Защо обичаме доктор Хаус
Текст Ивайло ТОДОРОВ, Снимки AXN
юли, 2010 г.

Феновете на сериала „Доктор Хаус“ са цяла армия. Но откъде се взе толкова страстна любов и даже зависимост към един краен мизантроп, който се държи нахално с колегите си и обижда пациентите си? Онова, което най-много ни привлича към доктор Хаус, си е самият Хаус – невинно жесток, откровен до болка, невероятен психолог, готов на всичко заради истината и умеещ да изкаже и разбере онова, което не е по силите на друг. Лош, нещастен, умен, самоуверен и самотен, Грегъри Хаус от клиника „Принстън Плейнсбъро“, щатът Ню Джърси, се превърна в нещо като
нов герой на нашето време
Той е романтик в класическия литературен смисъл на тази дума, защото е сам срещу съдбата, обществото и бог.
Гениалният диагностик игнорира всякакви правила – и тези, установени от администрацията на болницата, и общоприетите принципи в човешките отношения. При вида на пациент той пие болкоуспокоителни, при вида на чернокож пуска расистки шеги, при вида на умиращ казва направо: „Вие умирате.“ Той преджобва колегите си, нагло флиртува с началничката си, нагрубява пациентите си, говори просташки с хората от екипа си. Но ние го обичаме. Обичаме хромия наркоман, злобното джудже, оживяващо се единствено при вида на тежко болен и при появата на неочакван симптом. Защо?
Първо, защото е способен да казва истината – нещо, което трудно се удава на мнозина от нас.
Всички лъжат
При решаване на сложните си случаи доктор Хаус изхожда от това, че пациентите лъжат, а истината казват само симптомите. Историята на всяко заболяване се превръща за него в престъпление, което той като детектив е длъжен да разкрие. „Искахме да накараме зрителите да се замислят кое е по-важно – добротата или истината“ – обяснява създателят на сериала Дейвид Шор.
За д-р Хаус истината е над всичко. Той подозира всички в лъжа. Лъжат колеги, роднини, пациенти, обстоятелства и понякога дори и симптоми. Но особено пациентите, които, както мнозина от нас, са жертви на стереотипите и на дълбоките си страхове. Лъжата е главното препятствие на пътя към правилната диагноза, към правилния живот, ако щете. Но пък е предизвикателство за талантливия доктор, който обича сложните случаи не по-малко от Шерлок Холмс. Даже понякога повече от него. В интервютата, които дава, Дейвид Шор не крие, че персонажът му Хаус до голяма степен е вдъхновен от Шерлок Холмс. Името Хаус (на английски House, което означава къща, дом) е игра на думи с името Холмс (с английско произношение то пък е омофон на английската дума дом в мн. ч. – Homes). И Холмс, и Хаус са експерти, викани за случаи, за които е доказано, че са твърде сложни за останалите следователи. И двамата са търсачи на истината. Затова са любимци.
Отричане на общоприетото
„Вие можете да живеете с достойнство, но вие не можете да умрете с него. Смъртта винаги е уродлива“ – убеден е Хаус. За злия доктор тялото е… местопрестъпление. Престъпникът – вирус, бактерия или болест – трябва първо да бъде намерен, за да може да се раздаде правосъдието и болният да се излекува. В свят, в който успехът и физическото съвършенство са на почит, Хаус уличава тялото като предател. То ни предава, защото се предава, тоест разболява се. Хаус не понася твърдите истини. Той не просто нарушава правилата, както вече споменахме, а просто ги игнорира. Стилът му на работа не включва разговори с пациентите (те лъжат, нали се разбрахме!). Циничният доктор се среща с тях само за да им каже в очите жестоки неща. На въпроса, защо е изключил човечността от своята работа, Хаус отговаря с готовност: „Просто исках да я изключа.“ Той няма намерение да бъде лекар бог, властелин на живота. Той ненавижда дори чувството за превъзходство, характерно за лекарското съсловие. Но пък зрителите му вменяват всички тези качества, защото така оправдават липсата му на човечност – бог може да бъде всякакъв. Той създава нормите, затова може и да ги нарушава.
Жажда за знания
Но щом като Хаус не е хуманен, не е добър, защо с нокти и зъби се бори да излекува болните? Хм, ето ви откъс от типично хаусовски монолог: „Е, ако се подобри, значи съм прав. А ако не, ще разбера още нещо.“
За Хаус знанието е по-важно от това, което ние наричаме доброта или човечност.
Знанието е абсолютно, доброто – субективно. А това, че и за пациента знанието се оказва спасително, е добре дошло за Хаус. Този саможивец и циник в крайна сметка редовно се оказва „онова надменно докторче, което ми спаси живота“.
Зрителите на сериала
обаче предпочитат добротата и политическата коректност. Защо тогава обичат доктор Хаус? Защото сериалът им дава стотици поводи за самоанализ. Обикновеният потребител на сапунки получава харизматичен герой и маса второстепенни персонажи, свързани помежду си в интересни отношения, а също така и редица сърцераздирателни истории за живота и смъртта. Културоцентричният зрител пък е влюбен в диалога, в лафовете и в алюзиите, чието количество в сериала е високо, колкото нивото на захарта в кръвта на диабетик. В образа на култовия доктор те провиждат черти на месията или дори „част от силата, която желае зло, а все добро твори“ от Гьотевия „Фауст“. Някои се опитват да рационализират своята любов към Хаус с думите: „Харесва ни неговата позиция, това, как мисли!“ Дрън-дрън! Абсолютно всички харесват как Хаус плюска полуфабрикати, как свири на китара в кабинета си, как иронично си повдига веждата, как куца… И бастуна му, да, всички харесват бастуна му. Хаус е куц като Мефистофел, ходи с бастун като Воланд от „Майстора и Маргарита“, спасява хората, презира ги, а те му отвръщат със страх и враждебност. Като истински сатана
той, естествено, ненавижда бог
но крие тази своя ненавист под маската на индиферентност и атеизъм. Но ако тези алюзии ви се струват пресилени, тогава ще се съгласите, че някои зрители виждат в Хаус просто супермен. Най-добрият диагностик в Америка с несравним интелект и непобедим сарказъм е ловък и смел. Той всичко знае и всичко може. И най-важното – спасява хора. Същински супермен с бастун! До сърцата на хората обаче стига не с помощта на лазерен лъч, а с думи. Като един същ библейски пророк, мятащ гръмове и мълнии в непрестанната си загриженост за живота, нравствеността и здравомислието на хората (пациентите).
Образ невъзможен
Да обобщим позитивите. Свят и уродлив, болен и страдащ, режещ хората, гледайки ги право в очите, което въобще не е прието да не кажем – табуирано, подложен на гонения (проблеми от юридически характер в болницата и прочие), готов да принесе себе си в жертва заради… Заради спасението на живота на пациентите си?! Заради приятел?! За да стигне до истината?! Няма отговор на тези въпроси.
Парадоксален и трагичен образ, Хаус е светец без църква, пратеник, неизпратен от никого, пророк без господ.
Направете си експеримент и попитайте двама-трима свои познати за какво става дума в сериала „Доктор Хаус“. На бас, че всеки ще ви отговори нещо различно. Успелият бизнесмен най-вероятно ще каже, че това е история за добър мениджмънт, рокерът – че е история за човек, който се държи свободно, без да му пука какво мислят за него околните, интелигентът – че това е разказ за смъртта и за това, как трябва да живеят живите…
А доктор Хаус с лекота би поставил диагноза на всеки един от тях, от нас и от вас: „Вие лъжете. Вие умирате. Вие сте още живи. Възползвайте се от това!“

А какво Хю Лори харесва у Хаус
Той отдавна е звезда в родината си, но ролята му на язвителния доктор Хаус в едноименния сериал го превърна в истинска сензация в Америка.
Днес всички го наричат доктор Хаус
Впрочем Хю доста прилича на героя си – известен е с убийственото си чувство за хумор, граничещо с иронията и самоиронията. Макар обаче американците да го почитат наред със звезди като Опра Уинфри и Джей Лено, Лори признава, че трудно би се решил да живее в Америка за постоянно. „Чувствам се като чужденец тук. Америка се състои от хора, които не се чувстват американци до момента, в който не станат официално такива.“
Освен актьор Джеймс Хю Калъм Лори е също и талантлив певец и музикант (свири на няколко инструмента), пише и режисира пиеси, автор е на два романа, а в свободното си време тренира бокс и кара мотор.
Спортът е голямата му страст
Докато учи в Кеймбридж, Лори е в отбора по академично гребане и има няколко медала от различни състезания. Той върви уверено по стъпките на баща си, който е олимпийски шампион на двойки от игрите в Лондон през 1948 г. Едно заболяване обаче го кара да сложи край на спортната си кариера и да се посвети на актьорството. Хю става част от университетската театрална трупа, в която успешно се изявява и Ема Томпсън. Двамата са за кратко гаджета и именно Ема го запознава със Стивън Фрай, с когото го свързва дългогодишно приятелство. Лори и Фрай пишат заедно няколко сценария, имат успешно комедийно шоу и участват в сериала „Джийвс и Устър“ по романите на Удхаус.
Като смотания Бърти Устър
който вечно си навлича проблеми, Хю се превръща в звезда в родината си. Той се снима и в друг комедиен сериал – „Черното влечуго“, където партнира на Роуан Аткинсън, а сред интересните му участия е и това в клип на Ани Ленъкс. Изявите му са много успешни, но актьорът не изпитва чак толкова голямо удовлетворение от тях. „Повечето ми роли в родината бяха роли на клоун – казва Лори. – А да се правиш на клоун, не е много достойно.“
За да докаже, че може и нещо повече, английският актьор се явява на кастинг за американски сериал. Преди това обаче се заема да усвои всички тънкости на американския начин на говорене. „Странното е, че на много американци акцентът им далеч не е по-добър от моя. Така че това много ме улесни“ – намигва ни Хю. И наистина се справя толкова успешно, че никой от екипа въобще и не разбира, че той е англичанин. Така получава ролята на доктор Хаус, която му пасва толкова добре. „Смятам, че до известна степен
Хаус е клоун
В него има нещо детинско. Глупостта го забавлява. Но може би причината е, че аз самият не съм пораснал – признава Лори. – Хаус не е човек, когото искате да поканите вкъщи и да запознаете с майка си. Не искам да прозвучи прекалено претенциозно, но Хаус повдига интересен психологически въпрос: дали истината не е по-важно от това да си мил с хората?“
Когато го питат какво харесва най-много в своя герой, Хю казва: „Че Хаус не е щастлив. Това прави лошото му държане по-простимо. Ако някой се държи лошо и в същото време се чувства нещастен, значи лошото му поведение е неговото наказание.“
За Лори е иронично това, че баща му е бил доктор, а сега на него му плащат поне пет пъти повече, за да се преструва на такъв. Според официалната информация
хонорарът му за епизод вече е 200 000 долара
Той твърди, че се чувства виновен, че е толкова добре платен. А дали и колко често ходи на психиатър, за да лекува чувството си за вина? „Веднъж седмично за около час. Не искам да кажа, че работата ми ме стресира, но все пак… Всъщност всички неща могат да са стресиращи, ако ви пука за тях. Както е казал Марк Аврелий, мисля, че той го беше казал: „Ако си прекалено разтревожен от нещо външно, проблемът не е в нещото, а в твоята преценка за него. И в теб е силата да го превъзмогнеш.“

„Хаус“ дати
► 1995 г. преуспяващият канадски адвокат Дейвид Шор дебютира на тв екрана като сценарист.
► 16 ноември 2004 г. първата серия на „Доктор Хаус“ е показана по телевизия „Фокс“ (след нея следват останалите (засега!)131).
► Още през 2005 г.става ясно, че лечението от „зависимостта“ към сериала е безполезно. „Епидемията“ обхваща първо цяла Америка, а малко по-късно и целия цивилизован свят.
► През 2009 г. от „Фокс“ заявяват, че ни очаква шести сезон. Той започна обещаващо (сериите вървят вече в Америка). След като постъпва в клиника за психично болни, Хаус е заплашен да остане там завинаги и да загуби своя докторски лиценз. Това, разбира се, не се случва, защото нови пациенти имат нужда от неговата помощ.
► На 2 февруари 2007 г. и у насе излъчен първият епизод на „Доктор Хаус“. В момента по AXN може да гледате епизодите от пети сезон, а наесен очакваме и шестия.