ЯЙЧНИЦИТЕ ИЗДАВАТ ВЪЗРАСТТА

© Vojtech Vlk / www.123rf.com

 

 

Да изглеждаш млад, не е толкова трудно в наши дни. Но е трудно да излъжеш женския организъм.

 

Често се дивим, когато четем за холивудски знаменитости, решили да родят първото си дете след 40-годишна възраст. Тези „звездни“ истории ни създават илюзия за вечна младост. Но годините не минават безследно за организма, в това число и за репродуктивната система.

След навършването на 40 години шансът да заченете по естествен път и да износите дете без проблеми значително намалява. Въпреки това с всяка изминала година броят на тези, които са убедени, че тях това не ги засяга, расте.

„Напълно здрава съм, грижа се за себе си, спортувам, изглеждам като жена, способна да зачене всеки момент.“ Много са жените, които разсъждават по този начин.

Специалистите, които се занимават с проблемите на репродукцията, са категорични, че с възрастта става все по-трудно да се зачене. Особено ако се отчете лошата екология, в която живеем, и начина на живот, който водим.

 

Не са малко известните жени като Марая Кери и Кели Престън (жената на Джон Траволта, която неотдавна роди дете на 48-годишна възраст), които раждат в момент, когато е по-естествено да станат баби. В подобни истории никога не се споменава за това през какво са минали тези жени, за да родят дете. У нас остава впечатление, че жената може с лекота да забременее на всякаква възраст.

От друга страна, впечатляват и сензационните заявления на учените, които откриват нови и нови възможности да помагат на жените, желаещи да забременеят. Новината за пациентка, която трудно е преборила рака (и още не е ясно дали го е преборила окончателно), но е станала щастлива майка, е направо умилителна. Или за дама на около 60-годишна възраст, която се радва на първото си отроче…. Само че това са единични случаи.

Впрочем и най-прогресивните методи за забременяване не са в състояние да върнат времето назад и да спрат процеса на стареене. На 28 години шансовете на жената да забременее с помощта на инвитро процедури са 50%, а на 38 години цифрата намалява до 25%. Тоест за 10 години шансовете намаляват почти двойно.

 

Жените са свикнали да съдят за своето здраве по външността си. Щом кожата им е хубава, ноктите – здрави, а косата – блестяща, те смятат, че с организма им всичко е наред и могат да заченат, когато си пожелаят. Йоана е била в плен на подобна илюзия до момента, когато на 36 години не решава да роди: „Дотогава в кариерата си бях постигнала всичко, което бях поискала. Имах щастлив брак с любящ и разбиращ ме съпруг. Решихме, че е настъпил идеалният момент да зачена и да отгледаме дете, когато навърших 36 години. Изглеждах на 30 и ми се струваше, че няма да имам никакви проблеми. След двегодишни безуспешни опити да забременея, се обърнах за помощ към инвитро специалисти. Оттогава минаха още две години, през които ние направихме три процедури. Сега се готвим за четвърта. Тази история се превърна за мен в истински кошмар. И си разбирам грешката – бях съдила за състоянието на организма си по своята външност. Не е важно, че в женските списания пишат, че 40-те са новите 30. Опитайте се да обясните това на своите яйчници!“.

 

Друг проблем е, че до 30-годишната си възраст много жени мечтаят да срещнат своята половинка, да създадат семейство и деца. Но не сега, а по-късно – децата могат да почакат!

„На тридесет години – разказва 42-годишната Елеонора – забременях от мъжа, с когото бях живяла три години. Бях във възторг, но той прие доста хладно новината. Въпреки това решихме, че ще отгледаме детето заедно и ще създадем семейство. За съжаление пометнах и след няколко месеца се разделихме. След две години аз отново силно се влюбих, но новият ми приятел живееше в чужбина. Отношенията ни продължиха почти шест години – ходехме си на гости, прелитайки над половината земно кълбо, засипвахме се с писма. Бях щастлива. Да създам дете в тази ситуация обаче, беше невъзможно. Когато навърших 38 години, приятелят ми се върна и ми предложи да сключим брак и да си направим деца. Вече бях суперщастлива. Всичко се подреждаше идеално. Сключихме брак и започнахме да правим опити за дете… Работим по този въпрос и до днес, но безуспешно.“

 

Много умни и образовани жени предполагат, че предупрежденията на лекарите не се отнасят за тях. Затова новината, че на 40 години те едва ли ще могат да заченат, се превръща за тях в неприятен сюр­приз. Ако сравните работата на организма със светофар, то от 18- до 31-годишна възраст вие сте в своя „зелен“ отрязък от живота и шансовете да забременеете са най-големи. Между 31- и 41-годишна възраст се включва „жълтата“ зона, а след като станат на 41 години, повечето жени попадат в „червената“. Пикът на фертилността е между 20- и 24-годишна възраст, а от 35-ата до 39-ата година възможностите да заченете намаляват минимум с една четвърт.

Преди десет години в Ню Йорк една социална реклама предизвика скандал. Визията на рекламата изобразяваше детска бутилка във формата на пясъчен часовник, в който тънката струйка на пясъка бе почти изтекла в долната му част. Тези плакати бяха приети от феминистките на нож. Много от тях се възмутиха, че жените са принуждавани да раждат по-рано. И че авторите на тази идея не са помислили за онези, които вече са навършили 30 години, но още не са открили мъжа на живота си. Как тези самотни, не по своя воля, жени да гледат на подобна реклама?!

 

Повечето от Евите, които на 35-годишна възраст още нямат деца, не отлагат преднамерено забременяването си. Те просто не са намерили онзи мъж, с когото им се иска да имат деца. Нерядко и икономическата обстановка принуждава жените да работят усилено (понякога не само да обезпечат себе си а и своите съпрузи и възрастните си родители). А на много от тях не им се иска да оставят детето си на гледачка веднага след раждането. И се получава така, че жената отлага забременяването си. И в резултат се изправя пред нелесния избор: скъпа болезнена процедура инвитро или труден процес на осиновяване.

В подобна ситуация се оказва Гергана: „Когато станах на 41 години, лекарите еднозначно ми дадоха да разбера, че е невъзможно да зачена по естествен начин. Със съпруга ми няколко месеца обсъждахме варианти и накрая решихме да осиновим бебе. Сега съм на 44 и си имаме чудесна двегодишна дъщеря. Да, биологически тя не е моя дъщеря, но аз вярвам, че не бих могла да обичам дете по-силно, даже и ако сама го бях родила. Това слънчево момиче пълни с радост всеки мой ден. И когато порасне, ще направя всичко, тя да не повтори моята грешка.“