ЧУВСТВЕНАТА ПАМЕТ НА ТЯЛОТО

Слънце, вълни, нагрети камъни, вятър, който издухва баналните ни тревоги, вода, която милва тялото ни и отмива натрупалата се през годината умора… През лятото всичките ни пет сетива заработват по-активно, а заедно с тях оживява и нашето тяло, уморено да спазва енергоспестяващ режим през зимата.

Слънцето ни действа като антидепресант, а свежата морска, езер­на или речна вода възкресяват у нас детската безметежност.

Всяко лято пробужда чувствената памет на телата ни, която само чака да се прояви. Слънчевите бани, „дишането“ на вятъра, плясъкът на морските вълни и дори вкусването на един сочен плод въздействат пряко на сензорните ни рецептори (а само на върха на един от нашите пръсти те са около 250!). От тях информационните сигнали се предават на мозъка и тялото ни, разширявайки диапазона на усещанията и задълбочавайки възприятията ни за околния свят и за нас самите във връзка с него и с тялото ни.

Когато работим и сме под стрес, всички ние занемаряваме комуникацията с телата си.

Освен това през лятото ние не хабим силите си да пазим топлината в тялото си и не ни се налага да се борим със студа, което създава условия да потънем по-надълбоко в неговите усещания и да се насладим на всички техни оттенъци.

През лятото ние носим по-малко дрехи, което означава, че сваляме още една бариера между нас и околния свят. За Адам и Ева голотата е била нещо естествено. С развитието на цивилизацията човек започва да покрива тялото си, но през лятото получава шанс отново да се приближи към онова антично състояние, в което някога са живели хората на древна Гърция. През топлите месеци ние разширяваме спектъра на тактилните си усещания: босите ни крака контактуват директно с пясъка и тревата. Чувстваме горещината на огъня, прохладата на реката… Природата ни става нещо като телесен психотерапевт.

Отново осъзнаваме връзката между обонянието и вкуса: апетитните аромати на домата или кайсията са неделими от ярките вкусове на тези плодове. Узрели под жаркото слънце и „пили“ от наситените сокове на земята, летните плодове ни помагат отчетливо да възприемем вкуса в целия му спектър – сладък, тръпчив, солен, кисел, горчив… Изобилието от витамини в съчетание с ароматите насища тялото ни с енергия.

Лятно време сякаш целият свят наоколо вибрира с ноти и звуци. Наред с градския шум ние чуваме и песните на птиците, и шепота на листата, и отмерения ритъм на прибоя, и грохота на летния порой… Нашето тяло също пее в съзвучие с природата. Затова и спортуването (предимно ходене на чист въздух и плуване) през лятото е най-ефективно, когато е на чист въздух, под акомпанимента на природните звуци.

„Зрението ни пробужда хиляди желания“ е написал още през X век персийският поет Абу Шакур Балхи. През лятото очите ни буквално са отворени на четири, за да уловят обилието от цветове и играта на светлосенките.

Да не говорим пък какво виждат мъжете – разголени женски тела. Разголването безспорно изостря женската чувственост и събужда мъжкото въображение. Впрочем през лятото ние се харесваме повече заради изобилието от топли цветове, които изострят и усилват либидото ни (този ефект с успех се използва в хромотерапията – лечение с цветове).

е слънцето. То помага на всички системи на човешкото тяло да заработят по-активно и стимулира сексуалната ни активност. Слънцето покрива със златист загар телата ни, стимулирайки производството на витамин Д, така необходим за поддържане на клетъчната активност, за по-лесното усвояване на магнезия, за укрепване на костната тъкан и за регенерацията на кожата.

Въобще през лятото ние много по-лесно и дружелюбно правим контакт с околния свят и сякаш откриваме у себе си едно шесто чувство –

Слънцето сгрява и душата, и тялото ни. Ние възприемаме себе си като по-красиви, ставаме по-активни, любознателни и готови да откликнем на всички нови впечатления. Учим се да се доверяваме на себе си – на своите усещания, желания и възможности.

„В нашия разум няма нищо, което преди това да не е било изследвано от нашите чувства“ е написал през XVII век английският философ и педагог Джон Лок. Чувствата са ключът за по-хармонично възприемане на живота.