На път, По света

ШАНХАЙ

 
Перлената огърлица на Китай
 
от Теодора СТАНКОВА
 
Снимки Личен архив
 
февруари, 2008 г.
  
 
АКО ИСКАТЕ ДА РАЗНООБРАЗИТЕ СЕДМИЦАТА СИ НА МЯСТО, КЪДЕТО НИКОГА НЕ СТАВА СТУДЕНО И СКУЧНО, ШАНХАЙ Е ИДЕАЛНАТА ДЕСТИНАЦИЯ. ВЕЧНО БОДЪРСТВАЩ МЕГАПОЛИС, ИЗНЕНАДВАЩ С АРХИТЕКТУРНИ И КУЛТУРНИ КОНТРАСТИ, НЕВЕРОЯТНА СМЕСИЦА ОТ ИЗТОЧНИ ТРАДИЦИИ И ЕВРОПЕЙСКИ КОЛОНИАЛИЗЪМ.
 
Шанхай е най-многолюдният град в Китай. Разположен е на делтата на река Яндзъ. Името му буквално означава „на морето“. А според древна китайска мъдрост „морето оглежда хората, които живеят там“. Именно на тези 14 милиона китийци, живеещи в Шанхай, се дължи урбанистичният бум, който градът преживява през последните 15 години.
 
МНОГО ЧУДЕСА НАКУП
В Шанхай са събрани повечето от съвременните китайски чудеса – най-голямото световно търговско пристанище, едни от най-високите сгради в Китай, най-голямата статуя на Буда, изработена от цял къс скъпоценен нефрит.
Гигантска урбанистика и див, мощно развиващ се капитализъм – различност, която впечатлява на фона на останалия Китай, където все още се усещат култът и последствията от твърдата ръка на Мао и неговите наследници.
Градът е на директно централно управление. Пазарните реформи тук започват през 1992 г. с висока интензивност. Настъпват бърз разцвет и гигантски урбанистичен бум.
Градът расте на височина – и как иначе биха могли да битуват 14 милиона китайци на площ колкото тази на равното Софийско поле?! Само за 15 години стройни небостъргачи извисяват снаги, а високи естакади и пътища на много нива се издигат над покривите на старите къщи. Контрастни гледки, които илюстрират метафората на поета за двата свята, единият от които – излишен. В стария център с колонални къщи и бизнес сгради спокойно съжителстват нов блестящ луксозен билдинг и полусрутено магазинче. Точно на тротоара пред магазинчето продавачката вари супа от субпродукти или се мие с маркуч над канализацията.
 
 

 
ИЗТОЧНИЯТ ПАРИЖ
По време на колониалния разцвет Шанхай често е бил наричан Източният Париж, а днес за него говорят като за новия Хонконг. И едното, и другото е вярно. Градът е разсечен наполовина от бавно оттичащата се шоколадова лента на река Хуанпу, а във водата й се отразяват съвършено различни гледки.
На западния бряг се потапяш в спретнати френски квартали с антикварни фенери – елегантна небрежност, която практически не се е променяла от 1920 г. Украсяват я солидни административни здания, с изненадващи внушителни йероглифни знаци над входовете и импозантни банки с неизменните каменни лъвове отпред. Тази част от Шанхай е била в ръцете на европейци, американци и японци до 1949 г. Днес няколко десетки сгради в неокласически стил красят речния бряг в продължение на неколкостотин метра.
 
ТУК СЕ НАМИРА И „ПИЙС“ –
известният хотел, който е построен с милионите от търговията с опиум. Навремето той е бил най-луксозният в Далечния изток.
От крайбрежната улица води началото си най-голямата търговска улица в Китай – „Нанкин“. Благодарение на островната архитектура в стил арт деко тя изглежда удивително некитайска. Но само до момента, в който пред погледа ти не изникне миловиден китаец, който преглъща с апетит нещо като бекон на клечка, и не ти предложи да ти продаде обувки, панталони или чанта на изгодна цена. Неслучайно група български туристи нарекла „Нанкин“ Булевардът с евтините тениски. Ако благоволиш да последваш въпросния търговец, поблазнена от примамливата оферта, и се шмугнеш заедно с него в тъмен безистен, рискуваш да зърнеш
 
НЕПОДОЗИРАНИ ГЛЕДКИ
Само на крачка от главната улица тръгват мрежа от тесни улички, осеяни със сгради с олющени фасади. Из тези улички във всички посоки се щура народ и единственият начин да си пробиваш път, е да се движиш странично из навалицата. С този Шанхай не е лесно да се общува. Глухи улици, украсени с йероглифни надписи, „неми“ (неговорещи английски търговци). „Няма“ е и храната, която тук се приготвя и продава директно на пътеката. Дори и не си помисляй да питаш за сертификат за всяка неидентифицирана хапка, която отива в стомаха ти. Можеш просто да се обзаложиш дали тази храна е плувала, пълзяла или летяла, когато е била жива. А нищо чудно накрая да се окаже, че това просто е добре маскирана соева маса.
В търсене на китайски чудеса е по-добре да отидеш
 
 
 
 
В ЦЕНТЪРА НА ГОЛЯМ ПАЗАР
Неотказващите търговци са готови да ти намерят всичко – от сандалова кутийка до нощно гърне на наложница от времето на династия Мин. В началото пазарлъкът никак не потръгва, но скоро става нервен и напрегнат като игра на пинг-понг. Майсторският финт на единия от партньорите неизбежно извиква вдъхновения пас-отговор на другия. Докато незабелязано и изненадващо не отбиеш цената тройно.
За несвикналия това е
 
ИСТИНСКА ЛУДНИЦА
– народ, сгради, коли, магазини, хотели, пак народ… и така във всички посоки до безкрай. А нашенският маниер на шофиране направо ми се стори дисциплиниран в сравнение с налудничаво авантюристичния безпорадък по улиците на Шанхай. В изключително натоварения трафик важат правилата на клаксона и се кара до „чук“. Който успее пръв да вкара калника си пред другия, печели. На всички по-натоварени кръстовища има катаджия, въпреки че светофарите работят. Задачата му е да следи да не се минава на червено и с мощна свирка да укротява реките от пешеходци и колоездачи, които внасят хаос в движението. Велосипеди карат само най-бедните. Докато новата средна класа тук кара последните световни модели. Автомобилният парк е лъскав и нов. Всички световни марки или строят, или вече имат заводи за необятния китайски пазар. Сблъсъкът между автомобили и колоездачи понякога е буквален. На два пъти пред очите ми блъснаха колоездач. Слава богу, че заради задръстванията се кара бавно. Колоездачът – старецът, облечен в нещо като пижама (така в частност се изразява китайската любов към удобството), стана, поотупа се и вдигна скандал заради повреденото колело и разсипаната кошница с плодове, която караше, привързана за багажника.
 
 
 
НОВИЯТ ХОНКОНГ
След разходка по крайбрежната улица, на която можеш да опиташ екзотична плодова напитка и да се сдобиеш със сандалово ветрило или нефритен гребен с приказна красота, е време за среща с новия Шанхай, който е на противоположния бряг на реката. Само преди 15 години тук ослепително са блестели на слънце залети с вода оризови полета. Днес Пудун – новият град, с всеки изминал ден се оказва все по-близко до небето, извисявайки се със стройните си небостъргачи.
От административния център може да се направи кратка разходка до
 
 
ХРАМА НА НЕФРИТЕНИЯ БУДА
Сам по себе си той малко се различава от милиони подобни, но в един от неговите 3 павилиона се намира удивителна триметрова статуя на седящ Буда, изсечен от цял нефритен блок. За съжаление снимането в помещението е забранено. Самият храм не е много голям, за кратко може да се обиколи целият. Сградите му са в класически стил и е много красив. Навсякъде има статуи на Буда, в различни пози и с различни черти на лицето. Особено красива е статуята на легнал Буда, направена от цяло парче бял нефрит и украсена със скъпоценни камъни. Тя тежи около 1 тон и е дълга 1,9 м.
В една от сградите можеш да се помолиш на Буда да ти изпълни съкровено желание, като преди това е редно да дариш някоя и друга пара. Пак там се намират каменни таблички с имената на дарителите, помогнали за изграждането на храма. Ако дариш над 500 юана, имете ти също ще бъде гравирано за вечни времена.
Не много далече оттук се намира целещата се в небето най-висока в Азия телевизионна кула –
 
 
 
ПЕРЛАТА НА ИЗТОКА
наподобяваща гигантска игла, рееща се в облаците, с нанизани три „перли“ на върха – на височина 468 м, 350 м и на 271 м, където съответно се намират въртящ се ресторант, кръгла наблюдателна площадка и кафене. От тази височина градът изглежда като извънземен и висящ във въздуха. И колкото и да се вглеждаш в него, не можеш да различиш нищо, защото мегаполисът ти се струва някак еднороден. Макар че под сянката на небостъргачите и до днес се крият бордеи, коптори и колиби, покрити с бамбукови пръти, на които директно пред погледа на минувачите се суши пране.
Този град е толкова изумителен и причудлив. Прилича на бисерна огърлица, продавана от уличен търговец – красотата и несъвършенствата й са наполовина. Поравно.
 
Полезно инфо за туриста
Да се посети Шанхай е лесно и не много скъпо предприятие. Самолетният билет в двете посоки е 800 евро, а полетът от европейско летище е около 10 часа. Необходима е китайска виза, която се вади бързо от туристическа агенция, в случай че не ви се реди на опашка пред китайското посолство.