ЧЕТИ, ГОВЕДАРЧЕ

Чети, говедарче
 
от Мариана ЯНЕВА
 
август, 2009 г.
 
Спорът, дали Вазов да бъде изхвърлен от учебната програма, или не, ми се види безсмислен, да не кажа тъп, ако „по-съвременна“ дума трябва да употребя. Такъв спор няма и не бива да има! Има най-паче ентусиасти „патриоти“, които обичат да си чешат езиците, и медии, които се напинят да бъдат скандални, като изопачават някои теми, или казано по вазовски маниер, като търсят под вола теле. Същите тези медии слагат камъни в ръцете на нашите ентусиасти „патриоти“, за да ги хвърлят те по когото е посочен и набеден.
Според тази пъклена стратегия професорът по българска литература Милена Кирова бе качена на ешафода на всенародното недоволство. Тя бе посочена като ликвидаторка на Вазов и заглушителка на свещения глас народен „Искаме си „Под игото“. (То пък за зла случайност точно преди да се разрази тази „драма“ с Вазов, „Под игото“ стана любим роман на българите в класацията „Голямото четене“, което още повече гарантира на медиите нахъсаното участие на всички любители камънохвъргачи.)
„Не мисля, че Вазов трябва да отпадне. (…) Вазов трябва да бъде придружен от помагало, което да пояснява архаични термини, стари думи, турцизми. Как някой може да знае тези думи, след като те отдавна са изчезнали от езика и на родителите, и на обществото?!“ – това просто предложи шефката на катедра „Българска литература“ в Софийския университет проф. Милена Кирова.
Дотук – добре. Помагалото от речников тип е книга ценна и необходима, ама, само за ученици, които, освен да ходят на училище, искат и да учат. С такова едно помагало обаче трябва да си помага и всеки, понечил да чете текст и на самата Милена Кирова. „Всеки детайл от дискурсивното присъствие на образа е устремен към идеомитологична репрезентация на ангелическото начало“ е откъс от статията на проф. Кирова „Овчарчето в нас: шлагерът манипулатор (По стихотворения от Иван Вазов)“.
Може и поовехтял да е езикът на дядо Вазов, но по-мил ми е от този на професорката. По интуиция бих се сетила за значението на думата „маскари“ („Пийте бре, маскари! – реплика на чорбаджи Марко от романа „Под игото“ – бел. ред.), но мъчно ми се чини да разгадая смисъла на словосъчетанието „дискурсивно присъствие“, ако не знам точното значение на думата „дискурс“*. Сякаш по родова памет ми е предадено умението да разбирам словата на Вазов. Ако ще ме изобличавате като изключение, имате право. Но нямате право да дисквалифицирате дяда ви Вазова, сал щото той ви бил труден за разбиране, архаичен и старомоден. Четете повече – с помагало или без – и повече неща ще разбирате. Няма да ви е във вреда, ако наред с фешън думи като „дискурс“ научите и някоя по-архаична.
Че езикът се развива и прихваща нови думи, спор няма. Естествен процес е това. Но съвсем естествено е също, че не бива да забравяме старите. То, като се замисля, и с литературата е така. Ако трябва да изхвърлим Вазов заради старомодност, тогава кого да сложим на негово място? Ами, Тома Марков, разбира се. Как не се сетих?! А вие, повече от сигурна съм, че не се сетихте въобще кой е този образ безподобен. Ама ей на – и този „титан“ на съвременното перо от телевизията ни убеждава, че трябвало да престанем да четем този Вазов. Но вие и Тома Марков прочетете, и Вазов, и Милена Кирова (ако можете!). Така само с по-богат речник ще се сдобиете. И с речовитост. И ученост. А това лесно се не постига, а с много зор, както е казал и самият Вазов в стихотворението „Чети, говедарче“.
 
Ти малко си, но труд те чака тука –
без труд не може нищо – и не бе!
При мишци силни прибави наука –
разковничето там е на сполука.Чети: а, б!
 
Помагало:* 1. книж. Слово, разказ; говорене, реч. 2. език. Процес на създаване на текст; словесен израз на мисълта. 3. фил. Способност за разбиране. Противоположно на интуиция.