ЩЕ ОСТАРЕЕТЕ ЛИ ЗАЕДНО

 

 

 

Над това се замислят много влюбени… Ако отдавна сте с някого, значи сте успели да преминете от периода на идеализация, който е характерен за началото на връзката, в периода на… истинската любов. А как виждате бъдещето на своите отношения? За да разберете това, отговорете на няколко въпроса.

1. Дали бих искал/а да остарея с нея/него, както исках преди?

2. Като каква двойка определям своите родители?

3. Как искам да остарея аз самият/самата?

4. Ще мога ли да приема, че партньорът ми е загубил в някакъв момент онова, което ме е привлякло в него в самото начало на връзката ни?

5. Бих ли се справила в ролята на негова опора в трудни изпитания?

6. От кои негови качества аз се нуждая и днес така, както и преди?

 

1. Въпросът изглежда банален. Но… В началото на отношенията отговорът често е предвидим – и двамата си представят себе си като щастливи и влюбени баба и дядо. Но времето минава и отговорът на този въпрос става все по-труден, защото постепенно сме изгубили илюзиите си и идеализма си. Недостатъците на другия, които по-рано са ни карали да се смеем и дори са ни разнежвали, в определен момент стават непоносими. И от този момент нататък става трудно да си представим, че и след 20 или 30 години ще живеем още с този партньор.

2. Размишлявайки над този въпрос, ние неизбежно се връщаме към източниците и обстоятелствата, формирали нашата личност. Тоест към своите притеснения от миналото. Случвало ли ви се е да плачете заедно с майка си? Отъждествявате ли се с нея или с баща си?

Когато родителите се карат, децата подсъзнателно се поставят на мястото или на „палача“, или на „жертвата“. Това е едно от „вътрешните“ пътешествия, нужни за осъществяване на голямото житейско пътуване по двойки. Затова понякога е добре да ревизираме „сандъка с наследството“ и има смисъл внимателно да помислим що за двойка са били нашите родители. Защото нашите представи за това оказват много силно влияние върху онзи, с когото живеем.

3. Представете си, че сте вече стара дама или възрастен мъж. Ако тази представа, която става все по-реална и близка, ви плаши, можете да очаквате, че остаряването ще провокира криза в двойката ви. Защото и на двама ви предстоят тревоги, промени, страдания и дори изневери. Но ако погледнете тези тревоги в лицето (в своето и в лицето на онзи, който е с вас), може да се научите на нещо. Старостта, болестите, смъртта – това са онези табута, които вредят на връзката. Можете да преодолеете тези страхове, ако им се противопоставите заедно – с чувство за хумор или с изработен от вас навик да говорите спокойно за тези теми.

4. Първо, трябва да разберете какво точно ви е привлякло у партньора в началото. Ако сте харесали, че околните са го/я наричали красавец/красавица, елегантен/елегантна или пък сте се впечатлили от високия му/є социален статус, как бихме реагирали, ако тя напълнее, а той олисее, ако партньорът ви загуби работата си или пък започне да получава по-малко пари? Всъщност трябва да се подготвите да обичате своя любим/любима безусловно! Тогава незабелязани от вас достойнства ще се появят на мястото на онези, които сте харесали в началото. Това се нарича преход от любовното чувство към любовния дълг, преодоляване на външното и обикване на истинската същност на човека до вас.

5. В дългото си съжителство партньорите неизбежно преживяват трудности. Но намирате ли сили да подкрепите своя любим/а в периодите на съмнения и кризи? Възможно е искрено да обичаме другия, но в същото време да знаем със сигурност, че няма да ни е лесно да посрещнем заедно с него тежка болест, загуба на близък човек или дълга депресия. Задавайки си този въпрос, ние можем да оценим с какви вътрешни ресурси разполагаме. А действителността ще се погрижи за това да ни покаже колко силно сме се подценявали.

6. Ние се влюбваме в човек, когото въобще не познаваме. С времето постепенно пред нас се открива истинският му образ, започваме да го опознаваме по-дълбоко и разбираме кои са слабите му страни. Но нека се постараем да не пропускаме и кои са силните му страни. Понякога достойнствата на другия не са толкова явни (даже са скрити), но точно на тези качества можем да се опрем за цял живот. Няма нищо по-ценно от това да познаваш добрите качества на другия, които ти не притежаваш. На тази основа може да се построи връзка, в която партньорите да се поддържат един друг, да се допълват и да се отменят. С други думи – да бъдат един отбор.

1. Ако имаме деца (или планираме да имаме), имаме ли общ план за тяхното възпитание?

2. Грижата за децата приоритет ли е и за двама ни?

3. Ще можем ли с тяхното порастване да преразглеждаме и променяме дела на родителско участие в тяхното възпитание?

4. За годините, прекарани заедно, научили ли сме се да говорим спокойно за това, което ни е причинило страдание?

5. Ще можем ли да се развиваме като личности в рамките на връзката? Дълга ли ще е нашата връзка?

 

1. Да имате деца с друг човек означава да намерите в себе си сили да признаете, че другият е точно толкова родител, колкото и вие. Означава, че можете да го видите в ролята му на родител. Ако това е възможно, е добре да отглеждате детето заедно и да вървите през живота заедно колкото може повече време, за да може в случай на раздяла детето да е достатъчно пораснало, та да я преживее по-лесно. Въпросът за възпитанието на децата е важна част от съпружеския „проект“ и трябва да се отнесете към нея много сериозно.

2. Грижата за детето, неговите интереси и образованието му са приоритети за вас. Но самото дете при никакви обстоятелства не трябва да е център на живота на нито един от двамата родители. Иначе ще се превърне в своеобразна компенсация на отношенията между родителите. Ще стане третият излишен в двойката. Запитайте се като какъв възрастен виждате вашето дете. И се постарайте да съгласувате своите позиции или да приемете различията във възгледите ви за възпитанието.

3. Става дума преди всичко за подрастващата възраст, когато децата отстояват своята независимост (често чрез неприятни и мъчителни за родителите методи). В този период на родителите понякога им се налага да нанасят корекции в „родителския си проект за възпитание“, да се примиряват с онова, което ги разделя от децата им, без да изпускат от контрол тяхното образование. Съпрузите са принудени да коригират и представите си за родителство и отново да хармонизират представите си за възпитание на децата. За да бъдат ефективни родителските изисквания, те трябва да бъдат съгласувани.

4. Двойката може да надживее предателства, слабости и дори изневери, но само при условие, че всички тези ситуации са били обсъдени и решени навреме и от двамата (чрез диалог). Ако през цялото време обвинявате другия, че ви е оставил в труден момент, или пък себе си, че не сте успели да го подкрепите, когато на него му е било трудно, ще имате ли смелост да седнете и спокойно да обсъдите случилото се? Сигурни ли сте днес, че помежду ви няма недомлъвки и че лошата страница е наистина обърната отдавна? Съвместното остаряване ще бъде трудно, ако един от съпрузите през цялото време отваря раните си, без да им дава възможност да зараснат.

5. През целия си живот ние получаваме шанс да преживеем няколко живота, създавайки няколко връзки. Някои от тези съюзи са ни разрушили, други са ни повлияли много зле. А след това е възможно да ни е потръгнало и да сме живели в двойка, където сме имали шанс да израснем, да станем по-добри, да превъзмогнем слабостите си. Отговорете си на въпроса, дали вашата настояща връзка е такава. Не става дума за това да идеализирате отношенията си, а за това да признаете, че всяка двойка се създава продължително време и че тази конструкция невинаги се оказва устойчива. Има също и неуспехи, и провали, естествено, защото всеки един от нас е далеч от съвършенството. Важен е нашият собствен път, който помага на другия да мине през нас. Само ако следваме своя път, можем да осъществим съвместно движение напред. Ние никога няма да можем да променим другия човек, но можем да се променим благодарение на него и заедно с него.