Англичанинът Кен Хил:
„Варя ракия на кютюк”
ноември, 2008 г.
от Теодора СТАНКОВА
Снимки Мариана ПЕТРОВА
.jpg)
Визитка
Кенуъд Хил е роден в Питърбъро, Англия. Детските си години прекарва близо до Нотингам. Вече 22 години Кен живее в България. И е не по-малко популярен у нас от съпругата си Марияна Хил. Работи като учител по английски език, а през школата му на преподаване са минали хиляди ученици. В момента Кен преподава в Британския съвет. Завършил е немска и испанска филология. Говори още френски и, разбира се, български език.
Кен обича България и е уверен, че и наследниците му са щастливи тук. Децата му по английска традиция носят по 2 имена – 19-годишният Рой-Себастиян е студент първа година туризъм в СУ „Св. Климент Охридски“, а Сабрина-Марилин е ученичка в 8-и клас.
Първата асоциация, която извиква в съзнанието споменаването на добрата стара Англия, е чувството за непреходност и малко резервиран британски класицизъм. Кен носи в себе си традицията, но едновременно с тове е новатор, отворен към експеримента. Себе си определя като логичен и едновременно с това артистичен и интуитивен. В свободното си време обича да рисува, да пее и, разбира се, да готви. Пее в Клуб на пеещите дипломати. Сред любимите му изпълнения са „Лудо младо“ в съвременен аранжимент, с настроение и любов изпълнява евъргрийни и джазкомпозиции.
Готви с… носа си
Творческото му мислене надделява и в кухнята. Никога не се допитва до рецептурници. Готви манджите според хората, които ще ги консумират, затова гозбите му винаги са сполучливи и много вкусни. Изключително разчита на вдъхновението и преценява всичко на момента. Според аромата на подправките и характера на продукта, с който разполага, той винаги стига до неподражаем кулинарен шедьовър. Казва, че никога не може да повтори една и съща манджа два пъти. Следва основната идея, но винаги има нещо ново и различно. И не търпи акъл, когато е край печката: „Някой казвал ли е на Ван Гог как да рисува?!“ – оправдава се Кен.
За Кен готвенето е изкуство. Винаги готви с вещина и отдаденост, преценява продуктите на око и не ползва мерки и теглилки. Готви с носа си. Винаги е край манджата, за да усеща по аромата готовността на ястието, да контролира силата на огъня, да добави подправките навреме, да дегустира.
С готвене е свързан и фундаментален момент в живота му:
Среща жена си в… кухнята
През 1984 г. той е в Германия на специализация. След семинара се събира с колеги на купон. Кен си е извоювал правото да се вихри в кухнята. Сред гостите семинаристи е и бъдещата му съпруга Марияна. Той е с престилка и бели лук, когато на вратата се появява тя. Смутен от появата на пленителната непозната, Кен реагира спонтанно и мята към нея необеления зеленчук. На шегата му тя реагира сръчно и хваща лука. (Едва ли Кен е знаел тогава, че според българско поверие да уловиш подхвърлен от някого предмет, е сигурен признак, че двамата ще се разбирате.)
След първата среща и на двамата им е ясно, че искат да се видят отново, макар преди години това да звучи невъзможно. Като начало Кен започва да учи български език. За любовта прегради няма, както е казал поетът.
Упоритостта му е възнаградена – вече 24 години с Марияна са щастливо женени.
В къща с тъща
За всички тези години освен езика Кен е усвоил и много от нашите кулинарни традиции. За което немалък принос има тъща му, с която живеят заедно. Обратно на общоприетото мнение, че тъщата внася напрежение в семейството, Кен е категоричен, че в неговия случай тъщата пази стабилността в дома: „Ако ние понякога сме изнервени, тя е стабилизиращ фактор вкъщи. Щастлив съм, че имам такава тъща.“
Кухнята е запазена територия за Кен през уикенда, тогава тъщата си почива. И обикновено тогава в дома си канят гости. На масата се поднасят 12–15 различни ястия. Някои от тях са традиционно английски, но повечето са с любимия на Кен ориенталски привкус.
Освен обмяна на езикови познания (тъщата вече поназнайва английски думи и изрази, а Кен обогатява езиковата си култура с цветущи реплики от шопския диалект) в общата кухня естествено се случва и обмяна на рецепти. Кен много обича манджите на тъща си. Но любимата си радомирска кавърма в гювече обича да спретва сам: „Месото го правя малко по-препържено, но яйцето трябва да е рохко. Лютите чушлета са задължителни. Как иначе ще си отопиш соса!“
Чушката люта, пак люта
От нашенските вкусове на Кен най-много му допада този на „лютото чушленце“. Въпреки че преди години в американски речник той попаднал на следната дефиниция: „Арнаутските чушки са неядливи, силно отровни. В някои изостанали източноевропейски страни обаче децата са закърмени с тях.“ Тази заплаха не го е стреснала. Сега Кен не сяда без люто чушле на масата. В двора си има градинка, „малка като носна кърпичка“, където заедно с тъща си отново работят в тандем. Лехата с лютите чушлета, разбира се, е на почетно място. И за Кен е удоволствие лятно време, когато манджата е на масата, да отскочи до двора и да откъсне 2–3 люти чушлета. Боднал е и един ред с чубрица – също любима мерудия за всяка манджа.
Бъди българин, Джийвс!
Освен че градинарства, Кен и друг занаят е усвоил успешно. Както ми сподели гордо: „Варя ракия на кютюк.“ „Кютюк е голямо парче дърво с много чворове“ – изпреварва въпроса ми Кен.
Прави ракия от 1992 г. Да вари джанковица, от която не боли глава, са го научили старците от Пожарево, село близо до Божурище. А в двора на къщата си в София преди 8 години Кен си е засадил няколко асмички. Два корена боднал и между плочите на тротоара пред вкъщи. Тогава съседите го гледали, сякаш е от друга планета, и се присмивали, че сади лозе на улицата. Кен обаче не давал ухо на закачките им. Сега не само че има дебела сянка над гаража, но и от същите тези лознички бере по 60–80 кила грозде на година. От него също вари ракия, която с радост предлага на гостите си. „Чиста е, захар не слагам, махам метиловия алкохол.“ В шишето с огнена течност слага пръчка от череша, черница или акация за цвят и аромат – друг мурафет, който Кен е научил от старците по селата.
С дъх на кимион и йоркширски пудинг
са спомените на Кен от времето, когато се е учил на кулинарния занаят. Това са студентските му години, когато често събирал приятелите си на маса. Помни и неуспехите – обилно количество кимион направило йоркширския пудинг неядивен. Установил това още преди да са дошли гостите, изхвърлил цялата манджа и закърпил някак положението с нов сполучлив деликатес с кайма, лук и по-малко подправки.
Five o’clock
Мислех, че всеки англичанин намира време за своя five o’clock. Кен обаче ми обясни, че съвременните англичани, които живеят активно, често пропускат следобедното пиене на чай. Тази неотменна традиция в английското ежедневие преди години днес все по-рядко събира семейството на едно място. Това обикновено се случва през уикенда, когато всички са вкъщи. Чаят най-често се сервира с богат асортимент от сладкиши. За разлика от изтънченото меню за five o’clock английската закуска е известна със своето разнообразие и калоричност. Състои се от няколко части, най-често се предлагат пържен бекон, шунка, варени и пържени яйца, пушено месо, хляб, конфитюр и, естествено, чай.
За сметка на това обядът е лек – обикновено се състои от сандвич или зеленчукова салата с хляб. Вечерята, както и закуската, е обилна и калорична. Задължително в менюто присъства месо.
В кулинарната работилница на Кен
Според учителката ми по английски в седми клас няма по-скучна храна от тази, която предлага британката кухня. След едноседмичен престой в Лондон тя едва се престрашила да опита емблематичното за острова ястие – фиш енд чипс, и то едва след като обилно си овкусила рибата с копър и чесън. Кен я обори, като обясни, че ястията в Англия се приготвят по най-опростен начин. Ударението се поставя върху хранителността и биологичната стойност. Заради дъждовния климат реколтата не се нуждае от толкова химикали и фосфати. А когато месото е прясно, а продуктите – свежи и без фосфати, манджата няма нужда от подправки. Малко сол, черен или бял пипер понякога са достатъчни.
След като попаднах в кухнята на Кен, насадената ми от ученическите години заблуда тотално се изпари. Само докато изброяваше кулинарните предложения и говореше с такава любов за манджите, които е готов да изпълни за „Бела“, направо ми потекоха лигите. Чуйте и вие сладокусния му разказ.
„Мога да сготвя всичко – омар, ланкъширско задушено, стек в сос „Стилтън“, мозък, мариновано пиле, жабешки бутчета, пържоли в стил девън, пъдпъдък със сметана, патица с мед, ананаси или конфитюр от мандарини, йоркширски пудинг, хайвер… Но и майка ми знае, че няма по-хубаво от моето къри със скариди King Prown Curry!“ – ми каза Кен, изброявайки част от предложенията, с които е готов да представи родното си кулинарно изкуство.
