10:10 за самостоятелността
от Венета МЛАДЕНОВА, психолог

Vladimir suponev – 123 rf.com
Чувствате ли се самостоятелни днес? А вчера? А утре, когато ще трябва да вземете важно решение за вас или за цялото си семейство? Колко често поставяте под въпрос своята независимост от обстоятелствата, от промените, от другите хора?
Човек от раждането си започва да се бори за самостоятелност. Бебето безапелационно сигнализира кога е гладно и кога – не, кога иска да спи и кога да бодърства. После, когато поотрасне, минава през наречената от психолозите „аз“ фаза, в която всичко трябва да опита самї и в която всичко, направено от възрастните, трябва да мине aи през неговите ръце. И така година след година до мечтания абитуриентски бал, когато обикновено родителите изричат съдбовното: „Досега беше под крилото ни, от сега нататък тръгваш сам да се бориш с живота.“ Но само ден след това са готови да извадят пари, за да платят таксите за кандидатстудентските изпити или пък шофьорския курс на своите наследници. И абитуриентите са обречени да продължават да търсят самостоятелност… Парадоксално, но колкото и бунтарски настроени да изглеждат (да апелират никой да не им се меси в избора на гадже, приятели и дори на дневен режим), дълбоко в себе си те предпочитат някой друг да взима решения в живота вместо тях. И ако този друг случайно сгреши, да има на кого да се сърдят. Тук тезата, че човек се стреми към самостоятелност, се пропуква. Затова да анализираме какво означава да си самостоятелен.
МНИМАТА
Прието е, че човек става самостоятелен, когато:
1. Има право да гласува. Но това, че вече можеш да дадеш гласа си за някого, който да управлява държавата, в която живееш, съвсем не означава, че можеш да владееш добре собствения си свят. Точно обратното, чрез гласа си доброволно поверяваш съдбата си в ръцете на някого, който смяташ, че може да я дирижира.
2. Може сам да избираш приятелите си. Повечето от нас до края на живота си поверяват тайните и споделят съкровените си чувства с неподходящи хора. Факт. Иначе нямаше толкова често да се оплакваме от предателства всякакви. Тогава за каква самостоятелност говорим?!
3. Купи си собствена кола и я управлява сам. Само че и колата се управлява съгласно правилници и закони. А ограниченията, независимо от какъв характер са, ограничават свободата и респективно самостоятелността ни.
4. Премести се в самостоятелно жилище.Твърде често обаче по нашите географски ширини жилището, в което живееш самостоятелно, е купено с парите на родителите ти. И обикновено това им дава правото цял живот да се разпореждат с… личния ти живот.
5. Сключи брак. Не са малко обаче младите хора, които и този избор са предоставили на татко и мама. Е, не става дума за изцяло аранжиран брак, а по-скоро за съобразяване с мнението на родителите по отношение на избор на спътник в живота. А това няма нищо общо със самостоятелността.
6. Създаде деца и поеме отговорност за тяхното отглеждане и възпитание. Никак не е малък броят на хората, които, дори и да са станали родители, си остават зависими деца. А пък грижата за отглеждането и сигурността на собствените си деца поверяват на бабите и дядовците (тоест пак на родителите си), които колкото повече – толкова по-добре.
7. Завърши висше образование. За жалост образованието в България учи на всички други теоретични знания, но не и на това, как да бъдеш самостоятелен.
8. Избере професия и започне да я упражнява. Невинаги обаче професията подлежи на обмислен избор. Често човек започва да работи нещо, защото просто е завършил такова образование или пък няма друг избор и трябва все с нещо да си изкарва хляба.
9. Седне в шефско кресло. Но практиката сочи много случаи, когато подчинените решават съдбата на шефа си, а не той тяхната.
10. Смело и пред всички изказва мнението си. Колко пъти обаче в уж твоите думи прозират запаметени фрази на социолози, футболни коментатори, анализатори или звезди от екрана.
ИСТИНСКАТА
Всъщност, като се замислим самостоятелно, за истински самостоятелен човек
може да се смята, когато:
може да се смята, когато:
1. Има смелостта да смени пет-шест местоработи, докато не намери работата, която му е по сърце.
2. Открил е собствената си визия, която да го кара да се чувства добре в кожата си.
3. Приема критика, отправена към него, без от това да го боли с месеци.
4. Може да намери приятел, с когото и в мълчанието да му е хубаво.
5. В състояние е да приключи изчерпана връзка (в това число и приятелска), без да изпитва вина.
6. Сам избира име на детето си, без да робува на правила, традиции и стереотипи. И е готов да отгледа детето си сам, без помощта на бабите и дядовците, на които е дръзнал да не го кръсти.
7. Дори и да живее под наем, с любов нарича квартирата си „мой дом“.
8. Намира подходящите аргументи, с които да убеди интимния си партньор, че е прав в спора, който са водили с часове, но без да се гневи.
9. Вслушва се в чужди съвети, но накрая взима решението сам.
10. Познава добре себе си и чувствата си.
Ако списъкът ви се струва дълъг, започнете от последното – разровете собствените си чувства, направете го самостоятелно и после те ще ви покажат пътя към постигане на всичко останало.