Tyxo.bg counter

ХРАНИ БИО ДА ТЕ ЛАЕ

Храни био да те лае
 
май, 2012 г.
 

Какво представляват „органик“ продуктите и имат ли те почва у нас? Каква е разликата между тях и тези, които сме свикнали да виждаме на трапезата си?

 
 
© Thanatonautii | Dreamstime.com
 
Наричат ги различно – „органични“, „екологично чисти“, „био“, не разликите между тези наименования ще са тема на тази статия. Както и да ги наричат, популярността на тези продукти расте по цял свят, защото вредата от използването на нитрати, хербициди и пестициди и пораженията, които това нанася на околната среда, не могат да ни оставят равнодушни. Много имунни заболявания, както и нарушения на обмяната на веществата в човешкия организъм се свързват именно с наличието на високи дози химически съставки, постъпващи в телата ни заедно с храната.
 
Гордостта на фермера
Апетитно лъскаво манго, едри червени ябълки, свежи, еднакво калибровани домати, пресни ягоди, едрозърнесто сочно грозде… Всичко това стана достъпно по всяко време на годината. И така сме свикнали да виждаме тези „фешън“ плодове и зеленчуци на сергиите целогодишно, че дори не се замисляме откъде посред зима се взимат например пресни картофи. И как гроздето, докарано от далечна Аржентина, може да преживее целия този дълъг път през складове и митници и да пристигне в България в безупречен вид. Всъщност много плодове, зеленчуци, риби и птици, които попадат на трапезата ни, се отглеждат при изкуствени условия, далеч от природата. Така както и ние самите – жителите на големи градове, изглеждаме малко нещо изкуствени. Защото човек е това, което яде, а това, което ядем в най-големи количества, са модифицирани продукти. Да вземем за пример млякото, което е загубило почти всичките си полезни вещества в процеса на технологична обработка, а след това повторно е било обогатено с витамини. Зеленчуците и плодовете винаги се асоциират с нещо натурално, природно, но и те се отглеждат с помощта на различни химикали и претърпяват задължителна „предпродажбена подготовка“, за да лъснат в добър търговски вид на сергиите. За да бъдат съхранени по-дълго време и да издържат на дългото транспортиране, се обработват с газ, подлагат се на облъчване и киснат във вани, пълни с фунгициди. Това забавя процеса им на узряване и предотвратява появата на плесени и размножаването на паразити.
 
Химията или животът
Преди половин век, за да се повишат добивите от растенията, широко се използваха прости неорганични торове, нитрати или фосфати, които се смятаха за съвършено безвредни. Тези химически съединения работят много просто – разтварят се във вода и се усвояват непосредствено от кореновата система на растенията. Те са нещо като химически допинг, заради който растенията губят свойствата да усвояват хранителни вещества от самата почва по по-сложен, но по-естествен начин. Прилагането на въпросните химически вещества в производствени мащаби е довело до понижаване на „имунитета“ на растенията – тоест на способността им да се противопоставят на болести, вредители и да оцеляват сред плевели. Така постепенно използването на изкуствени торове се заменило от използване на хербициди (за борба с плевелите), пестициди (против болести), инсектициди (за унищожаване на вредителите). Но всичките тези съединения по своята същност се явяват токсични. Попаднали в човешкия организъм в ниски концентрации, те биват елиминирани. Но много от тях имат свойството да се отлагат и натрупват в организма. Например в САЩ се използват 70 хиляди различни химически съединения в хранителната промишленост. 250 от тях могат да бъдат открити в кръвната плазма. Лекарите са доказали вредата на някои от тях, например на пестицида ДДТ, и са ги забранили. Именно американците първи осъзнават вредата от използване на големи количества химически вещества и започват да търсят алтернативи. Едно от решенията бе намерено с помощта на генното инженерство. Генномодифицираните организми (ГМО) позволяват практически да се избегне използването на химия – високите добиви и добрият растителен имунитет са непосредствено заложени в растителните гени. Това обяснява и широкото разпространение на ГМО. Този факт обаче обезпокои някои учени, които съзряха връзка между употребата на ГМО и зачестилите стомашно-чревни заболявания.
 
Алтернатива на прогреса
Изглежда, че в областта на производство на продукти за хранене, както и в други сфери на живота, ние попадаме в основателна зависимост от техническия прогрес. Внедряването на който и да било химикал води след себе си необходимост от изобретяване на следващия – за неутрализация на страничните явления и ефекти от предходния. Производството на храни все повече се отдалечава от природата. Естествените механизми на взаимодействие между растенията, животните и почвата са безвъзвратно променени.
В този смисъл производството на екологични продукти е единствената алтернатива, която позволява да се излезе от този затворен кръг.
Първите компании по отглеждане и продажба на органични продукти се появяват в САЩ още през 80-те години на миналия век. Техните принципи са да не се използват химически вещества, генномодифицирани организми в растениевъдството и антибиотици и хормони в животновъдството. Постепенно този списък започва да се допълва:  машините, работещи с нефтопродукти, да се заменят от електрически или от ръчен труд  да не се отглеждат монокултури, а културите да се редуват, за да могат взаимно да поддържат своята жизнеспособност  за борба с вредителите да се използват ултразвук, капани или да се разчита на техните естествени биологични врагове  да се въведат специални норми, например колко крави/кокошки/свине могат да пасат на 1 хектар земя, така че това да е най-добре за тяхното здраве, или пък норма, определяща какви трябва да бъдат минималният и максималният срок на продължителност на живот при видовете животни.
За да бъдат контролирани всички тези нюанси, се създадоха независими комисии под патронажа на Международната федерация за органично земеделие (IFOAM). Съществуват определени нормативи за това, как да се съхраняват, опаковат и транспортират продуктите „органик“, които не съдържат консерванти и доста бързо се развалят.
 
Цената на щастието
Наистина органичните продукти са скъпи. Могат да струват реално от 1,5 до 2, та дори и до 10 пъти по-скъпо. Но как ние можем да бъдем сигурни, че тези продукти са наистина „органични“? Единственият признак, по който може да се различи тази продукция в Европа, е единният знак за тяхното обозначаване, който представлява 12 звезди, образуващи листо върху светлозелен фон. В България за жалост малък брой потребители знаят как изглежда оригиналният знак „био“, което развързва ръцете на недобросъвестните производители да използват маркировките „био“, „еко“ или „органик“ като пазарен инструмент. Затова доста често може да ви се случи да видите млечни, хлебни и други видове изделия с търговска маркировка „био“. А някои производители отиват и по-далеч, включвайки маркировка „био“ в собствената си търговска марка. За съжаление законодателният контрол в тази насока е все още слаб. Затова внимавайте при покупка на биопродукти – оглеждайте се за листото върху зелен фон.
Екопродуктите не са нито лукс, нито необходимост. Те са възможност да построим други отношения с природата – отношения с продължение в бъдещето. Отношения, при които грижата за насъщния не поставя под заплаха възможността бъдещите поколения да живеят хармонично и здравословно.
 
(…)
 

ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА БЕЛА ИЛИ В ЕЛЕКТРОННИЯ ВАРИАНТ ТУК

 

Публикувано в Здраве, Здравна консултация
АКЦЕНТИ
РЕКЛАМА
АСТРОНАВИГАТОР








АСТРОЛОГИЯ  
АСТРОСТАТИИ  
ИДЕЯ ЗА ДЕНЯ

НОВИ КНИГИ