декември, 2013 г.
Гретхен Рубин, автор на „заразната“ книга „Проект щастие“, твърдо стои зад думата „никога“, когато става дума за диети. Нейната гледна точка ни впечатли и затова ви я преразказваме творчески. В месеца на големите диети преди Коледа и Нова година за някои препоръката на Рубин може да се окаже спасителна.
Представете си, че седите пред кутия с шоколадови бонбони. Дали ще си позволите да хапнете един-два, или ще се въздържите, ако сте на диета? Стандартният съвет на околните за този случай е: „Защо да не си позволите капка удоволствие?! Та нали няма да преядете с два бонбона и следователно няма да напълнеете“.
Дълго време и Гретхен вярвала в това. Но опитите й да се въздържа половинчато, тоест понякога да си разрешава нещо сладко в условия на строга диета, при всички случаи я довеждали до неуспех. „Колкото и да се опитвах да се съпротивлявам, изведнъж се предавах и ядях моя любим сладолед по два, а понякога по три пъти на ден. Докато накрая не реших незабавно да прекратя тази практика. В същия ден вместо сладолед, изядох парче студено пуешко. През цялото време, през което се опитвах да бъда умерена, аз само се натоварвах с безкрайни колебания: „Да изям ли днес още един десерт, или да го изям утре?“. Реших, че ако си обещая от днес до края на живота си да не хапна десерт, нямаше повече да ми се налага дори да мисля за любимия си сладолед!“
„80 + 20“ или „100“
По време на диета хората наистина си позволяват някои слабости и волности, тъй като самите диетолози ги поощряват. Гретхен си спомня как един диетолог й казал: „Съветвам клиентите си да спазват правилото „80 + 20“, докато са на диета. Което означава в 80% от случаите да приемат здравословна и диетична храна, а в останалите 20% да си позволяват и глезотии.“
Само че за Гретхен Рубин правилото „100“ е много по-ефективно, макар и тя, и диетологът да са прави по своему. Различните схващания са подходящи за различни хора. Важното е да знаете каква стратегия за спазване на диета съответства именно на вашата психика.
„Като застъпник на правилото „100“, или на пълния отказ, на мен често ми се налага да слушам коментари от сорта на: „Много е вредно да си толкова строга със себе си!“. – споделя Рубин. – Един мной приятел даже веднъж ми каза: „Животът е прекалено кратък, за да се лишиш до края му от сладоледа!“.
Никой и нищо не успяват да я убедят в обратното обаче. Защото за нея
пълен отказ = пълна свобода
Ако пробвате да се откажете напълно от нещо (ама наистина завинаги!), ще се учудите колко лесно е това. Само ви се струва, че е трудно.
Ще ви дадем за пример сестрата на Гретхен.
„Дълго време сестра ми се придържаше към принципа „80 + 20“. Нейната слабост бяха пържените картофи. В някакъв момент намери решение на този проблем и започна да разделя всяка порция пържени картофи с мъжа си. Всъщност пак си хапваше, само че не толкова много. Един ден обаче тя ми каза: „Знаеш ли, аз все пак съм за пълното въздържание. То се оказа по-лесно за мен от това да ограничавам себе си“ – разказва Рубин. – Особено ми хареса обяснението й: „Ако съм честна, смятам окончателното ограничение за нещо много трудно. Но и на това намерих решение – вместо да си казвам, че никога повече няма да хапна пържени картофи, си повтарям: „Сега съм свободна от пържените картофи“.“
А то си е точно така!
Изборът е ваш!
Отказът от нещо (пълното въздържание) наистина е свобода. Той ви освобождава от дилеми (да ям или не; днес или утре); от мисли на тема диета (след „никога“ няма много-много какво да му мислите); от мъчителни преживявания (и най-вече от отровното чувство за вина).
По-добре кажете на себе си (и на другите): „Никога няма да хапна това“, вместо да се отдадете на дребните изкушения и после да страдате силно и много. Но това – само в случай, че сте от хората, за които точно този съвет е подходящ.