За лукса
февруари, 2011 г.

Игрите на „лаф да става” и шоутата от вида „ток” се роят, но хубавите разговори са на изчезване. „Бела” ви предлага своята „игра на разговор”. Понеже сме сигурни, че невъзможността да водим разговор рано или късно ще ни вкара в беда, решихме да се опитаме заедно да спасим говоренето. Опитайте заедно с нас „стъпка по стъпка”, „тема по тема“, „от токче на токче”…
– Четох една много готина статия за това, колко изкривено се приемат понятията „лукс“ и „лайфстайл“ в България. За нас луксът е парвенющина, а всъщност т. нар. нов лукс е свързан с духовни ценности. Например да разполагаш с време и спокойствие и да си в хармония със себе си. Докато при нас все още парвенютата са на тема вещи – да притежават много и скъпи вещи. Освен това в статията пишеше, че луксът невинаги струва много пари.
– Аз пък мисля, че луксът струва много пари. Дори ако новото понятие за лукса е свързано с това да имаш време – то пак е подчинено на това да имаш пари. Трябва да имаш огромен бизнес, който да работи за теб, за да имаш време ти. Или да имаш пари, за да си наемеш прислужница, която ще ти освободи времето, което губиш за чистене, пране и гладене. Иначе как ще имаш време?! Нали трябва да работиш?
– Във всички сфери на живота ли се простира луксът?
– Има луксозни яхти, има луксозен хляб, има торти, поръсени със златен прах дори…
– Значи във всички сфери.
– Луксът е материален.
– У нас тъпите перачки, които пеят чалга, живеят в лукс.
– Да. Едни от най-скъпите клипове, които се правят, са тези на чалга певиците. Но не мога да ги нарека луксозни, по-скоро са скъпи.
– Може би и нещо културно трябва да потърсим в лукса.
– Да потърсим. Но какво ще намерим? Освен златното зъбче на някой ром или полугола певица в скъпа кола не знам какво друго „културно“ ще намерим.
– Луксът е естетика за мен.
– Защото не си фолкаджийка.
– Не съм, но понякога, когато харесам нещо, дъщеря ми ми казва: „Мамо, това и Глория няма да го облече.“
– Скъпото удобство е лукс.
– А има ли евтино удобство?
– Когато е евтино, не е толкова удобно. Китайският куфар „Самсонайт“ се разпада при първото пътуване. Дръжката ти остава в ръката, а колелцата изчезват някъде. Не е удобен за второ пътуване.
– Марката лукс ли е?
– Марката е скъпа и, да – лукс е. Купих си куфар „Самсонайт“, за да си пренеса багажа, когато бях в Китай. И куфарът беше китайски…
– Тоест неудобен…
– Значи луксът е суперкачество.
– В този смисъл той е и дълговечност, защото скъпите и качествени неща са по-трайни.
– Луксът е нещо, което не можеш да си позволиш.
– Моята представа за лукс е свободата да си позволявам това, което искам. Има такъв израз: „Мога да си позволя този лукс.“
– Това е свобода. Не е лукс.
– Луксът не е толкова относително понятие, както смисълът на живота например. Тези неща, за които ти говориш, те са по-близо до смисъла на живота, до твоето светоусещане, да теб самата като произход, личност и пр. И затова мисля, че луксът не може да го „пипа“ всеки.
– Като правиш нещата, които искаш, ти не постигаш лукс, ти постигаш една своя мечта.
– Има някаква граница на невъзможност или поне на трудна постижимост, за да бъде нещо лукс.
– Да, той е нещо скъпо, лъскаво и не е за всички. Не можеш да го принизяваш към собствени представи или към собствения си бит, в който така или иначе няма лукс.
– Аз не искам да притежавам скъпи неща. Не ме привличат.
– Ето, ти сама го отказваш. Но това е луксът – той е скъп.
– За мен лукс е поне два пъти в годината или повече – на сезон по веднъж – да посещавам истински спа курорти.
– Ами, ето… Да. Това е луксозно. Не е хостел, не е бунгало на морето.
– Имаше един сапун „Лукс“ навремето, помните ли го?
– Да. Беше луксозен на фона на другите сапуни, но всъщност беше турски, с една мацка отпред… И не смеехме дори да го миришем, за да не го измиришем. А за използване и дума не можеше да става. Само го гледахме и пазехме.
– Лукс само за гледане.
– Майка ми се „престрашаваше“ да си ароматизира дрехите с този сапун.
– За човека, който живее на улицата, лукс е да има стая с осветление.
– Хайде, пак. Стаята с осветление не е лукс. Това е йерархия, социална.
– Както колата не е лукс, а необходимост.
– Лукс е да имаш шофьор.
– Както беше написала една моя приятелка в един свой материал – когато започнеш да получаваш повече пари, неизбежно започваш и да харчиш повече и за по-скъпи неща, дори и да си живял дълги години без тях. Започва се от четката и пастата за зъби.
– Става дума за друг стандарт. Границата на лукса могат да я вдигат само богатите хора. Другото е нормален ход на житейско развитие и стремеж на човека.
– Но богатите хора се връщат към първичното. Към колибите. Това търсят.
– Но те пак участват с парите си в това. Някой ги е докарал с чартър до някое село, в което бабата готви от сутринта, направила им е капама, показва им как се дои мляко и им дава да пият. Някой ги обгрижва тези хора и това отново е лукс, защото струва скъпо.
– Помните ли в „Треска за злато“, когато Чарли си ядеше обувките – всъщност това са били обувки, направени от марципан или шоколад, не помня точно… Суперлуксозни всъщност.
– Дааа.
– Еее, ти ми развали заблудата. Винаги съм си мислила, че дъвчат щавена кожа.
– Луксът е категория – за хотели, ресторанти, стоки. Има категория „лукс“ и даже „суперлукс“.
– Това ти казвам. Луксът винаги е пет звезди поне. Не можеш да ги мърдаш. За теб може и три да са ти лукс, но това не е лукс по подразбиране, а твоята представа за лукс.
– Ние не можем да определим какво е лукс, пък за суперлукс тръгнахме да говорим…
– Навремето, когато звездите са пристигали за фестивала в Кан с влак, е било лукс. Сега си пристигат направо с яхтите.
– Значи луксът се определя от епохата. „Титаник“ също е бил лукс.
– Смъртоносен. Дадохме определение за смъртоносен лукс.
– Сега се говори за масов лукс.
– Но луксът винаги върви нагоре, бяга. Трябва да го гониш.
– В „Утре ще се развихрим, миличка“ (чехословашки филм от времето на соца – бел. ред.) две семейства съседи враждуват помежду си. Имаше една сцена, в която едните носят пералня, за да могат да видят другите с какъв лукс разполагат. А всъщност носеха един празен кашон от пералня. Съответно онези другите им отрязаха прането, понеже, щом като имат пералня – няма да имат проблеми да го изперат отново. Така че луксът означава и да демонстрираш стандарт, за който другите да ти завиждат.
– Предлагам ви да кажем нещо положително за лукса все пак.
– В лукса няма нищо лошо. Той е удобство.
– Има хора, които имат финансови възможности, но не избират да живеят в лукс.
– Значи ще излезете прави, че има „мой лукс“.
– Фактът, че не можеш да направиш метафора от лукса, означава, че е…
– Че е материален.
– Че нищо не струва.