ЧУВСТВИТЕЛНИЯТ ВКУС МОЖЕ ДА СЕ ВЪЗПИТА

 

 

 

 

 

Как точно ядете? С радост или с тревога? Към адептите на правилното хранене ли се числите, които прецизно избират диетична, нискокалорична и витаминозна храна, или си позволявате безобразно да се натъпчете по всяко време на денонощието? А може би сте напълно безразлични към вкусовите нюанси и ядете просто за да попълните енергийните си дефицити? Начинът, по който се отнасяме към храната, говори много за нас. Защото поглъщането на храна е един от методите за взаимодействие с околния свят. Така ние го тестваме на вкус, пълним телата си с енергията му. Човек, който е в състояние да се наслаждава на храненето, е по-склонен да се вслушва в себе си, отколкото към назидателните забележки и мненията на другите. Ето защо е така важно вкусът да се развива – това ни дава възможност по-добре да разбираме себе си и по естествен начин да се поддържаме в добро здраве и сили. И не на последно място – по-пълноценно да се наслаждаваме на живота!

 

► За какво е нужно това? Е, не единствено за да определим дали вчерашното печено месо не се е развалило например. Когато слагаме в уста хапка храна или преглъщаме, това стимулира отначало нашите рецептори – вкусовите, обонятелните, тактилните и температурните. После в кората на главния мозък протича процес на разпознаване на онова, което ядем. По-късно в „играта“ се включват и подкоровите зони за удоволствие и памет. Именно по този начин чувството за вкус информира мозъка опасна ли е за организма храната, която влиза в него отвън. Преценката, какво може да се яде и какво – не, се развива в най-ранна възраст при човека. Ние знаем, че сапунът с аромат на кайсия не се яде, че недопеченото месо е по-добре да бъде допечено, преди да влезе в устата ни. Но вкусът не просто гарантира нашата безопасност. Той ни позволява да определяме какви са разликите (дори и най-тънките) между хранителните продукти и повишава нашата чувствителност към всичко ново. Впрочем японците например различават на вкус много повече видове ориз от европейците.

► С какво да започнем? Сигурно предпочитате определени продукти, които винаги купувате от едни и същи места. Защо обаче не се опитате да опознаете по-точно техните достойнства и специфика? Пробвайте един след друг няколко сорта ябълки, портокалов сок, олио за подправка на салати, сирена за поръсване на спагети или няколко марки черен шоколад. Когато сте в отпуска, разходете се до местния пазар и купете там току-що хваната прясна риба или домати, откъснати преди малко от градината…

 

► За какво е нужно това? Поддавайки се на импулса да изядем всичко и веднага, ние не даваме възможност на вкуса ни да се разгърне. Според диетолога Бернар Вайсфелд при такъв подход към храната човек отново се превръща в бебе, кърмено от майка си. Остава му само да се разплаче като бебе. Впрочем онова време на очакване, което минава от първия „сигнал“ на бебето, че е гладно, до нахранването му помага на детето да се развие емоционално. И при възрастните моментът на предвкусване на храната е важен. Ако не се нахвърлим незабавно върху храната, ние си даваме шанс да разберем колко точно сме гладни и какво точно ни се иска да ядем. Ако не бързаме, ние сме способни да изядем толкова (и точно това), колкото (и каквото) ни е нужно, за да удовлетворим всички наши потребности.

► С какво да започнем? Първо отдайте дължимото на… опаковката или на начина на сервиране. Разгледайте и почувствайте аромата на храните. Заражда ли се у вас желание да продължите запознанството си с тази храна? Разтворете опаковката. Когато видите какво съдържа, изследвайте съдържимото с помощта на другите сензори – наред с вкуса оценете цвета и формата, текстурата (твърда, течна), вдъхнете аромата, послушайте например как бълбука млякото или пък хрупат ядките. Привлича ли ви тази храна, иска ли ви се да я изядете? Дайте си време наистина да почувствате вкуса на пицата, даже ако тази пица е от микровълновата. И след всеки погълнат залък се питайте какво точно ви се иска сега, продължава ли храната да ви доставя същото удоволствие.

 

► За какво е нужно това? Възпитанието ни отдалечава от нашите собствени усещания, принуждава ни да се подчиняваме на правила: „Докато не си доядеш яденето, няма да станеш от масата!“, „Първо супата, след това второто!“… Като възрастни ние сами себе си убеждаваме, че не обичаме варени зеленчуци, не понасяме супи или предпочитаме бял пред черен хляб, въпреки че технологията на печенето му отдавна е друга. Често ние изпитваме чувство на вина, срам или тъга, докато ядем, тъй като сме загубили контакта с тялото си, престанали сме да разпознаваме неговите сигнали. А дори и само от физиологична гледна точка чувството вкус е много индивидуално при всеки. Така например на някои хора захарта в кафето им помага да почувстват вкуса на самото кафе, а на други, обратното – притъпява вкуса към кафето. Ако се концентрираме върху своите усещания, ние си даваме шанс не само да разберем действително ли ядем с удоволствие, но и да осъзнаем своята уникалност и да повишим доверието към своя организъм.

► С какво да започнем? За да се срещнете очи в очи със своите предубеждения към храната, се опитайте да си изясните откъде са се взели самите те. На какво ви напомня любимото ви блюдо? А храната, която днес не можете да понасяте? Какви асоциации те провокират у вас? Тревога, провокирана от кървавочервения цвят на някой зеленчук?! Страх от опарване? Любимото ястие на вашия баща или по-голям брат?!… За всяко нещо си има причина… След това се съсредоточете върху аромата и оттенъците на вкуса и проследете как изплувалите в паметта ви образи се сменят с чисто физически усещания. Възможно е след това да последва преоценка на вашите възгледи.

 

► Пиене от кристални чаши или пиене от пластмасови.

► Храна, изискано сервирана върху бяла покривка, или храна, сервирана върху мушама.

► Маса, сервирана на спокойно и тихо място, или маса, разположена на най-шумната градска улица.

► Хранене с приятели или пред бръмчащ телевизор.

► Красиво подредена в общо блюдо храна или в чинии или разхвърляна по масата както дойде.

► Избор на плодове и зеленчуци според сезона или безразборен избор на плодове и зеленчуци.

► Редовно готвене, особено заедно с децата, или купуване на готова храна.