БРАЧНИ И СЕМЕЙНИ РОЛИ СЕГА

 

 

Преди години в една реклама за уиски се казваше, че традициите не са това, което бяха. Пример за променения стереотип беше двойка младоженци, току-що сключили брак – булката беше облечена в малка черна секси рокля. Днес традициите още по-категорично не са онова, което бяха. Съвремието ни е задръстено от подменени норми, видими, разбира се, само за онези, живели „преди“ и способни да сравняват.

Несъмнено институцията „брак“ е претърпяла радикални промени. За времето от онази стара реклама досега булките станаха дръзки не само по отношение на сватбеното си облекло.

 

Кадърът „мама, татко, аз и кучето“ вече е по-скоро изключение на витрините на фотоателиетата. Вместо това там се мъдрят ликове на секси красавици.

Тъжно, но мисля, обективно заключение е, че ролята на брака и семейството в съвременното общество по-скоро се състои в това да потиска нетрадиционните семейства: самотните майки, самотните бащи, самотните баби, лели, децата от домовете за сираци или просто нежелани деца, приемните семейства, семействата на трудов договор – на полу– или пълен работен ден, семействата на хомосексуалистите, семействата на разделени, разведени, скарани, мразещи се, изневеряващи, отчуждени, озлобени, отегчени, отчаяни родители…

Почти не остана място за онези

 

и семейства, каквито са имали (а някои все още имат) може би само нашите баби и дядовци.

Какво задържа двама души заедно в продължение на петдесет и повече години? Вътрешна или по-скоро външна е силата на „привличането“?

Със сигурност и двете. Връзките не се разпадат и не оцеляват без стимули отвън. Баналните обич, разбирателство, търпение и неизбежните компромиси са толкова мощни стимули, колкото и появата на децата, да кажем – повод за всички оправдания. Или пък отношенията с родителите на брачния партньор, които уж ни мислят само доброто, но доста често само „зло“ творят. И накрая – най-мощният фактор е обществото в лицето на целомъдрените съседи или на родата. Всички тези фактори определят кое е редно и кое не е…

Не отричам, че все още има и здрави бракове, и хармонични семейства. Има и деца с късмет, които растат на уютно и сигурно място, пълно с любов и обещания за безметежно бъдеще. Те на свой ред ще имат стабилни семейства, в които ще отгледат деца, които ще създадат…

И така нататък

 

– най-често жена, надъхана с феминизъм и влюбена в сериите на „Сексът и градът“, която да реши да се опълчи на съседката, родата, обществото и да не се омъжи. И понеже по-често такива жени нямат избор или по-скоро нямат голям избор, те избират да шокират всички с нов модел семейство – на самата жена.

 

Варират най-често в зависимост от това, какво решава биологичният баща (ако е известен) – до каква степен би участвал в живота на това семейство.

Какъвто и да бъде изборът на съвременните родители – да останат заедно или поотделно да отглеждат децата си, – той, изборът, със сигурност е обсъждан и критикуван от обществото. А обществото в същността си е един голям свръх аз, признаващ за нормални единствено семействата и с майка, и с баща. Ако единият елемент липсва – напълно или частично, – значи нещо не е наред. Нещо не е наред в тази градивна единица, нещо не е наред в обществото въобще. Вместо да възпитава у младите добрия дух на патриархата, вместо ясно да дефинира ролята на мъжа – да се грижи, и на жената – да сплотява семейството, нетрадиционното семейство по-скоро развращава подрастващия, учейки го на нови, смели и все пак приети за неудачни модели.

Детето в едно нетрадиционно, но типично за съвременното общество семейство според мен

 

защото си няма някого и, видите ли, е ощетено откъм полагащите му се дози обич, а най-вероятно и откъм самочувствие.

Даже днешните реклами, внушаващи ни уж нови традиции, май отчаяно се опитват да ни върнат към старите, като неизменно ни показват на екрана усмихнати семейства от онзи тип, дето преди беше подходящ за слагане във фоторамка.

Както казах, ролята на „нормалното“ семейство вече е само да потиска другите, различните, на които им се е случил друг живот, в който нещата не са се подредили съвсем като в реклама…

Със сигурност съвременното общество все още е далеч от наистина напредничавото, дори революционно мислене да приеме за „нормално“ всичко съществуващо. Наивно мечтая за момента, в който ролята на семейството (във всичките му успешни и неуспешни форми) ще бъде да предлага на участниците в него (независимо от броя и пола им) и най-вече на децата (заради които изобщо има такова понятие „семейство“) да се чувстват сигурни и щастливи от това, че не са сами в намръщеното общество.