Винаги имам много мечти. Без тях животът би бил скучен. Например искам хомеопатията да влезе в болниците, да се преподава във всеки медицински университет по света. Това е начинът да се помогне на най-голям брой хора.
Мечтая да отгледаме и лекуваме децата си без антибиотици и да запазим антибиотиците за наистина животоспасяващи ситуации. Представяте ли си едно поколение от деца, които са здрави и обучавани да вярват в себе си, каква невероятна сила е това? Имам мечта да докажа със свои проучвания действието на хомеопатията при редица заболявания. Ние все още не знаем истинския потенциал на този вид лечение при сърдечно-съдовите заболявания, автоимунните заболявания и т.н.
Имам и много други мечти от по-личен характер.
– Как намирате време за толкова много ангажименти, семейство, близки? Откъде черпите вдъхновение?
– Времето не ми стига за всичко. Моето вдъхновение е моето семейство. През последните години срещнах невероятни приятели с моите интереси и разбирания.
– А любовта? Смятате ли, че липсата на любов причинява не само тревожни състояния, но и реални физически страдания?
– Любовта ни дава очи да видим най-хубавото у хората, прави ни силни и добри.
Когато обичаме някого, искаме той да е щастлив, дори ако ние не сме част от това щастие. Липсата на любов в живота ни винаги води началото си от липсата на любов към себе си. Ако ние не обичаме самите себе си, как някой друг би ни заобичал?
Заболяванията, които развиваме, често са резултат от емоции като гняв, злоба, разочарование, липса на любов, угризения, завист и други.
– Кои, според вас, са преуспелите и реализираните хора? Какво се случва с душите ни в това задъхано ежедневие?
– Преди смятах, че преуспели и реализирани са хората, които са осъществили мечтите си. Но животът ме накара да променя мнението си. Сега мисля, че преуспял е само човекът, който харесва живота си и изпитва удовлетворение и радост от постигнатото.
Лекувам редица “успели” в очите на обществото хора, които се чувстват нещастни и неудовлетворени от постигнатото, страдат от депресии, свръхтегло или високо кръвно и взимат постоянно лекарства. Успехът не се измерва само с финансово благополучие, но също така с нещата, които не могат да се купят с пари.
Ние имаме шанс да живеем в уникално време – никога по-рано човек не е имал такава продължителност на живота, толкова развити технологии и възможности за реализация, толкова удобства. Хората често забравят това или го приемат за даденост. Каква е била съдбата на една жена като вас или мен преди по-малко от век? Трябвало е да избира между това, да се омъжи или да стане гувернантка или учителка. Нищо друго. Днес една жена може да има всичко, което пожелае – семейство, деца, но също така високо образование, кариера, финансова независимост, интересен и вълнуващ живот.
– Какъв е смисълът на човешкия живот?
– Смисълът е да служиш на другите. Всеки от нас се ражда с някаква дарба и тя му е дадена, за да я сподели с хората.
– В какво се изразява феноменът на човешката смърт?
– Не мога да дам отговор от името на всички колеги. За мен няма смърт, а просто преминаване в друго измерение. Ние се раждаме, за да научим определени уроци.
– Вярващи хора ли са лекарите?
– Аз вярвам в Бог. Когато се уповавам на Него, Той наистина ме насочва и ми помага.
– Бихте ли направили някакъв компромис заради кариерата си?
– Не ми се е налагало да правя компромиси заради кариера. Но ако ме питате дали бих жертвала хората, които обичам, за кариера, отговорът е “Не”. Аз мога да сменя кариерата си, но хората, които ме обичат и са винаги до мен в труден момент, са незаменими.
– Бихте ли отишли да работите и живеете в чужбина постоянно, ако ви се удаде такава възможност?
– Какво ви кара да мислите, че в България се живее по-зле отколкото в чужбина? Това е доста разпространена заблуда. В България има много незаети и неразработени ниши, което я прави интересна за бизнес. Ако човек умее да прави нещо, той го прави навсякъде. Не зная къде ще живея занапред. Аз се чувствам еднакво добре, и в България, и в чужбина. В ерата на интернет, няма никакво значение къде сме физически. Днес можем да изнасяме онлайн семинари или да правим онлайн консултации в страни, които са на другия край на планетата, можем да работим когато и колкото поискаме без да напускаме мястото, където ни харесва да живеем.
– Имате пациенти от различни страни на света. Как успявате да им помагате, когато те не могат да се срещнат лично с вас?
– Много мои пациенти, които преди лекувах в България, сега живеят в САЩ, Канада и в други страни на Европа. Имам пациенти дори в Австралия. Те настояваха да продължа да бъда техен хомеопатичен лекар, независимо от разстоянието. Именно от моите пациенти в чужбина дойде идеята да започна да давам онлайн консултации, в началото по имейла, а след това и по скайп. Скайп консултациите не са подходящи за абсолютно всички ситуации или групи пациенти, но са чудесна алтернатива при повечето неспешни оплаквания или хронични заболявания. Чрез моя уебсайт www.homeopathytoday.eu (и версията му на английски език www.homeopathytoday.net) давам както информация за лечението с хомеопатия, така и онлайн консултации.
– С какво се занимавате в свободното си време?
– Моята най-бърза релаксация са пътуванията. Пристрастена съм към тях. Най-обичам да пътувам със семейството си. Медитация, книги, йога и среща с приятели са другите ми любими занимания.

– Кое ви дразни най-много в ежедневието?
– Няма никаква полза от това да се дразня и да критикувам, защото губя време и енергия. А продължителността на един човешки живот не е безкрайна, макар че често го забравяме. От друга страна, нима ние сме безгрешни? Не правим ли често онова, което ни ядосва у околните? Вярвам, че мисълта е енергия и тя трябва да се използва разумно, защото онова, за което най-много мислим, расте в живота ни. Ако се дразня и да критикувам ще привлека още повече неща в живота ми, които да ме дразнят.
Когато забравя това правило, последствията винаги ми го напомнят.
– Кои са най-големите предизвикателства към съвременния човек?
– Не бих могла да дам еднозначен отговор, защото за всеки човек може да са различни. Но общото, може би, за всички хора по света е да преодолеем своите страхове и самоограничаващи ни убеждения, да не се страхуваме да сме самите себе си.
– Вашето пожелание към читателите?
– Обичайте себе си и не позволявайте да ви убедят, че има невъзможни мечти!