7 мита за децата

брой февруари, 2014 г.

За съжаление, около децата битуват много предразсъдъци, в които възрастните вярват безусловно. А нерядко и сами ги измислят и допълват.

Да се опитаме да разграничим истината от невярната представа за децата, формулирана в следните 7 мита.

1. „Един зад врата“ профилактично винаги е от полза

Някои възрастни са на мнение, че „шамарената фабрика” им гарантира ред и дисциплина и приучва малките на уважение към възрастните.

Възможно ли е обаче с бой и унижение да се възпита уверен в себе си човек? Доказано е, че насилието провокира само насилие. А робските правила формират робски характер.

2. Прекаленото гушкане разглезва

Убеждението, че прекаляването с ласките и похвалите превръща дететио в егоист и малък тиранин, е популярно и сред съвременните родители.

Но познавате ли поне едно дете, което да се е „развалило” заради това, че е ценено и обичано?! Тиранин и егоист детето става само тогава, когато възрастните започнат да изпълняват всички негови желания.

Съществува и друг мит: ако обграждате с нежност и ласки малкото момченце, от него няма да израсте пълноценен мъж. Смята се, че истинските мъже се каляват със спартанско възпитание. Но научни изследвания доказват, че най-пълноценните мъже израстват в семейства, в които родителите не пестят нежността и вниманието си.

3. Децата са безделници

Много родители се оплакват, че техните деца са мързеливи. И ако не ги принудят, те не си прибират играчките, не си оправят леглото, не си мият чиниите, не искат сами да се обличат и сами да си носят тежката раница до училище. Но всъщност раждат ли се децата мързеливи? Не, както впрочем и никой не се ражда работлив. Ако детето ви е свикнало да правите всичко вместо него, е съвсем обяснимо защо не проявява самостоятелност.

И далеч не всички деца са безделници. Всеки малчуган има някакви свои, често тайни или непонятни за родителите увлечения. Недооценяването им (родителите обикновено ги смятат за безмислени занимания) води до още по-големи конфликти  и убива детското желание за каквото и да било.

4. На тях само им се играе

Това е истина. До 6–7-годишна възраст децата най-много се интересуват от игрите. Дори и учениците в начален курс не пропускат възможност да поиграят след училище с приятели. Къде е предразсъдъкът тук? Навярно в начина, по който възрастните възприемат детската игра. За тях тя е нещо несериозно, незадължително и дори вредно, което трябва постепенно да се изключи от дневния режим на порастващото дете. Има къде-къде по-важни занимания, като например четене, писане, математика, спорт, свирене на пиано…

Детските психолози обаче ни уверяват, че игрите са изключително важни за развитието на децета ни: чрез тях те се учат да концентрират вниманието си и усвояват умения да управляват поведението и да контролират желанията си. Нали ако не спазва правилата на играта,  детето веднага ще бъде „изключено” от нея и отхвърлено от компанията на връстниците си?! Освен това, играейки си, децата се научават да изглаждат  конфликтите помежду си. Учат се на взаимопомощ и сътрудничество.

5. Обичат възрастните да им говорят лигаво

„Уси-муси-пуси” – някои възрастни си говорят точно така със своите малчугани. И смятат, че тези малко понятни умалително-ласкателни звукосъчетания трябва да предизвикат детския възторг. Изопачавайки думите и говорейки по „бебешки”, възрастните мислят, че „слизат“ ннан нивото на детския език. А детето наистина е във възторг, но не от този странен брътвеж, а от това, че възрастните общуват с него и му обръщат внимание. На малкото дете наистина му е безразлично какво точно казват по-големите. За него обръщането на внимание е далеч по-важно. Да, по-големите деца вече не са толкова безразлични към съдържанието на разговора. На тях не им харесва, когато с тях продължават да се лигавят като с бебета. Защото имат нужда от пълноценно общуване. Само чрез него детето може да се научи да говори свързано, съдържателно и изчерпателно.

(…)

Пълния текст четете в новия брой на БЕЛА или поръчайте ТУК