Циститът атакува през зимата
февруари, 2009 г.
Когато при простуда усетите прерязваща болка в корема и всяка минута ви спохождат позиви за уриниране, се сещате за думите на майка си (която нищо не разбира от съвременна мода): „Дъще, пази си кръста и не носи толкова плитки и тесни дънки.“ И разбирате колко права е била.
Снимка © Marin Conic – Fotolia.com
Циститът е възпаление на лигавицата на пикочния мехур. Най-често виновниците, които го провокират, са бактерии в стомаха. Но също и гъбички кандида, хламидии, различни стафилококи, стрептококи и евентуални полови инфекции. Има обаче случаи, когато дори възможният дразнител да е попаднал в пикочния мехур, болестта не се проявява.
Лоши „помощници“
Циститът се развива, когато на „помощ“ му се притече настинката. Студът води до спазми на кръвоносните съдовете, вследствие на което „местната“ имунна защита на лигавицата на пикочния мехур значително отслабва. В този случай, ако е налице инфекция, има и благоприятни условия за нейното развитие. Друга причина, която отключва цистита, е нарушеното кръвообращение в резултат от носенето на тясно бельо или на тесни дънки или на продължително заседяване на едно място (пред компютъра например). Преумората, немарливостта към поддържането на лична хигиена, както и интензивният секс (той травмира в някои случаи пикочния канал) също са потенциални причинители на цистит. Устройството на женския организъм благоприятства проникването на инфекцията – анатомически женската уретра е по-къса и по-широка от мъжката, затова и инфекцията „влиза“ по-лесно в нея. Циститът е бич повече за жените (особено в детеродна възраст), отколкото за мъжете. При някои той се отключва периодично и става хроничен.
Как да го разпознаем
Съпътстващите симптоми са доста неприятни: парене и прерязваща болка при уриниране, чести позиви за уриниране с изпускане на много малко количество урина, болки в корема. Проявленията на цистита причиняват такова неудобство, че е невъзможно да ги игнорирате. И слава богу! Защото, ако инфекцията не се лекува, възпалението може да стигне до бъбреците и да причини пиелонефрит.
Друг характерен симптом на цистита е честото уриниране през нощта. Урината обикновено е мътна и при 30% от случаите в нея се забелязва и кръв. Симптомите на цистита могат да изчезнат и без лечение. Понякога заболяването не се съпровожда от никакви симптоми и се установява само при анализ на урината, назначен по съвсем други причини.
Не бива да бъркате цистита с уретрита. Уретритът е възпаление на пикочния канал, проявяващо се със срязваща болка и парене при уриниране – само това! Често двете заболявания се появяват едновременно, но невинаги е така.
Понякога поради индивидуални особености на строежа на стената на пикочния мехур възпалителният процес може да се разпространи по цялата й плътност. Този вид цистит се нарича
интерстициален цистит
Предполага се, че той се предизвиква от автоимунен процес, при който имунната система атакува стената на пикочния мехур. Здравият пикочен мехур е покрит със защитен слой епителни клетки, които го защитават от вредното влияние на някои вещества в урината. При пациенти с интерстициален цистит този слой е нарушен, в резултат на което в пикочния мехур се появява възпаление и той става много чувствителен.
Уринирането при този цистит може да достигне 150 пъти на денонощие! Ако интерстициалният цистит не се лекува, възможно е мускулната тъкан на стените на пикочния мехур да се изроди и да загуби своята еластичност, вследствие на което пикочният мехур да намали обема си. Когато обемът му достигне 50 мл, единственият реален път на лечение е операцията – пълно отстраняване на пикочния мехур.
Цистит „Меден месец“
Зад това поетично наименование се крие развитие на признаци на цистита след дефлорация. Ето какво се случва. Често пъти потърпевшата има и кандидоза (млечница) – гъбично заболяване, което е толкова обичайно, че се смята едва ли не за нормално. Първият полов акт невинаги е бурен, но той все пак провокира навлизане на обилно количество влагалищна микрофлора в пикочния канал и пикочния мехур. Стените на тези органи не са подготвени за такава атака и, естествено, отговарят с възпалителна реакция, тоест с цистит.
План за действие
Често пъти при първите симптоми на цистита по съвет на „по-опитни“ приятелки пострадалите пият първия попаднал им антибиотик. Симптомите на болестта изчезват и пациентът забравя за тях до следващото им появяване. Така може да продължава с години – жените са принудени да се обличат с топли дрехи даже и през лятото, да мислят постоянно какво могат да ядат и какво – не, и да се страхуват от всяка близост с интимния си партньор. Това е подлудяващо.
Лечението на цистита не е проста работа. В никакъв случай то не бива да се ограничи до приема на един антибиотик или до използването на свещички, както правят повечето потърпевши. Нали на никого не му хрумва да лекува с антибиотици стомашната дисбактериоза?! При цистита ситуацията е много сходна – не е достатъчно просто да унищожите възбудителите на заболяването, необходимо е да възстановите нормалната микрофлора на влагалището, като не забравяте същевременно да укрепите и имунитета. Грамотното лечение трябва да се провежда едновременно и в двете направления. От една страна, се налага да „убиете“ колонията от бактерии, провокирали цистита, а от друга – да „населите“ влагалището с нормална микрофлора. И задължително да предприемете мерки за укрепване на имунната система, защото контролът на микрофлората е нейна задача. Днес има редица лекарствени препарати, които успешно лекуват цистит. Приемайте ги обаче само ако са ви предписани от лекар. Защото, ако причината за появата на цистита не е изяснена, може да се окаже, че пиейки самосиндикално разни лекарства, не само че не лекувате болестта, но и рискувате да я превърнете в хронична. Лекарят ще ви предпише подходящите атибактериални средства, които трябва да приемате в продължение на не по-малко от 7–10 дни. Специалистът може да ви назначи и диета, изключваща пържени, люти и пикантни храни, и задължително ще ви препоръча да „пазите леглото“ до отшумяване на режещите болки.
Боровинката не е панацея
За профилактика на цистита нашите баби са пиели сок от червена боровинка. Смятало се е, че той предотвратява „прилепването“ на бактерии към стените на пикочния мехур, има противомикробно действие и активизира действието на антибиотиците, използвани при лечението. Съвременните специалисти обаче са по-склонни да вярват, че киселите „промивки“ отвътре могат само да обострят възпалителните процеси в пикочния мехур – нещо като да сипете сол в раната.
ПРОФИЛАКТИКА
За да не позволите на инфекцията да се разпространи във вашия организъм, достатъчно е да спазвате няколко лесни правила:
1. Пазете се от простуди.
2. Спазвайте лична хигиена – по време на месечен цикъл сменяйте тампоните и превръзките редовно. След провеждане на интимен тоалет винаги се избърсвайте с мека хавлиена кърпа до пълна сухота, следвайки посоката отпред назад.
3. Заемете се със сериозното лечение на хроничните възпалителни заболявания като хронични ангини и даже кариозни зъби.
4. Ако работата ви изисква да бъдете по-продължително време в седнало положение, на всеки час правете прекъсване от 10 минути, за да се поразтъпчете.
5. Изпивайте не по-малко от два литра вода дневно. Посещавайте тоалетната на всеки 2–3 часа дори да не сте почувствали силен позив за уриниране.
6. Не злоупотребявайте с ваните с пяна. Пяната съдържа химически съставки, които могат да раздразнят уретрата.