Цветята на баскетбола

Цветята на баскетбола
от Мирослава ИВАНОВА
Снимки Архив балет „Фиоре“
март, 2011 г.
Благодаря ти, господин Нейсмит, за това, че през далечната 1891 г. си създал баскетбола в колежа в Спрингфийлд, Масачузетс. Колко е хубаво, че си изнамерил онази стара кошница, която ти е послужила за баскетболен кош преди толкова много години, за да разнообразяваш заниманията на студентите си през зимата! Без твоето откритие нямаше да се радваме на тази великолепна интелигентна игра. Без него нямаше да имаме едно от първите правила на баскетбола, според което минаването на топката през мрежата от горе на долу носи точки на отбора, чийто състезател е извършил стрелбата. Без теб, господин Нейсмит, и без ентусиазираната публика на твоята огромна родина Америка нямаше да се радваме на т. нар. чирлийдинг (от англ. cheerleading – лидери на феновете) или онези формации, които танцуват на спортни събития и които на много места по света наричат мажоретки. Благодаря ти и за онази красива млада жена, която минава през мрежата на баскетболния кош от долу на горе и носи прекрасно и зрелищно удоволствие на публиката. Точно тя заедно с момичетата, които ръководи и с които танцува на терена, ни дава да разберем защо ние тук, в България, наричаме мажоретките
„цветята на отбора“
Фани, Деси, Гери, Лили, Вероника, Мария, Пламена. Не обичат да ги наричат мажоретки, понеже в представите на повечето хора мажоретките са едни момичета, които само размахват помпони.
Гледах ги на тренировка – отблизо и без грим. Имат красиви лица и интелигентното излъчване на образовани млади дами. Извън балета всяка от тях има образование и интереси, които се простират в областите на журналистиката, пиара, спортна педагогика, социална педагогика и пр. Съгласни са с формулировката „денстим“, но самото им име ги определя най-добре. Нарекли са формацията си с италианската дума fiore, което в превод на български означава „цвете“.
Създателката на балета му дава и името си
Цвети Митева е най-опитната от всички тях. От най-малкото момиче в балета (в който впрочем има три двойки сестри) е по-голяма с цели десет години. Единствено тя се е посветила на танца изцяло. Има собствена школа, която носи също име и в която Цвети обучава деца. Балет „Фиоре“ работи от няколко години и с изпълнителите на „Диапазон рекърдс“, но аз съм ги гледала единствено в залата по време на баскетболни срещи. Момичетата на Цвети танцуват на домакинските мачове на „Лукойл Академик“. Много често имат участия и на мачове на националния отбор. Всъщност са започнали като денстим в ЦСКА. С „Лукойл Академик“ са вече седми сезон. Според Цвети баскетболът е станал доста по-атрактивен в сравнение с времето преди 7–8 години, когато са започнали участията си в спортни събития. „Но от публиката се очаква повече – казва тя. – Падне ли „Лукойл“, на следващия мач идват по-малко хора. Защо? Волейболната публика е много по-емоционална и предана. Подкрепя отбора от първата до последната минута. Много искам да играем пред такава публика. Изпитвали сме това чувство, когато играем за националния отбор. Тогава е друго. Има разлика между клубната публика и тази на националния отбор. Когато Пини Гершон беше треньор на националите, зала „Универсиада“ се пукаше по шевовете.“
Точно на мач на националите гледах „Фиоре“ за пръв път. Те се появяват на терена по време на прекъсванията, както и в паузата между двете части. Всеки треньор има право на пет прекъсвания – две в първото и три във второто полувреме, но почти никога не ги взима всичките. По-оспорваните мачове са с повече прекъсвания. По време на мач
момичетата изиграват средно между осем и десет танца
Рекордът им е 14 танца в един мач, в който имало продължения. В хода на сезона балетът подготвя между десет и петнадесет нови танца.
Оказва се, че сексапилът и… помпоните са най-очакваните неща в един балет и при подобни участия.„Стараем се да изглеждаме наистина секси, въпреки че много пъти са ни казвали: „Ами, вие сте като бебенца.“ Сега се стремя към това. Да правя такава хореография, която да ни позволи да имаме това излъчване. А помпоните… Е, купихме си помпони, защото се е случвало да ни поканят на участия, да ни питат
къде са ни помпоните
и да ни обясняват, че не можем да бъдем мажоретки, щом нямаме помпони. Но не може да играем постоянно с помпони. Движенията с тях се изчерпват…“
В някои от танците използват ветрила, чадъри, ленти, баскетболни топки. Включват елементи от баскетболната игра. Дори са имали идея да направят танц с някои от баскетболистите. Стремят се да предизвикат и по-голяма съпричастност у публиката. Хвърлят на феновете шалчета, шапки. „Българинът иска това – когато има подаръци, много се радва.“ Впрочем нито един от техните танци не прилича на другия. Разнообразна, сложна и наситена хореография. Бях впечатлена от това. Както и от костюмите им. Всеки танц изисква нов костюм. „Публиката няма толкова тренирано възприятие и ако пусна нов танц със стари костюми, той няма да се забележи.“ Знам, че години наред Цвети е тренирала художествена гимнастика, акробатика, състезателна аеробика и сега черпи опит от всичко това, с което се е занимавала.„Аз съм самороден талант, не съм се занимавала професионално с балет. Като върна лентата назад, сама си се радвам, че толкова много съм се развила.“ Усещам, че е амбициозна и изисква от себе си и от момичетата много. Има собствен стил и държи на него. Казва, че за нея един балет е балет, когато танцува, а не когато се разхожда. Манекенките се разхождат. Публиката очаква да види танц, изкуство. Питам я как успява наистина да измисля толкова много и разнообразни неща.
„Ако имам някаква идея, се обаждам на момичетата, за да им я кажа. Понякога си рисувам разни човечета, за да не забравя идеята, която ми е хрумнала. И си пиша –
ръка надясно, глава наляво
А искате ли да ви кажа какво е записал диктофонът ми по време на тяхна репетиция? „Раз, глава, два, глава, смяна, долу, пет, шест, седем, осем.“; „Направете го без мен.“; „Не сте еднакви.“; „Аз всъщност се равнявам по Лили.“
Тренират всяка вечер от 9.00 до 11.00 ч. Преди всеки мач се събират и „оправят“, както казват те, фигури, „минават“ танците с музика.
„Напрежението за нас е голямо. Преобличаме се в коридорите, на студа, бързаме, за да сме сигурни, че ще успеем. Ами, ако вземат ново прекъсване в следващата минута? Имало е случаи, в които излизаме от таймаут и след шест стотни – нов таймаут. При това положение няма как да се преобличаш!“
Питам Цвети гледа ли записите на срещите и дали спортните коментатори говорят и за тях по време на мачовете.
„Спортните коментатори говорят за нас, но за съжаление по време на прекъсването режисьорът не показва нас. Показва треньора и играчите, които са се скупчили около него. Според мен на практика на зрителя му става скучно. Винаги сме се питали не е ли по-добре хората да гледат едни хубави момичета, които танцуват.“
Поддръжките и акробатичните елементи са тяхна запазена марка, изпълняват ги по специфичен начин. Под „поддръжка“ се разбира изпълнение на фигура, при която танцьорът е повдигнат от друг (или други) танцьори и краката му са във въздуха.
„Ние правим поддръжки изцяло от жени. Когато отидем някъде, всички се шашкат, че мен ме вдигат четири момичета. В Щатите във формации като нашата има и мъже и там поддръжките се правят от мъжете.“
Цвети казва, че понякога не остава време за поддръжка. Един техен танц трае 45–50 секунди. Таймаутът е 1 минута. Докато влязат на игрището, докато излязат… Една поддръжка изисква около 15 секунди. Накрая я помолих да опише как точно го прави това с влизането в коша от долу на горе…
„Момичетата ме вдигат, хващам се за ринга и правя коремно набиране, обръщам се с краката нагоре, пускам се през мрежата и си отварям краката на ринга на шпагат. Задържам се на хълбоците си на шпагат и вися с ръцете надолу.“
Е, господин Нейсмит, сигурна съм, че и преди да измислиш баскетбола, си знаел, че и цветята могат да танцуват. Приказката на Андерсен е по-стара и от баскетбола. Но едва ли си подозирал, че онази стара кошница днес, и то в моята родина, България, ще се пълни с… цветя. Сигурно ги гледаш от своето високо място на небето, защото знаеш, че когато се играе баскетбол, точно тези цветя отиват в залата. Досущ като в приказката на Андерсен, в която цветята ходят на бал в кралския палат.