За парите – трета част

Жените са по-евтини от мъжете
А младите майки „струват“ жълти стотинки
 
От Мариана ЯНЕВА

 

© nyul – 123rf.com

Според последните „калкулации“ на анкета, проведена от „Евробарометър“ във всички държави, членки на ЕС, 62% от европейците смятат, че неравенството между половете е широко разпространено в две основни направления – насилието срещу жените и неравностойното заплащане.

За всяко евро, спечелено от мъжете, жените печелят само по 82 евроцента. За щастие цифрите сочат, че жената в България е с близо 5% по-близо по заплащане на труда до мъжа от средната европейка.
Разликата в заплащането между половете у нас е 13,6% в полза на мъжете, докато средно в ЕС разликата е 18%. Впрочем тревожната тенденция е, че въпреки мерките, които ЕК и ЕП взимат за заличаването на тази пропаст, цифрата, вместо да намалява, расте (преди 1 година бе отчетено, че тя е 16%).
Но да оставим цифрите и да се огледаме. Колко жени, назначени на
високоплатени длъжности
познавате лично? Да, продавачките, медицинските сестри, секретарките и лелките в детските градини са цяла армия, но тези изключително женски професии са и изключително ниско платени. Редки птици са жените, заети в сферата на информационните технологии например – един наистина високоплатен, но за жалост окупиран от мъжете сектор.
Днес трудно ще се сблъскате с примери на пряка дискриминация на заплащането по полов признак – например една жена продавачка да получава по-малко от мъж продавач само защото е жена. Тази практика отдавна е изкоренена в Европа – най-малкото заради действащите европейско и национални законодателства в условия на демокрация. Но способностите и уменията на жените продължават да бъдат подценявани и в най-демократичните общества.
В резултат жените по-често получават по-малко от мъжете за извършването на работа с еднаква стойност, т. е. работа, за която се изискват сходни умения, квалификация и опит.
Христоматиен пример за това са жена, касиерка в супермаркет, която получава по-малко от мъж, складов работник, в същия супермаркет.
Ако продължим да се оглеждаме по-внимателно, не можем да не забележим, че
най-дискриминирани са младите майки
Заради наболелия проблем с детските градини у нас някои от тях са принудени да работят на половин работен ден, а други напускат въобще работа, когато родят. Проблемът е сериозен, защото тези жени са застрашени от бедност, когато излязат в пенсия. Е, някои имат късмет, след като спрат да кърмят, да си намерят работа, но повечето губят тренинг и след това работодателите трудно ги назначават на работа поради факта, че… имат дете. Нали се сещате – детето може да се разболее и на тези жени по-често ще им се налага да ползват отпуск…
„Трябва да променим манталитета си по отношение на родителството – заяви новият комисар по правосъдие, основни права и гражданство Вивиан Рединг на среща с журналисти през март. – Не само жената трябва да остава вкъщи, за да отглежда децата.
Ще е по-добре за цялото общество, ако младите мъже се чувстват малко повече бащи, участвайки по-активно в отглеждането на децата си. В скандинавските държави например бащите се грижат повече за децата, а жените раждат повече деца и работят и печелят повече.
От това обществото не е пострадало – напротив, спечелило е.“

 

Скандинавците да са живи и здрави, но са доста далече на север. Да видим какво се прави у нас, та да се „затопли“ климатът за раждаемост, да се спре порочната практика на работодателите да не назначават млади жени с потенциал за забременяване на работа и да се възстанови балансът на родителските задължения. Големият напредък засега е, че в Кодекса на труда и на мъжете бе дадено право на родителски отпуск от 15 дни. Сега сме в очакване на мерки, които да насърчават бащите да си вземат отпуск за отглеждане на дете. Но това едва ли ще се случи, докато по въпроса за равенството между половете българските мъже мислят горе-долу така: „Що за глупост – тя да работи като ватманка, а аз да пера пелени вкъщи! Ще хвърчи гаечният ключ към главата є, само да разбера, че є минават подобни мисли на моичката.“
Колкото и крайно да звучи горното изказване, то доста добре отразява манталитета на българския мъж.
Проблемът е, че самите мъже не са осъзнали колко полезно за тях, а и за цялото общество (особено по време на криза!) би било да има
равноправие на пазара на труда
„По време на криза Европа не може да си позволи подобно различие в заплащанията„ – заяви комисар Рединг на пресконференция по повод старта на втората поредна кампания, целяща премахването на половата дискриминация при заплащането в Европа. (Тази кампания се поде и в България. Не може да не са ви направили впечатление големите постери по автобусите на градския транспорт – под изображенията на мъж и жена е изписан въпросът „Еднакво ли се оценява работата ни?“.)
„Различията в заплащането
разколебават икономическия растеж
Затова стратегията на ЕК за 2020 г. предвижда все повече жени да се включат в трудовия живот. В криза ние не бива да губим най-вече жените, в които сме инвестирали пари за образование. Целта ни е да намалим нивото на бедността сред жените“ – заяви Вивиан Рединг.
И изненада всички журналисти, че ако разликата в заплащането на мъжете и жените се стопи, тогава брутният вътрешен продукт би могъл да се увеличи поне с 15%. Звучи икономически стимулиращо. Остава ни да се надяваме, че и в България ще бъдат предприети всички законодателни и извънзаконодателни мерки, за да се вдигне цената на жените на трудовия пазар.

 

 

 

Вивиан Рединг: „Насилието над жени е нещото, което ме влудява“
– В България мъжете смятат, че темата за разликата в заплащането между половете за измислена. Твърдят, че тя е плод на феминистки напъни, че жените получават точно толкова, колкото мъжете, та даже и повече…
– Ако проучите внимателно анкетата на „Евробарометър“ за равенството между половете, ще видите, че това не е феминизъм, а реализъм. Да, има държави в Европа, където жените са по-добре платени. И, да, вярно е, българите в по-голямата си част смятат, че такъв проблем в тяхната държава няма, което мен лично ме изумява… Но защо е така?! 57% от българите са на мнение, че в България по-тежкият проблем за решаване е този за насилието над жени. Когато в обществото има толкова наболял проблем, всички други е естествено да изглеждат като несъществуващи. Макар че те съществуват.
– За мен е честно една жена, която гледа деца, да работи на половин ден, но да получава заплата като за цял работен ден. Това може ли да се уреди според вас?
– Това е невъзможно да бъде уредено. А и не е честно! Мисля, че това е чиста проба дискриминация спрямо мъжете. Да, ние искаме да направим ситуацията в Европа по-добра за жените, но не искаме да дискриминираме мъжете. За съжаление мъжете не могат да раждат деца. Това го могат само жените. И раждането е единственият момент, в който жените имат нужда от нашата подкрепа. От подкрепата на бащите, които също трябва да участват активно в отглеждането на децата. Средностатистически в Европа работят 67% млади жени с деца срещу 92% младите татковци. Нещо не е както трябва тук… Смятам, че отговорностите по отглеждане на децата трябва да бъдат поделени между бащата и майката.
– Защо за вас персонално като жена темата за неравенството между половете е толкова важна? Виждам, че много се вълнувате и демонстрирате непоколебимо желание да решите този проблем…
– Първо, защото смятам, че нямаме морално право да оставим жените да получават по-малко пари от мъжете за работа с еднаква стойност. Второ, убедена съм, че от чисто икономическа гледна точка е глупаво да не се използва оптимално потенциалът на жените. И трето, вярвам, че като общество ние губим, ако не се борим за равенство между половете. Защото равенството е в основата на добрия стандарт на живот на всяко едно общество. И четвърто – дълбоко в себе си като жена се възмущавам за всяка жена в Европа, която е физически и сексуално малтретирана. Насилието над жени е нещото, което ме влудява. Това е табуто, което трябва да бъде разчупено, това е темата, която трябва да бъде дискутирана открито в публичното пространство. Защото статистиката е шокираща – 25% от жените в Европа поне веднъж в живота си са били жертви на насилие.