Школа за живот

Школа за живот
от Мирослава ИВАНОВА
януари, 2008 г.
Планинските водачи не са спасители, въпреки че имат знания и умения за спасяването и опасностите в планината. Планинският водач е специфична и нова за България професия и изисква от всички, които я упражняват да обичат и познават планините, да умеят да се движат и да пребивават в тях и да бъдат отговорни към човека или групата от хора, които водят.
В годините, в които селските школа затварят врати, черноосъмското Основно се превръща в Национално училище за планински водачи СОУ “Васил Левски”. Докато се стигне до откриването на първата “планинска” учебна година (2000 – 2001), директорът Минко Занковски преодолява административни маршрути с много висока категория на трудност. Заради това училище в Министерството на образованието и науката към Специалност №1397 – Туристически водач е създаден
профил 01 – Планински водач
По този начин в Регистъра на професиите в Република България се вписва и професията Планински водач. Училището е утвърдено от министерството на образованието и науката, с прием след завършен осми клас и срок на обучение пет години. След завършване, учениците получават средно образование, трета степен на професионална квалификация и могат да кандидатстват във всички висши учебни заведения.
Програмата е съобразена с учебните планове на МОН за професионални гимназии с петгодишен срок на обучение, както и със стандартите за обучение на планински водачи и инструктори, разработени от UIAA(Международен съюз на алпийските асоциации). Това прави свидетелствата, издавани от училището в Черни Осъм, валидни в цял свят.
Към специфичната професионална подготовка са включени ски подготовка, топография и ориентиране, опасности в планината, хранене, екология, планинска медицина, алпинизъм, спелеология и пещерно дело, туристически и алпийски обекти. По предметите от този раздел има и много часове за учебна практика. В шестте години от съществуването на училището, бъдещите водачи са преминали вече много планински маршрути у нас и по света.
Много от месните хора изпращат децата си тук, за да ги направят планинари.
Районът има
традиции в планинския туризъм
Някои от бабите на днешните ученици са били хижарки, дядовците алпинисти или планински спасители. В училището обаче има деца от различни краища на България. За това на какво учи училището, планината и нейните хора разказват двама бъдещи водачи. Александър Иванов (16 години) и Александър Найденов – Сашко (18 години). И двамата са от София, но казват, че в големия град не се вижда истинският цвят на небето. И на двамата всички специални предмети са любими. За училището по-малкият Сашо разбрал от интернет и казал на по-големия Сашо. Александър Найденов отишъл в Черни Осъм в началото на учебната 2005 – 2006, в деня на погребението на директора Минко Занковски. От първия ден е запомнил това – мъката на цялото село и че делата на истинските водачи продължват и след тях.
Александър Найденов в пещерата Птичата дупка
– Бяхте ли ходили в планината преди да отидете в Черни Осъм?
Ал. Иванов: До преди това съм карал сноуборд. След училище или преди, в зависимост от смените, непрекъснато бях на Витоша.
Ал. Найденов: Имам село, където месностите са гористи, ходил съм за гъби. Ходил съм само на екскурзии от училището. От този музей в онзи хотел и обратно. Това ми беше цялото ходене. Бях осми клас в 119-о училище. Какво прави един осмокласник? Ходи насам натам и си губи времето. Нямах особени интереси. В едно междучасие видях обява за курс по спелеология. Когато се обадих и казах, че съм на 16 години, не искаха да ме вземат. Накрая майка ми подписа някакъв документ, че е съгласна да прониквам в пещери и така изкарах този курс. Постепенно започнах да ходя и в планината. Преди това беше така – от влака (колата), малък преход, в пещерата и обратно. Постепенно започнах по-малко да ходя по пещери и ги замествах с палатки, хижи и планински преходи. За училището в Черни Осъм държах приравнителни изпити.
– Как родителите ви възприеха желанието ви за това училище?
Ал. Иванов: Като ме оставиха първия ден в Черни Осъм беше малко кофти, но сега се радват, че правя това, което искам.
Ал. Найденов: След няколкодневни уговорки, родителите ми склониха и устроиха галавечеря преди заминаването ми. Бяха претръпнали заради курса по спелеология, но сега проблемът беше, че излизам от къщи и вече няма да живея при тях. Спестявам им много неща от това, което се случва.
– А хората от селото?
Ал. Найденов: Хората от Черни Осъм са малко особняци. Отначало ни гледаха с предубеждение, защото сме софиянци. Но полека, лека… Работиш с някой, той ще те викне при него на маса, ще те похвали пред друг и ако си свестен човек нямаш проблеми. Общ език се намира.
Ал. Иванов: Страшни хора. Балканджии. Има много баби. Интересно е да видиш много стара баба, която кара колело с чувал по-голям от нея. Дядо Мичо също.
Ал. Найденов: Дядо Мичо! Веднага искам да кажа за него. На 83 години, живее в една от изоставените махали на 8 километра от селото. Като тръгна пеша към него, с добро темпо, стигам за два часа. Дядо Мичо живее абсолютно сам с двайсет овце. Докато бил млад карал рейс. Както казва той “Костов му вземал пенсията”. От 220 лева му я смъкват на 60. Той докато ми разказваше тази история за пръв път се разплака. Чудил се какво да прави, какво да прави, събрал всичко, което има на “жипът” и айде в Лешко присое, махалата в която е роден. Сега кара тринайстата година, откак е там сам. Има един “жи ес ем” и от акумулатора на джипа си зарежда телефона. Всеки ден го включва в дванайсет часа за десет минути и ако някой има нещо да му казва, му се обажда тогава. Един път му ходихме на гости и той вика: Тия гъби ги ядох онзи ден, ще направя една чорба и ще я пробвам, ако след половин час ми няма нищо – ще ядем. Тя тъкмо ще е изстинала. Извади една кайсиева ракия, стана му хубаво. Чорбата страшна, мазен червен цвят, ароматна, страшна.
Александър Иванов в Стара планина
– С какво се отличавате от останалите си връстници, които живеят в градовете и при родителите си?
Ал. Найденов: Различава ни самостоятелният начин на живот, който водим. Разчитаме на себе си и имаме много приятели. Учим се да живеем. Имаме много по-трезва преценка за нещата в сравнение с други ученици. Да, пращат ни готови пари, но като ги похарчим… Отиваме при някой, той ни храни, но ние пък ще му помогнем да си нацепи дървата. Тези неща ни възпитават и ни карат да се замислим как се изкарва прехраната. Така се учим да разбираме на кого можем да разчитаме и на кого не, учим се да комуникираме с хората. Това е школа за живот, не само за водачи. Мисля, че всеки планински водач може и знае как да живее правилно.
– Какво означава планински водач?
Ал. Найденов: Планински водач е съвкупността от умения и качества, които е длъжен да притежава определения човек. Тези качества се придобиват и усъвършенстват в продължение на дълъг процес на обучение.
– Някои биха казали, че сте много малки за водачи…
Ал. Иванов: А лошо ли е да почнем от сега?
Ал. Найденов: Диплома се взима след 13 клас, когато си на 20 години. Главата си залагам, че от Черни Осъм излизат планински водачи.