ЯПОНСКА КУХНЯ

Романтика на сладки хапки
 
май, 2011 г.
 
от Теодора СТАНКОВА
Снимки Самуил МИЛЕВ
 
 
"Японската кухня е преди всичко съзерцание – ми казва Томоко, – японците се хранят с очите.“ Очите на Томоко са винаги усмихнати и ведри. В България тя е от 2 години, преподава японски език на няколко випуска средношколци в 18-о училище. Всички я знаят покрай вълшебните оригами, които излизат изпод пръстите є, ефирните икебани, които реди с финес… А щом запее, учениците є млъкват и започват да танцуват весело. Освен чрез езика Томоко представя страната си чрез калиграфията и чайната церемония.
Вагаши са сладки, предназначени за чайната церемония, която не е съвсем пиене на чай, както и вагаши
 
не са съвсем сладки
Според Томоко чайната церемония е нещо като активна медитация, защото дава мир на ума. А за вагаши смята, че са най-привлекателната част от изкуството на японската кулинария.
Има около 20 вида вагаши. Какво представляват? Казано накратко – красота, която напомня по цветове и форми за природата и за колорита на сменящите се в нея сезони. Изработката на малките като бонбони сладкиши е ювелирна. Изисква майсторство и помощта на
 
всевъзможни ножички, пинцети и ножчета
за да се получи тази миниатюрна изящност. Сладките се оформят от паста, приготвена от адзуки (вид бобово растение) – със сръчните пръсти на майстора и с частичка от душата му, която той влага в своето творение.
„Вагаши е като музикално произведение – казва ми Томоко, – невъзможно е да го изпълниш два пъти по един и същ начин. Вагаши утолява глада за романтика и сладост едновременно.“ Романтика, която се преглъща на малки сладки хапки… Сладост, която те изпълва със
 
специално чувство
Вагаши се възприемат с всички сетива: зрение (цветовете и формите на сладките напомнят на съответния сезон); обоняние (ароматът на сладките хармонира с вкуса на зеления чай); осезание (при съприкосновение с вагаши трябва да се почувства ръчната изработка); слух (цветът, формата и названието на всяка сладка пораждат различни асоциации, свързани с изразяваното от нея време на годината – шум на вятър, песни на птици, ромолене на ручей, шепот на треви…).
Така че съзерцавайте.
 
 
Пипкаво и бавно
Ако се осмелите да се пробвате в направата на тези сладки, като за начало трябва да приготвите „тестото“ от боб. З кг червен боб се измиват и се заливат с чиста вода (колкото да покрие боба). Оставя се да заври на слаб огън. След като кипне, водата се излива и бобът отново се залива със студена вода. Пак се кипва. Водата се сменя още 2 пъти, след което бобът се оставя да се свари до готовност и се пасира – прекарва се 3 пъти през гъст гевгир заедно с водата, в която е варен. Към бобовата паста се добавя захар (700 г захар на 1 кг пасирана бобена маса). Получената смес се сгъстява на тих огън за около час и половина. Бърка се постоянно.
Бобовото тесто се охлажда и се оцветява с бои за сладки. Може и с естествени оцветители – зелен чай, сок от червено цвекло, варен спанак, куркума и др. В процеса на изработване на вагаши ръцете трябва да бъдат мити или поне често забърсвани с кърпа, за да не „развали“ топлината им формата на сладките.