Д-р Николай Тивчев е завършил медицина в Софийския медицински университет през 1995 г. Оттогава работи като ортопед травматолог в болница „Пирогов“. Има специалности ортопедия и травматология. Специализирал е гръбначна хирургия и ендопротезиране в Швейцария, в САЩ и в Германия. От 2007 г. е началник на отделение към една от клиниките в болница „Пирогов“. Тесен специалист е по травматология, гръбначна хирургия и ендопротезиране на големи стави.
Кога започва стареенето на ставите? На каква възраст трябва да се замислим за профилактика? Помагат ли наистина приетите като хранителни добавки хондроитин и глюкозамин за натрупване на хрущял? Препоръчва ли се спорт при костни и ставни проблеми, след като хрущялната тъкан се „изяжда” по-бързо именно от спорт? С тези и други въпроси се обърнахме към д-р НИКОЛАЙ ТИВЧЕВ, началник на отделение към една от клиниките в болница „Пирогов”, тесен специалист по травматология, гръбначна хирургия и ендопротезиране на големи стави.
© Sebastian Kaulitzki – Fotolia.com
За съжаление след 25-годишна възраст ставите ни започват да остаряват. Трудно е да се установи защо при някои това остаряване настъпва с по-бързи темпове, а при други – с по-бавни. Като цяло костното износване може да се дължи на особености на анатомията и на особености в състава на самия хрущял. Но най-често го причинява неправилното и прекалено натоварване на опорно-двигателния апарат.
Независимо дали се износват бързо, или бавно, някои профилактични мерки биха позволили на ставите ни да ни служат по-дълго време. На първо място, това е
разумната спортна активност
която трябва да започне в детска възраст. Погрешно е обаче да се мисли, че ако човек не се движи, хрущялната му тъкан не е застрашена от изхабяване. Колкото и да е парадоксално, когато ставите се натоварват в нормални граници, натоварването действа стимулиращо на костния хрущял. Хрущялът става по-устойчив.
В детска и юношеска възраст, когато организмът се развива, спортът благоприятства изграждането на по-здрав и по-дебел хрущял.
В същото време трябва да се има предвид, че ако ставите се подложат на твърде сериозно физическо натоварване, това би могло да доведе до по-ранното им износване. Затова повечето професионални спортисти след 50-ата си година страдат от сериозни ставни проблеми. Всичко е в мярката.
Лекарствена терапия
В момента фармацевтичната индустрия предлага множество препарати, за които се смята, че забавят износването или действат регенериращо върху хрущяла. Най-популярни са тези, съдържащи комбинацията от глюкозамин гликан и хондроитин сулфат в различни съотношения. Някои от тези препарати са регистрирани като лекарства, други – като хранителни добавки.
Ако възнамерявате да приемате такива препарати профилактично, трябва да знаете каква е разликата между хранителна добавка и медикамент. Медикаментът е вещество, което доказано има стимулиращ или лечебен ефект върху организма. Докато за хранителните добавки единственото, което е сигурно (или поне производителите твърдят така), е, че те не увреждат организма. Но няма убедителни доказателства, че добавките действат стимулиращо или лечебно. Затова моят съвет е да се предпочитат медикаментите. Но преди да пристъпите към техния прием, е задължително да се консултирате с лекар. Разумното начало за използването на тези медикаменти е възрастта 40–45 години. Тоест след тази възраст човек профилактично трябва да се насочи към някакъв лекарствен препарат, поддържащ здравето на ставите.
Другата голяма група медикаменти са препарати, съдържащи хиалуронова киселина. Хиалуроновата киселина е една от основните съставки на нормалната вътреставна течност (във всяка става в човешкия организъм има течност, която намалява триенето, подобно на маслото в един автомобилен двигател). Именно хиалуроновата киселина улеснява по-гладкото триене. И освен това подхранва хрущяла. Повечето препарати, съдържащи хиалуронова киселина, се поставят инжекционно вътре в ставата. Тъй като процедурата крие известни рискове, инжекцията задължително трябва да се постави от ортопед. Профилактично тези инжекции трябва да се поставят веднъж на 6 месеца или веднъж годишно. На пазара се появиха и препарати, съдържащи хиалуронова киселина, които се приемат и през устата. Не е сигурно обаче, че тяхното действие е толкова ефективно като действието на онези, които се поставят вътреставно. Но практиката ще покаже до какво степен това е така.
Малка болка, голямо увреждане
Тъй като ставният хрущял няма инервация, отразяваща болката, в някои случаи е възможно голямо ставно увреждане да причини минимална болка. Слаба болка и стегнатост на ставата могат да са единствените предупредителни сигнали, че е налице ставен проблем. Но това все пак се случва сравнително рядко. В по-големия процент от случаите колкото по-голяма е травмата, толкова по-силна е и болката.
Когато настъпят ставни изменения
Най-често симптом, че износването на хрущялната тъкан е започнало, е болката в дадена става, която може да е постоянна или да се появява от време на време (по време или след продължително натоварване, но и в покой).
Ако установите подуване на ставите, скованост и невъзможност да извършвате иначе нормални за съответната става движения, веднага трябва да посетите лекар. При болка в ставите, която трае повече от три дни, консултацията с ортопед е задължителна. Тя освен прегледа трябва да включва и рентгенова снимка. Ако от рентгеновата снимка се заключи, че хрущялът е изтънял, или пък се констатира наличието на т. нар. екзостози (ошипявания), тогава ще се наложи да преосмислите двигателните си навици.
Най-вероятно специалистът ще назначи медикаментозно лечение, насочено към запазване на хрущяла – с хондопротектори и хиалуронова киселина. Ако тези мерки не помогнат, тогава на помощ идват друг клас препарати от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, които действат обезболяващо. Те обаче въздействат повече на симптомите (намаляват болката, породена от износването на ставата), а не лекуват самото заболяване.
И като трети, краен етап се препоръчва хирургично лечение на артрозните заболявания. Уврежданията на ставния хрущял (дегенеративни или вследствие на травма) са предизвикателства за лекуващия лекар. Най-голямото предизвикателство всъщност е да се определи кой вид лечение е най-подходящ в конкретния случай. Хирургичните варианти могат да включват изключително сложни процедури, включително поставяне на изкуствени стави, и по тази причина решението относно хирургичната намеса трябва да бъде взето много внимателно. Въпреки че възстановителният период и рехабилитацията изискват време, добрите резултати са постижими при правилно избрано лечение.
Полът има значение
Жените категорично развиват по-ранна и по-тежка артроза в сравнение с мъжете. Няма някакво научно обяснение на този факт, но практиката сочи, че определено честотата на този тип заболявания е по-голяма при жените.
Ревматоидният артрит се среща най-често при жени в средна и старческа възраст. Различните видове артрити се наблюдават на всякакви възрасти. Артритът след травма се среща по-често при физически активни хора. Има пациенти, които поради някакво заболяване или стари вътреставни счупвания развиват артроза много рано – на 30–40-годишна възраст. Поради особеностите си артритът в детска възраст е обособен като отделно заболяване.
Оплаквания при артрит
Най-често срещаните симптоми на артрита са болка, ограничение на движенията, сутрешна скованост, подуване в областта на някоя от големите стави, зачервяване и затопляне на засегнатата става. Тяхната поява може да е бърза и рязка или постепенна и по-бавна. Те са изразени в различна степен при различните артрити. Това са алармиращи начални симптоми, които е желателно да бъдат изяснени с помощта на специалист.
Сериозен проблем е, че българските пациенти твърде късно търсят лекарска помощ – най-често когато заболяването е доста напреднало и когато е много трудно да му се въздейства с по-леки средства и трябва да се премине към хирургична намеса. Друг голям проблем е стремежът към самолечение, който категорично крие повече рискове, отколкото ползи. Правилното подбиране на медикаменти и на двигателен режим или съответно на физиотерапия е работа на медиците.
Спортът при артритни болежки
Когато говорим за лечение и за профилактика на ставните изменения и по-специално за артроза, в никакъв случай не трябва да забравяме ролята на физическото натоварване. Умереното физическо натоварване тонизира мускулите и действа стимулиращо върху ставите дори и при пациенти с напреднала артроза. Болните от артроза не трябва да ограничават напълно физическата си активност. С помощта на опитен кинезитерапевт, който да им покаже правилните начини за изпълнение на упражненията, за да на се стига до претоварване и влошаване на състоянието, те трябва да насочат усилията си към поддържане на един разумен обем на движение в ставите.
При дегенеративен артрит упражнения като плуване и каране на неподвижно колело (велоергометър) раздвижват коленете много ефективно. Но все пак консултацията с физиотерапевт е задължителна, защото всичко е много индивидуално. Плуването е препоръчителен спорт при ставни проблеми. Ако велоергометърът натоварва предимно долните крайници, а различните фитнес упражнения натоварват определени мускулни групи, то плуването разпределя това натоварване върху цялото тяло и е най-щадящо и подходящо.
Екзостоза (ошипяване)
Болката и в този случай се дължи на износването на хрущялната тъкан. Когато хрущялът се износи напълно, костите започват да се трият една в друга. В костите, както и в ставната капсула (обвивката на ставата), има нервни окончания, които изпращат импулс за болка на мозъка. Когато се появи болка, организмът се опитва по всякакви начини да я спре. Първият му опит за осъществяване на тази цел е да ограничи подвижността на ставата. Как се осъществява блокирането на ставната подвижност? Чрез т. нар. мускулна контрактура – мозъкът подава постоянни импулси към мускулите около засегнатата става и те са постоянно напрегнати. Именно мускулното напрежение ограничава движенията на ставата.
Вторият опит за осъществяване на същата цел (почти винаги неуспешен!) е появяването на шипове. Шиповете представляват натрупвания на костно вещество в ставите, чрез което организмът се стреми да блокира движението на ставите. Крайният етап на този процес е пълно блокиране на ставните движения (двата елемента на ставата се свързват поради разрастване на костта).
© falkjohann – Fotolia.com