Цялата истина за холотропното дишане

Д-р Мариян ГОСПОДИНОВ, лекар и трансперсонален психотерапевт. Това е човекът, който е направил най-много за популяризирането на метода на холотропно дишане в България. Запомнете името му, защото благодарение на неговите знания и труд и здравите, и болните у нас могат да въздъхнат с облекчение.

– Д-р Станислав Гроф е основната фигура в създаването на трансперсоналната школа в психологията и психотерапията, чех по произход, емигрирал в САЩ. Разработената от него терапевтична система се нарича холотропна терапия. За разлика от повечето съществуващи до този момент психотерапии, които са единствено или основно вербални, при холотропната се използва комбинация от много прости, но ефективни невербални средства: ускорено дишане, емоционално заредена музика и техники на работа с тялото. Самият Гроф казва, че не е открил топлата вода и че холотропното дишане идва от древността като компилация от различни дихателни практики. Наричат Гроф новия Фройд, защото говори за т.нар. трансперсонална зона в подсъзнанието, в която се съдържа информация за всичко и за всякога – за миналото и за бъдещето, за тук и за другия край на Вселената. Точно тази зона става активна по време на холотропно дишане.

– Точно така. Само една част от хората, които участват в холотропни сеанси, имат здравословни проблеми – приемат лекарства, балансират с тяхна помощ, но не могат да ги спрат, защото в момента, в който ги спрат, болестните им състояния се възобновяват. Други идват просто защото искат да направят нещо за себе си. Те са здрави, макар че както казва моят учител проф. Бернаскони (д-р Господинов е изучавал и неорайхианска психотерапия в Швейцария – бел. ред.), хомо сапиенсът вече не населява нашата планета, вече има нов тип човек – хомо невротикос нормалис. Тоест невротичността е нормална. Ние всички сме невротици – нещастни, напрегнати, неудовлетворени. Хората, които идват при мен, искат да променят това. Те знаят, че този метод ще им помогне да променят нещо в себе си. И двата типа хора намират онова, което търсят.

– Аз не мога да дишам вместо хората. Мога само да създам атмосфера на доверие и да подпомогна желанието им да полагат усилия. Ефектът от холотропното дишане зависи от това до каква степен е активен участникът. Не е достатъчно някой да дойде, да легне, а после да каже: „Ами аз бях на холотропно дишане“. По време на сесията се иска всеотдайност.

– Диша се дълбоко и активно, без пауза между вдишването и издишването. През първите няколко минути това може да предизвика виене на свят. Възможно е да възникне съпротива (Не искам. Не мога.) или страх (Изтръпнаха ми ръцете, ами ако остана така парализиран?!). Понякога заради това хората спират да дишат активно до края. За да свикнеш с холотропното състояние, е необходимо да посетиш поне една-две сесии. За да знаеш, че си в свои води и че няма опасност да получиш инсулт, инфаркт или да умреш тук.

– Интензивното дишане променя алкално-киселинния баланс на кръвта, тя става по-алкална. 10–15 мин след като спрем да дишаме по този начин състоянието на кръвта се нормализира. Интересното е, че колкото и интензивно да дишаме, настъпва един момент, в който кръвта спира да усвоява кислород, защото организмът се е наситил. Повишената алкалност блокира функциите на кората на мозъка, посредством която ние възприемаме околния свят, вземаме решения и рационализираме всичко. Единствено човекът има развита мозъчна кора и тя е най-новото образувание в централната му нервна система. При цялото величие на мозъчната кора обаче, тя има и много вредни влияния върху нас. Точно тя задържа негативните ни емоции и миналите ни преживявания – от вчерашните та чак до онези, с които сме се натоварили в момента на раждането си. Минаването на плода през родовия канал по време на раждане впрочем е най-шокиращият момент от човешкото съществуване. Преживяванията в момента на появяването ни на бял свят са подходящата почва, върху която по-късно избуява стресът от ежедневния живот. Т.е. ако преживяването в момента на раждането ни е било силно негативно, стресовите ситуации по-лесно ще намират път към нас през живота ни.

– Естественото раждане е една голяма борба, която предопределя по-късно индивидът да е достатъчно борбен и активен, за да се справя с житейските трудности. Ако детето е родено със секцио, тези качества (борбеност и активност) трябва да се формират у него посредством възпитанието. Проблемът е, че самото раждане е станало много механичен акт, а трябва да е по-цивилизован, по-човешки. Добре е жената да ражда в присъствието на мъжа си. След раждането бебето е добре да остане с нея, за да почувства защита, топлина и ласка.

– Към задържаното напрежение от раждането се прибавя социализацията. Ние сме животни, основната ни природа е биологичната. Социализацията потиска биологичните ни импулси: ние започваме да спазваме определени правила, за да не ни се смеят, за да не ни накажат… Това съобразяване с обществото води до натрупване на напрежение. Човешката мускулатура има способността да задържа енергиите на стреса, гнева, потиснатите желания, неизразените емоции, недовършените ситуации.

В гещалтпсихологията има такъв термин „недовършена ситуация“. Само в един ден възникват десетки недовършени ситуации. Някой нещо ти е казал, но ти, защото си много възпитана, не си му отвърнала например. Отворената ситуция създава напрежение у нас.

По време на холотропното дишане отслабва контролът на кората на главния мозък, тялото и психиката ни стават по-свободни. Тялото използва този момент, за да „изхвърли“ чрез контракциите на мускулите това паразитно напрежение, трупало се в него цял живот. Именно затова по време на първата сесия най-фрапиращи са физическите усещания. При всяка следваща сесия мускулните спазми и изтръпванията на крайниците, гръдния кош, лицето, устните и дори на езика стават все по-слаби и по-слаби, защото тялото пострепенно се изпразва от натрупаното напрежение. Представяш ли си го това паразитно напрежение, което от раждането си трупаме у нас и не го осъзнаваме?!

– Спазмите, които чувстваме в крайниците си, започват да предизвикват и емоционални реакции. Страх от загубата на контрол например. Степента на блокиране на кората на мозъка е такава, че ние оставаме все пак в съзнание. Най-интелигентно е човек съзнателно да се отпусне в появяващите се емоции. Да им даде възможност да се развият, да стигнат до своята кулминация и да се освободят. А това означава да не спираш да дишаш интензивно.

– При мен идват и хора на индивидуални сеанси, но дишането в група е по-ефикасно, защото се създава един емоционален и енергиен център. Ти дишаш и в същото време чуваш, че някои плаче до теб. Това може да събуди нещо в теб и да те „вкара в твоя филм“, в твоето преживяване, в твоята ситуация. Преживяванията на другите могат да провокират твоите собствени. Единствената ти задача е да бъдеш спонтанен.

– Ако човек има здравословен проблем, трябва да го прави по-често. Един път седмично е оптималният вариант или три пъти месечно. Ако говорим за личностно развитие – един път месечно е достатъчно. Но човек може да дойде един-два пъти, после да направи пауза. Няма правило. Въпрос на желание и вътрешен инстинкт.

– Холотропно дишане означава дишане, водещо до цялостност. Идва от думата „холос“ (цялостен) и „тропос“ (движа се). Холотропното дишане е движение към целостта.

Едно от колежките ми, която беше участвала в подобен сеанс преди време, ми каза, че докато дишаш, се „парализираш“. Използвам точните й думи. Друга ми каза, че това дишане е „много опасно“. Късно беше! Лежах върху едно шалте, облечена в удобни дрехи и завита с одеяло. Сеансът по холотропно дишане в център „Ананда“ щеше да започне всеки момент. Още в началото усетих леко замайване. Момчето до мен дишаше много мощно. Накара ме да се почувствам като на състезание. Не знаех как се казва, но го кръстих Фелпс. Майкъл Фелпс. Амбицира ме да не спра да дишам, макар че ми беше трудничко. Ръцете и краката ми натежаха. Можех да движа само пръстите си, но не и да сложа единия си крак върху другия или да вдигна ръката си от пода. Обещах си веднага щом свърши всичко това, да си направя някакъв подарък. Така щях да възнаградя усилията си. Тогава ми беше трудно. Но сега мога да ви разкажа

Никога през живота си не бях вдишвала и издишвала толкова огромни струи въдух. Устата ми непрекъснато пресъхваше. И никога не бях бързала да дишам.

Непрекъснато чувах мощното дишане на Фелпс. Голям подарък щях да си направя после. Само да мине това време. Музиката, която звучи и подпомага целия процес, ми се стори много силна. По едно време я почувствах като съпреник, който ми пречи да спечеля състезание. Спомянм си, че се смях. После плаках. Беше за кратко. И смехът, и плачът. Продължавах да дишам. По едно време чух гласа на д-р Господинов, който много спокойно и бавно ни каза, че вече е време да започнем да дишаме спокойно, по-бавно, да се оставим на… Това беше най-прекрасният момент за мен, който беше и

Тя беше моят голям подарък всъщност. После го осъзнах.

Сгуших се в чистото шарено одеяло, с което бях завита, и се почувствах като у дома си. Бях толкова спокойна, защитена, стоплена и щастлива, все едно наистина се намирах в родната си къща. Бащиното ми огнище се падаше на поне 160 км от мястото, в което бях всъщност, но наистина имах чувството, че майка ми ей сега ще отвори вратата и ще каже: „Хайде да вечеряме“. (Между другото, много се огладнява по време на това дишане.) Препоръчвам ви да го правите винаги, когато усетите, че силите и оптимизмът ви намаляват. Не се подлагайте на това само ако сте бременни или пък ако не са минали три месеца от претърпяна операция. И още –

В сайта на Българска асоциация по трансперсонална психология и психотерапия (БАТПП) бихте могли да намерите списъка на българите, завършили пълния курс на обучение по холотропно дишане „Гроф трансперсонал тренинг“ (GTT). Препоръчвам ви да го пракиткувате само при хора, фигуриращи в списъка. Мястото за подобен сеанс също е от изключителна важност. Центърът „Ананда“ (www.ananda-bg.com) ще бъде единственото в моя списък от тук нататък. Никакви фанатични поклонници на каквото и да било (и никакви други откачалки) не видях тук. Научих, че естеството и практиките на западната психология и хилядолетните източни философски школи се предлагат тук в името на усъвършенстването, което няма да ви „отдели от земята“, но ще ви помогне да живеете по-смислено.

Знаете ли? Винаги съм си мислела, че

в работата си с болните. И че вместо да срежат пъпната връв, която някои хора носят омотана на шията си цял живот, терапевтите само затягат примката й още по-силно. Нещо повече. Мислено съм ги обвинявала, че те дори, образно казано, потапят главите на клетите си пациенти в някакви мътни околплодни води, в които направо могат да ги удавят. Знам, че не съм права. Но всички терапии ми се струват много бавни, а резултатите им – изключително неясни. Психотерапветчината наука обаче се е развила много. А в средите на терапевтите е настъпило обновление. Не. Бих го нарекла вдъхновение.